Спас Мавров

Според древните предания на посветените синове на Танг-Ра, богът на българите има Седем полуострова, които са “жлези” с особена специфика, променяща периодично състоянието на Земята. Балканският полуостров е една от тях. Главният център, който споменахме, се намира в град Велико Търново, ако използваме името на града за илюстрация на географското положение на жлезата. (виж рис.3). Като възлова точка на подсистемен триъгълник, центърът е изключително чувствителен и важен за цялата Земя. Най-характерното за подобни центрове е, че те са със специфичен геоложки строеж и се явяват естествени райони на зараждане на древни селищни и културни средища, станали родоначалници на цивилизации. От биологична гледна точка в тези центрове се запазват ендемити (растения и животни, появявт се редки феномени и т.н.) Тази теория е добре подкрепена на Балканския полуостров в райони като Рупите, Марикостиново, Странджа – Сакар, Демир баба теке и други.

Като Жлеза на Времето полуостровът дава начало и край на всички геологични промени, в сложна взаимовръзка с други центрове, разположени по цялата Земя, съставящи една обща енергийна мрежа, по чиито канали текат енергиите на Седемте Свещени полуострова. Тук ще припомним на читателя нашето мнение за светилището Оструша между градовете Казанлък и Шипка. За съжаление изказаното мнение и до днес не намира нужното внимание от науката. От строго определено време Жлезата е събудена за живот и дейност и това ще продължава, докато енергиите й не обхванат цялата Земя. Така са започвали всички значителни епохи в историята на Земята.