Списание „Прозорец”1/10 Как да победим страха

„Човеците ще примират от страх и от очакване на онова, което ще постигне света, защото небесните сили ще се разклатят. И тогава ще видят Човешкия Син, идещ в облак със сила и голяма слава” (Лука 21:26-27).

Библията говори, че страхът е присъщ на греховната човешка природа. Когато Творецът пита Адам: „Къде си?”, нашият прародител Му отговаря: „Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол; и се скрих” (Бит. 3:9-10). Това криене от Бога продължава до днес. Обзет от страх заради отговорността си пред Бога, човекът бяга от Него, вместо да върви към Него.

Днес човекът се плаши от всичко: от войната, болестите, безработицата, самотата, „черните дни”. Страхува се да не загуби работата си, да не се разболее (защото лекарите ще го ограбят), страхува се от стачки, от повишаване на цените, страхува се за бъдещето на децата си, които са завлечени от греховния свят. Но най-много се бои от срещата с Бога, бои се от смъртта. И не защото погребението струва скъпо, а защото целият му живот минава във вражда с Бога. Откъде идва страхът? На този въпрос отговаря Каин, който убива родния си брат: „Ще бъда скрит от Твоето лице и ще бъда бежанец и скитник по земята; и така всеки, който ме намери, ще ме убие” (Бит. 4:14).

От времето на първия братоубиец Каин човекът се крие от Бога, страхува се от Него и от своя събрат. Вместо да дойде при Бога с покаяние, той се въоръжава срещу своя събрат и го подстрекава, за да му нанесе удар в гърба. Светът, обзет от всевъзможни страхове, върви към голяма катастрофа. В съзнанието на човека неизменно живеят страхове, предчувствия за страшния край.

Той не иска да спре и да направи завой към пътя, посочен от Бога чрез Свещеното Писание. Човекът прилича на преследвано животно: мята се диво в търсене на изход от капана, готов е да се хвърли в огън и жупел, както пророкува ап. Йоан (Откр. 21:8), но не желае да влезе през отворената от Христос врата на спасението.

„Аз съм вратата” – казва Христос за себе си. Тази истина се повтаря ден след ден, но колко малко хора я приемат! Нещо повече, за публичното й проповядване в някои страни изпращат в психиатрични болници и затвори.

Бог не благоволява към хората, които се страхуват от какво ли не, само не от Него. Има страх от Бога, който Библията нарича начало на мъдростта (Пр. 1:7). Това не е онзи страх, от който днес е обзето цялото човечество. Това не е страхът на Адам, който бяга от Бога, не е страхът на Каин, който бяга от наказанието. Това е страх, който води човека към Бога, към Неговата любов, открита ни в Иисус Христос. Този, който е изпълнен не с плътски, човешки страх, а със страх от Бога, не се бои от утрешния ден, защото животът му е поверен на Бога. А невярващият се страхува от всичко: и от настоящето и от бъдещето. Той вижда как се рушат човешките устои, как се умножава беззаконието, как светът се изпълва със зло и е заплашено съществуването на човечеството като цяло. Страхува се, защото няма защита и опора в никого.

Един жител на Сан Франциско разказва: „Живеем като в джунглата. Не можем да излизаме навън след залез-слънце, слагаме по 4-5 брави на вратите си”. Нюйоркчанин споделя: „Моята съпруга се връща от работа рано, но тича към къщи като изплашено мишле. Знае, че могат да я ограбят и дори и да изнасилят през деня пред очите на хората и никой няма да я защити.”

Съветският драматург Александър Афиногенов, загинал по време Втората световна война, пише пиесата „Страх”. Главният герой физиологът проф. Бородин, твърди, че поведението на човека се определя не от класовите интереси, а от страха. Той казва: „Заедно с приятелите ми изследвахме няколко стотици души от различни обществени прослойки. Общият стимул на тяхното поведение е страхът.” В пиесата се разказва как проф. Бородин е хвърлен в затвора, там „се разкайва” за своите изводи, но думите му остават верни и днес: „Унищожете страха, унищожете всичко, което поражда страх, и ще видите как ще разцъфне човекът.”

Как може да бъде победен страхът? Първо трябва да се премахне причината за него. А тя е липса на мир с Бога. Има само един път към победата над страха – връщане към Бога. „Адам, къде си?” – пита Бог човека, който отговаря: „Чух гласа Ти и ... се уплаших, защото съм гол, и се скрих” (Бит. 3:10).

Да, пред лицето на Бога всички сме голи и бедни. Сатана е измамил човека, ограбил го е и сега никой и нищо не може да промени положението – единственият изход е човек да се върне при Бога, да признае вината си и да се покае. В това е победата над страха, над властта на греха и злото. Само любовта може да победи страха, източникът на тази любов е Бог. „В любовта няма страх, а съвършената любов пропъжда страха” (І Йоан 4:18).

Който е възлюбил Христос и се доверява на Бога, не го е страх от бъдещето, нито от настоящето. Вярващият може и трябва да има само един страх: как да не наскърби Този, Когото обича. Това е страх от Господ, благоговейно отношение към нашия Спасител.

Светът трепери и инстинктивно чувства приближаването на съдния ден, а Бог говори чрез възкръсналия Иисус, Победителя над смъртта: „Не бой се, само вярвай” (Mарк 5:36).