За жестокостта и милосърдието и за това дали е по добре да бъдеш любим или да възбуждаш страх



Дата12.03.2023
Размер16.84 Kb.
#116871
ТипКнига
За жестокостта и милосърдието и за това дали е по добре да бъдеш любим или да възбуждаш страх
Свързани:
жалене по младостта

За жестокостта и милосърдието и за това дали е по добре да бъдеш любим или да възбуждаш страх
( глава XVII )

Николо Макиавели е италиански философ, държавник и историк от епохата на Ренесанса. Той е смятан за родоначалник на идеята за модерна държава и модерния владетел. Книгата на Макиавели“Владетелят“ представлява истински наръчник за ефективните, съответстващи на конкретна ситуация методи за самоуправление.


Според Макиавели владетелят трябва да се стреми да се слави като милостив,но да не прилага зле милосърдието си.Владетелят не трябва да се слави като жесток.Макиавели дава пример със Цезар Борджия, който е имал слава на жесток владетел, но благодарение на своята жестокост внесъл ред в Романя.За един владетел е безопасно,когато поданиците му се боят от него ,отколкото да го обичат.Мъдрият владетел трябва да действа така, че поданиците му по всяко време и при всички обстоятелства да се нуждаят от държавата и от самия него,само тогава те ще му бъдат верни.
Владетелят трябва да е жесток,но и милосърден.Да бъде уверен в постъпките си, да действа умерено и с човещина.Не трябва да посяга на имотите, жените или личния живот на поданиците, без да има основателна причина. Когато владетелят стои начело на многобройна войска, страхът е необходим за поддържане на реда и единството между големия брой войници,затова владетелят не трябва да се притеснява от жестокостта.
Макиавели прави сравнение между двама прочути военачалници Анибал и Сицилион. Въпреки, че армията е съставена от войници от различен произход, те никого не са се бунтували, защото се страхували от своя лидер.За владетеля е важно да знае, че хората обичат по свое желание, но се боят от владетеля си ,затова трябва да се намери баланса между предизвикването на страх у хората и предизвикването на омраза.
Моето мнение е ,че един владетел трябва да балансира между жестокост и милосърдие.Владетелят трябва да всява респект и поданиците му да проявяват уважение към него. Един владетел трябва да знае кога и как да прилага милосърдието и насилието, истината и неистината, пестеливостта и щедростта, доверието и страха.Между управляващите и управляваните трябва да съществува приятелство.,но една граница ,която не трябва да бъде нарушавана от двете страни.Общите цели трбва да са насочени към развитие .



Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница