Списание „Прозорец”3

Иван ВЪЛКОВ

Няма нито един, роден на земята, който да не се е докоснал до едното или да не е вкусил от другото независимо от националната и социалната си принадлежност.

Веднъж седяхме с мои гости от Германия в едно заведение. Сервитьорката, като разбра, че има чужденци, доста бързо се ориентира и започна да демонстрира своята интелигентност и професионално гостоприемство, дори и „знаенето” на езици: немски, руски и т.н. Докато сервираше, споделих с нея, че сме християни и много от нас са свещенослужители. Попитах я знае ли какво е благословение. Тя отново с жестове и мимики искаше да подчертае, че е веща и в тази сфера, въпреки че лицето и очите й издаваха смътната й представа за тази истина. Но когато прозвуча вторият ми въпрос: „А знаете ли какво е проклятие?”, изведнъж всичко в нея стана истинско – външността и вътрешността влязоха в унисон, излъчването й се промени напълно без всякакъв фалш и притворство. Тя потвърди, че много добре знае какво е това, а скритият страх, тревога и безпокойство избиха и изместиха изкуствената усмивка от лицето, което преди минути показваше, че всичко е ОК.

Това сме ние: „благословени” дотам, откъдето започва действието на явното проклятие в живота ни или си спомним за неговите последствия.

Бързам да уточня, че проклятие и изпитание нямат нищо общо, но за това ще говорим повече по-нататък. Целта ни в тази статия е да се запитаме имаме ли благословение от Бога, от родителите си, от целия си род, от приятелите или сме под облака на проклятието, което тегне всеки ден, от сутрин до вечер.

Когато започнах да пиша тази статия, водих тежка духовна битка, осъзнавах колко е трудно да я напиша и почти щях да се откажа. Излязох навън да се разхладя, а насреща - нашата съседка. Влиза усмихната в двора и в ръцете си носи хубава торта. Попитах я:

- Какъв е поводът?

- Имам рожден ден и реших да ви почерпя.

Поканих я да влезе вкъщи, а тя отговори:

- Много бързам.

Видях, че е твърдо решена веднага да си тръгне. Тогава казах:

- А благословението?

Изведнъж всичко се промени:

- О, да, искам го.

Така влязохме, съпругата ми ни посрещна, седнахме на масата. Жената отскоро идва на църква, затова започнах да й обяснявам какво е благословение. Прочетох Числа 6:22-27: „Господ говори още на Мойсей: „Кажи на Аарон и на синовете му: „Така да благославяте израилтяните, като им говорите: „Господ да те благослови и да те опази! Господ да осияе с лицето Си над теб и да ти покаже милост! Господ да издигне лицето Си над теб и да ти даде мир!” Така да възлагат името Ми върху израилтяните; и Аз ще ги благославям.” След това я попитах:

- Имаш ли нужда от тези неща?

Тя тихо и кротко кимна. Започнах да се моля като свещенослужител и да я благославям. След молитвата я попитах:

- Какво изпитваш?

А тя, трогната, се просълзи и каза:

- Не знам, но ми е много добре.

Това ми даде тласък да продължа да пиша за това, от което има нужда нашият народ, който, за съжаление, е под сериозно проклятие и страда от липса на мир в сърцето, у дома, на работа, в училище. Толкова е необходимо на всеки от нас да започне да благославя, а не да проклина.

За проклятието

„Да! Той обичаше да проклина и проклятието го стигна; не му беше драго да благославя и благословението се отдалечи от него” (Пс.109:17).

За жалост и тук Свещеното Писание е вярно. Не знам има ли народ като нашия, който обича да проклина, дори без да го осъзнава. Приятелят, за да докаже, че е прав, се заклева в името на своето здраве, а и призовава: „Господ да ме накаже.” Майката, ядосана заради непослушанието на детето, изрича думи, без да се замисля: „Да те яде болест, да те яде!” Бабата, разгневена на внучето си, крещи подире му: „Дявол да те вземе!”

Ядосаната жена вика на мъжа си: „Да издъхнеш и бял ден да не видиш!”

Мъжете не спират да псуват и ругаят. Не мога да цитирам всички тези непрестанни „благословии”. А след това си задаваме въпроси: „Откъде дойде болестта? Защо катастрофира? Защо го ограбиха?” Хората, които преди миг са проклинали, се чудят и търсят виновните, а хулят и Бога, защото е допуснал това.

Какво е проклятие

Произнесеното проклятие не е просто израз на негативни чувства или емоции в момент на гняв или афект. То е настройка, проявена чрез съзнателно или несъзнателно подбрани думи, носещи в себе си не само информация, но и силна енергия, не само емоционална, но и - най-страшното - духовна, тъй като към тези думи и тази вълна се присъединяват духовните демонични сили, които чакат с голямо злорадство да осъществят казаното. По тази причина Давид се моли: „Казах: „Ще внимавам в пътищата си, за да не сгреша с езика си. Ще имам юзда на устата си, докато е пред мен нечестивият” (Пс. 39:1). Йов по същия начин разсъждава за значението на проклятието: „Ако съм злорадствал в загиването на мразещия ме или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло (даже не съм допуснал устата ми да съгреши, за да искам живота му с проклятие)...” (Йов 31:29-31).

От началото на сътворението хората знаят, че проклятието и благословението идват от духовния свят. Те винаги призовават за благословение Бога, а за проклятие - дявола. Ето защо са толкова разпространени гадаенето, врачуването, черната и бялата магия, урочасването и всякакви заклинания. Така Голиат проклина Давид със своите богове, преди да започне сражението помежду им: „Филистимецът каза на Давид: „Куче ли съм аз, че идваш против мен с тояга?” И филистимецът прокле Давид с боговете си” (I Цар. 17:43). Валак вика Валаам да прокълне Израил (Числ. 22-24 гл.).

Нека видим каква е същността на проклятието и върху кого пада то още от времето, когато Бог дава Закона за нравственото оцеляване на едно общество, което трябва да стане народ и държава с най-сполучливата конституция.

Мойсей напътства народа: „Левитите с висок глас да кажат на всички израилтяни: „Проклет да е онзи, който направи изваян или излят кумир, мерзост пред Господ, дело на художнически ръце, и го постави на скрито място.” И целият народ да отговори: „Амин!” Проклет, който се присмива на баща си или на майка си!... Проклет, който премести междите на ближния си!... Проклет, който отбие слепия от пътя!... Проклет, който опорочи съда на пришълеца, на сирачето и на вдовицата!... Проклет, който лежи с жената на баща си, защото осквернява леглото на баща си!... Проклет, който лежи с каквото и да е животно!... Проклет, който лежи със сестра си, дъщеря на баща си или дъщеря на майка си!... Проклет, който лежи с тъща си!... Проклет, който скришно удари ближния си!... Проклет, който приеме подкуп, за да убие невинен човек!... Проклет, който не потвърждава думите на този закон и не ги изпълнява!” (Вт. 27:14-26).

Ето в какво се изразява проклятието: „Но ако не слушаш гласа на Господ, твоя Бог, и не изпълняваш старателно всичките Му заповеди и наредбите Му, които днес ти давам, то всички тези проклятия ще дойдат върху теб и ще те придружават. Проклет ще бъдеш в града и проклет ще бъдеш на полето... Проклет ще бъде плодът на утробата ти и плодът на земята ти, малките на говедата ти и малките на овцете ти. Проклет ще бъдеш при влизането си и проклет ще бъдеш при излизането си през градската порта. Господ ще изпраща върху теб проклятие, смущение и разорение във всички начинания, с които се заемаш, докато бъдеш унищожен и погинеш скоро заради злите дела, чрез които си Ме изоставил. Господ ще те поразява с изтощение и огница, с треска и възпаление, с жега, със суша, с изсушителен вятър и с мана; и те ще те преследват, докато погинеш... Господ ще те поразява с... кръвотечения, с краста и със сърбеж, от които да не можеш да се излекуваш. Господ ще те поразява с лудост, със слепота и с объркване в сърцето; и ще ходиш, като опипваш по пладне, както слепият пипа в тъмнина, и няма да имаш успех в работата си; а ще бъдеш само притесняван и обиран всеки ден и няма да има кой да те избави... Ще полудееш, като гледаш това, което ще виждат очите ти. Господ ще те поразява с лошо възпаление в колената и в пищялите, така че няма да можеш да се изцелиш, от стъпалата на краката си до темето си... Ще живееш в неизвестност за бъдещето; и ти ще се боиш денем и нощем и няма да бъдеш сигурен за живота си. Сутрин ще казваш: „О, да мръкнеше!” И вечер ще казваш: „О, да съмнеше!” Заради страха, с който ще се страхуваш, и заради зрелищата, които ще виждаш" (Вт. 28:15-68).

Това е съкратен вариант на целия списък с проклятията, които могат да сполетят всеки, тръгнал да нарушава Божиите наредби. Виждаме, че проклятието се разпростира върху всички сфери на човешкия живот: духовната, психичната и материалната. Когато един човек иска да разбере дали е под проклятие, първият белег е има ли сериозни духовни проблеми, след това психични и също така външни неблагополучия в живота му.

При изпитанията, които Бог праща, ситуацията е различна: независимо от външните обстоятелства - лишения, скърби, гонения - човекът има вътрешен мир и покой, който го крепи, насърчава го и му дава невероятни сили да издържи докрай като свидетелство пред хората и духовния свят за неговата вярност и упование на Бога. Такива са случаите с Йов, ап. Павел и други верни пророци и мъже на вярата. Пророк Авакум пише: „Ако и да не цъфти смокинята, нито да има плод по лозите, трудът на маслината да се осуети и нивите да не дадат храна, стадото да се премахне от оградата и да няма говеда в оборите, пак аз ще се веселя в Господ, ще се радвам в Бога на спасението си. Йехова Господ е силата ми; Той прави краката ми като краката на елените и ще ме направи да ходя по височините си!” (Ав. 3:17-19).

Проклятията по правило се сбъдват. Примерите са много и всеки може да представи факти, а Библията ясно предупреждава за това. Ето случая със смокинята: „Петър си спомни и Му каза: „Учителю, виж, смокинята, която Ти прокле, е изсъхнала.” А Иисус отговори: „Имайте вяра в Бога! Истина ви казвам: който каже на тази планина: „Вдигни се и се хвърли в морето” и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва - ще му стане” (Марк 11:21-23). Тук Христос подчертава силата на изречените думи не само от Бога, но и от Неговото творение - човека - единственото, надарено с тази способност. Затова го призовава към голяма отговорност: „И ви казвам, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в деня на съда. Защото от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш” (Мат. 12:36-37).

"Както врабче ще хвръкне, както лястовица ще отлети - тъй незаслужено проклятие няма да се сбъдне” (Пр. 26:2, СИ). Ако някой ни кълне поради омраза, завист, ревност и други нечисти мотиви, такива проклятия не се сбъдват. Господ пази праведния и изпълнява обещанието Си, дадено в един от най-известните Псалми на Давид: „Който живее под покрива на Всевишния, той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия. Ще казвам за Господ: „Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Когото се уповавам!” Защото Той ще те избавя от примката на ловеца и от гибелен мор. С перата Си ще те покрива; и под крилата Му ще се скриеш; Неговата вярност е щит и закрила. Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети денем, от мор, който идва в тъмнина, от погибел, която опустошава сред пладне. Хиляда души ще падат от страната ти и десет хиляди – до десницата ти, но при теб няма да се приближи. Само с очите си ще гледаш и ще видиш възмездието на нечестивите. Понеже ти си казал: „Господ е мое прибежище” и си направил Всевишния свое обиталище, затова няма да те сполети никакво зло, нито ще се приближи язва до шатъра ти. Защото ще заповяда на ангелите Си за теб да те пазят във всичките ти пътища. На ръце ще те вдигнат, да не би да удариш в камък крака си... „Понеже той е положил в Мен любовта си - казва Господ, - затова ще го избавя; ще го поставя в безопасност, защото е познал името Ми. Той ще Ме призове и Аз ще го послушам; с него ще съм, когато е в бедствие; ще го избавя и ще го прославя. Ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението, което върша" (Пс. 90:1-16).

Още в Стария Завет Бог забранява да се проклина и злослови, като проклятието е една от формите на злословие към следните категории:

• родители (Изх. 21:17);

• управници (Изх. 22:28);

• глухи хора (Лев. 19:14);

• и най вече към Бог (Лев. 24:11-15).

Новият Завет забранява категорично да се проклина.

Христос казва: „Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви мразят, благославяйте тези, които ви проклинат, молете се за тези, които ви правят пакост” (Лука 6:27-28).

Ап. Павел препоръчва: „Благославяйте онези, които ви гонят; благославяйте и не кълнете” (Римл. 12:14).
Силата на думите

Божието Слово има огромна сила - то е неизменно и винаги се изпълнява. „Както дъждът и снегът слизат от небето и не се връщат там, а поят земята и я правят да произраства и да напъпва, и тя дава семе на сеяча и хляб на гладния, така ще бъде словото Ми, което излиза от устата Ми; няма да се върне при Мен празно, а ще извърши волята Ми и ще благоуспее в онова, за което го изпращам” (Ис. 55:10-11).

Но и човешките думи имат сила в себе си, тъй като човекът е създаден по образ и подобие на Бога. Ето защо благословението и проклятието се изпълняват. И най-често човек не може да ги отмени. Например Исаак поради незнание благославя Яков вместо брат му Исав и дори след многото молби и сълзи на Исав не може да отмени това благословение, така че то влиза в историята не само на един народ, но на цялата вселена (Бит. 27:18-41).

Благословение

Има благословение от Бога. В Бит. 12:2 четем: „Ще те направя голям народ; ще те благословя и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение”, а в Пр. 10:22 се казва: „Благословението Господно – то обогатява и не принася със себе си тъга” (СИ).

Има и благословение от родители. Отново ще припомним историята с откраднатото от Яков благословение, което се полага на брат му Исав: „Исав отвърна на баща си: „Само едно ли благословение имаш, татко? Благослови и мен, татко.” И Исав плака с висок глас” (Бит. 27:38).

Важно е и благословението от деди и прадеди: „Като съгледа Йосифовите синове, Израил каза: „Кои са тези?” А Йосиф отговори на баща си: „Тези са синовете, които Бог ми даде тук.” А той каза: „Моля, доведи ги при мен, за да ги благословя.” А очите на Израил бяха помрачени от старост и не можеше да вижда. И така, Йосиф ги приближи при него, а той ги целуна и ги прегърна. И Израил каза на Йосиф: „Не се надявах да видя лицето ти, но ето, Бог ми показа и потомството ти” (Бит. 48:8-11).

Преди повече от десет години Бог ни подтикна мен и моята съпруга да тръгнем на дълъг път с петте си деца, които Той ни подари, за да получим благословение от своите родители. Бащата на жена ми живее в Русия, Краснодарския край, близо две хиляди километра от Бургас, където живеехме. Най-малкият ни син беше петгодишен. Пътят не бе лесен и се наложи да преодоляваме много трудности, докато стигнем - пълен микробус с хора, защото взехме и сестрата на жена ми с нейните четири деца. За тъста ми това беше голяма изненада и радост, понеже с години не се бяхме виждали. Там, в тържествена атмосфера нашите деца едно след друго започнаха да се приближават до дядо си, а той полагаше ръце над тях и се молеше за благословение. Никога няма да забравим този момент от живота ни. Децата помнят какво са получили в този миг и разказват как то е станало реалност след това. По пътя на връщане минахме и през Молдова, където живеят моите родители, за да получим благословия и от моя баща, който с голямо чувство на отговорност, вътрешна радост и благоговение пред Бога призоваваше Неговото име за своите внуци.

Добре би било в семействата на нашия народ да учат и наставляват децата, че животът им зависи от това, доколко ще бъдат благословени от своите родители и предци. И те вместо подигравки, присмех, хули и злословия към своите родители, баби и дядовци да търсят тяхната благословия. Има за какво да се замислим и какво да променим, за да оцелее народът ни, да процъфти, а семействата да възкръснат.

Народ, който няма свещеници на живия Бог, които да свещенодействат пред Бога, да ходатайстват за него и да го благославят, е подложен на изтребление като езически. За да оцелее Израил, да премине през всички изпитания и да се издигне неговият авторитет, от роби в Египет да стане народ за пример на цялата вселена, първото, което Бог направи, е да им освети свещеници от коляното на Левий. Те са посветени да носят бремето на народа, да стоят пред Бога и да измолват благословение. Когато служението е по Божиите принципи, народът успява във всичко, а когато го занемаряват, израилтяните изпадат в беда.

Колко е важно народът ни да проумее, че има нужда от свещеническо благословение, така че да се обръща не към врачки, гледачки, екстрасенси и всякакви окултисти, които не само изпразват джобовете на хората, а ги въвличат в още по-голямо проклятие, като търсят услугите на дявола. При нужда и без нужда родителите трябва да водят децата за благословение при свещенослужители, както някога Йосиф и Мария завеждат Христос в храма, за да бъде благословен.

В началото на промяната към демокрация, когато живеехме в Украйна, град Южни, всяка неделя във вечерните часове излизахме с църквата на площада и проповядвахме Божието Слово. Народът жадуваше да слуша, а накрая на службата децата идваха и чакаха на опашка за благословение, което съм извършвал часове наред в молитва за тях. Това бяха незабравими години. Когато пристигнахме в България, видях и чух как народът ми тук се реди на опашка за „благословение” от врачки и екстрасенси, които слагат върху хората и семействата им печата на проклятието. От него няма да се отърсят лесно и бъдещите поколения, докато не се отрекат от тези сатанински действия. Само за услугите на Ванга, открито признала, че е водена от нечисти духове, които са я измъчвали и по тази причина не е можела да спи нощем като нормален човек, народът ни ще плаща по-голяма цена, отколкото за всички останали грехове, които продължаваме да вършим. Нейните поддръжници и поклонници продължават да я възхваляват. И нито един от тях не си задава въпроса какво се случи със семейството й.

Няма по-голямо щастие от това да имаш църква - общество на честни и искрени хора, които обичат Бога и ближните си, които не само могат да помогнат в нуждите на хората, но и да се молят за тях, и да ги благославят. Ние, нашето семейство, не си представяме живота без църква, без общество, на което да служиш и което те благославя в трудни минути и в дни на благоденствие. Ап. Павел изпитва голяма радост от съзнанието, че притежава църква, която го е благословила за служение: „Като служеха на Господа и постеха, Светият Дух каза: „Отделете Ми Варнава и Савел за работата, на която съм ги призовал.” Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха. И така те, изпратени от Светия Дух, слязоха в Селевкия и оттам отплаваха за Кипър” (Деян. 13:2-4).

„Чрез благословението върху праведните градът се въздига, а чрез устата на нечестивите се съсипва” (Пр.11:11). Имаме ли приятели, поради които Бог ни благослови? Нека си спомним историята на един младеж, който благоговее пред Бога: ”Откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, Господ благослови дома на египтянина заради Йосиф; Господното благословение беше върху всичко, каквото имаше в дома и по нивите” (Бит. 39:5). За своя господар Йосиф се оказа повече от приятел, защото Господ му дава голямо благословение поради приятелското отношение на Йосиф.

Христос казва: „Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си” (Йоан 15:13). С този критерий Той показва, че на земята няма по-голям приятел от Него за нас - тези, които са Го приели в сърцата си. Той изпълнява този критерий, като умира за нас и става най-голямото ни благословение, тъй като поема върху Себе Си нашето проклятие. Затова четем: „Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво върши господарят му; а вас наричам приятели, защото ви изявявам всичко, което съм чул от Своя Отец” (Йоан 15:15).

Като истински приятел Христос ни освобождава от проклятието заради греховете и беззаконията ни, като доброволно поема нашето проклятие върху Себе Си: „Христос ни изкупи от проклятието на закона, като стана проклет за нас, защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво" (Гал. 3:13-14).