Списание „Прозорец”3

Големите изкушения често са знак за голяма благодат. Когато израилският народ напуска Египет, «Бог не ги преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият път; защото Бог каза: „Да не би народът да се разкае, като види война, и да се върне в Египет” (Изх. 13:17). Когато по-късно те се научават да се доверяват повече на Бога, Той допуска да ги нападат врагове. По пътя през пустинята те не срещат много врагове. А в Обещаната земя им се налага да победят седем големи народа и тридесет и един царе.

Израиляните не биха могли да победят враговете си, ако бяха на чужда земя. Именно по силата на изкушението можем да съдим, че те вече са пристигнали на точното място.
Изкушението грях ли е?

Не е лесно да победиш втория предразсъдък. Твърдението, че изкушение не е грях, изглежда съвършено ненужно. И все пак възникват немалко беди поради неразбирането на тази истина. Самата представа за греха се струва на изкушавания християнин толкова оскверняваща, че той се чувства много отдалечен от Бога от самата тази мисъл. Врагът ни навява зли мисли - съмнения, злословие, ревност, завист и високомерие, а после се обръща към нас и казва: „Ама каква лоша душа имаш, щом ти идват подобни мисли! Ясно е, че не си се доверил на Бога, иначе те нямаше да се появят в сърцето ти.” Тази аргументация ни се струва толкова вярна, че я приемаме за истина и се осъждаме. А врагът знае, че изкушението ще ни подтикне по-лесно към греха, когато сме потиснати.

Потиснатостта е една от най-големите опасности за вярата ни. Упованието, обратно, най-много съдейства на вярата. Един мъдрец е казал, че най-важното за преодоляването на изкушението е упованието, на второ място е упованието и на трето е упованието. Трябва да действаме, като се надяваме да победим. Затова Господ казва на Иисус Навин: „Само бъди твърд и много храбър” (И.Н. 1:7, СИ). На нас Той казва същото: „Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои” (Йоан 14:27). Силата на изкушението е в слабостта на собственото ни сърце. Врагът знае това и започва настъплението си, като потиска нашата смелост.
Истинското смирение

Понякога смелостта се губи поради привидно оправдана скръб и неуважение към себе си. Ние сме шокирани, че определени неща или явления могат да ни изкушават. Тайно смятаме, че сме прекалено чисти, за да бъдем подлагани на изкушение. И това става причина за нашата потиснатост.

Всеки християнин трябва да разбере, че е нужно да се предпазва от потиснатстта точно както и от греха. Ние очакваме от себе си нещо нереално. Смятаме потиснатостта за истинско смирение, а тя всъщност е следствие от наранено самолюбие. Истинското смирение изобличава собствената слабост и глупост, защото не очаква нищо от себе си и възлага всичките си надежди на Бога. А лъжесмирението, предизвикано от себелюбие или високомерие, ни потапя в още по-дълбока потиснатост без вяра и може да ни доведе до греха, който ще ни хвърли в отчаяние.

Следната алегория показва това нагледно. Сатана събира слугите си, за да се съветват как да накарат добрия човек да съгреши. Един от злите духове казва:

- Ще му покажа удоволствието от греха и изгодата от него.

- Това няма да ти помогне - отвръща Сатана, - той вече е изпитал греха и по-добре от теб знае какво е това.

Другият демон предлага:

- Ще му покажа грижите на добродетелта и ще разбере, че тя не се възнаграждава.

Третият демон решава:

- Ще потисна смелостта му.

- Да! - възкликва Сатана. - Така ще го победим.

«Всяка потиснатост е от дявола» - каза един писател. А в Библията четем: «Блажен онзи човек, който устоява на изкушение» ( Як. 1:12). И също: «Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения» (Як. 1:2, СИ). И нека не забравяме, че изкушението не е грях.
Нашата отговорност

Не е грях в съзнанието ти да възникват лоши мисли. Също така не е грях да чуваш зли думи на безбожни хора. Грешим, когато се включваме в разговора или се съгласяваме със злите мисли, макар и донякъде. Хиляда пъти на ден можем да бъдем подложени на изкушение и да не грешим. А когато започваме да смятаме изкушението за грях, борбата наполовина е загубена и грехът ще победи.

Веднъж при мен дойде жена в голяма беда. Известно време живяла като християнка, помирена с Бога, и била толкова свободна от всякакви изкушения, че започнала да мисли, че никога повече няма да ги има. Изведнъж забелязала, че щом започне да се моли, в главата й се пораждат ужасни мисли. Почувствала се голяма грешница от това, че изобщо ги допуска. Дори вече се съмнявала дали е новородена. Казах й, че тези зли мисли са само изкушения и тя не отговаря за тях, нито за лошите думи на хората в нейно присъствие. Обясних й, че врагът я кара да смята тези мисли за свои, затова тя изпада в самоосъждане и потиснатост. Уверих я, че скоро ще победи, ако започне веднага да предава тези мисли на Бога.

Когато пак й идвали богохулни мисли, тя казвала на врага: «Разбрах всичко. Ти ми внушаваш тези ужасни мисли. Мразя ги и ги отхвърлям. Господ е моят помощник.» След това жената се освободи от това изкушение напълно.

Когато християнинът знае, че лошата мисъл не е негова, а му е внушена от врага, той я отхвърля по-лесно. Ако дяволът започваше всяко изкушение с думите: „Аз съм дяволът, твоят най-лош враг. Дойдох да те съблазня”, надали щяхме да се поддадем на изкушенията му. За да действа капанът му безотказно, му се налага да се крие. Като знаем тактиката на дявола и го разобличаваме още при първия му опит, нашата уязвимост намалява значително.

Друга голяма грешка допускаме, когато смятаме борбата ни с изкушенията за губене на време. Често, когато сме изкушавани, служим на Бога много повече, отколкото когато сме относително свободни от тях. Нищо не съдейства за развитие на търпението и не ни поставя в зависимост от Христос така, както твърдостта в изкушенията. И нищо не прославя Бога повече от утвърждаването на вярата ни в изпитания, което е „по-скъпоценно от златото, което гине, но пак се изпитва чрез огън” (I Пет. 1:7). За търпението и издръжливостта си ще получим „за корона живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат” (Як. 1:12). Господ може да махне изкушенията и да ги използва като инструмент за усъвършенстването ни. Така оръдията на греха се обръщат против самия него и виждаме, че дори изкушенията „съдействат за доброто” на тези, които обичат Бога.

При всички изкушения пътят към победата минава през вярата, която е основа на целия ни живот. Ако осъзнаем пълната си безпомощност, ще разберем, че можем да се справим с изкушението само когато го представим пред Господ и Му се доверим.