ДИСЦИПЛИНА: Теория и технология на семейното възпитание
ТЕМА: СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА КОНЦЕПЦИИ ЗА СЕМЕЙНО ВЪЗПИТАНИЕ
МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА: ПРЕДУЧИЛИЩНА ПЕДАГОГИКА
Според Гинтарас Хоментаускас няма точен начин за възпитанието на децата, защото всяко дете има свои специфични потребности, свой субективен опит от общуването с другите. Научните термини и аргументи имат рецептивен характер, но в практически план не винаги намират своя реален еквивалент, защото влияние върху детето оказват не само възпитателните ориентации на родителите и отношението им към конкретните педагогически ситуации, а в определяща степен – възприемането и разбирането им от самото дете.
Според научно творчество на проф. д.п.н. Е. Петрова за теорията и практиката на съвременното предучилищно образование, спецификата на развитието в този възрастов период, обосновава необходимостта от приемственост във визията на предучилищната педагогика като наука и предлага конкретни ориентири за интензификация на цялостния педагогическия процес с цел комплексно развитие на детето.
За проф. Е. Петрова, смисълът на посочените акценти е теоретично обоснован и технологично реализуем само в контекста на възприемане ролята на семейството като базисен възпитателен субект в детството, съобразяване със спецификата на семейното възпитание и организация на взаимодействието „детска градина/училище - семейство” върху основата на равнопоставеност, доверие и конструктивен диалог.
Акценти на семейното възпитание
|
Автори
|
Г. Хоментаускас
|
Е. Петрова
|
Цел на семейното възпитание
|
Формиране на активна и уникална личност чрез: вникване в детската природа; стимулиране на инициативата в емпиричен, познавателен и поведенчески план; оптимизация на емоционалната атмосфера в семейството (симпатия, близост, уважение);
|
Целта на семейното възпитание не може и не трябва да «цитира» дословно целта на общественото възпитание, защото всяко конкретно семейство има свои мечти, амбиции и очаквания за развитието на детето си, които определят спецификата на възпитателните интеракции. Проблемът е доколко тези фамилни ориентации съвпадат с обществения възпитателен идеал и по какъв начин може да се постигне това съответствие.
|
Принципи на семейното възпитание
|
1. Всяко дете е уникална личност, чието развитие е свързано със специфичното влияние на семейната констелация.
2. Детето не е просто обект и продукт на възпитателните въздействия на родителите, а активен субект, чувстващ, осмислящ и своеобразно обобщаващ взаимоотношенията в семейството и своето място в тях, избиращ и определящ собственото си поведение като уникален жизнен опит към родителите и себе си.
3. Вследствие на ограничения си субективен опит и специфични когнитивни възможности децата възприемат и оценяват света по различен от възрастните начин.
4. Върху децата оказват влияние не само преднамерените възпитателни въздействия, но в равна или даже в по-голяма степен всички особености в поведението на родителите, в това число и неосъзнатите.
|
Родителите трябва да имат яснота за понятието “избор и свобода”, като право на детето, свързана с познания за потребностите и възрастовите му особености;
Възприемането на взаимоотношенията с децата като емоционална заинтересуваност, а не като формален дълг, е основно предварително условие за последваща успешност на възпитателните интеракции;
Родителите трябва да разбират и знаят, че възпитателният процес в семейството не е еднопосочен от тях към детето, а се характеризира с двустранна зависимост и обвързаност, предполагаща равностойни взаимоотношения, споделяне на мнения и сътрудничество;
Родителите са първите и основни възпитатели на своите деца и като такива те носят отговорност пред обществото за формиране личността на детето в съответствие с обществения възпитателен идеал;
Авторитарният модел на родителско поведение не е превенция, а потискане на детето и логично може да провокира стремеж към отмъщение, конфликтност и агресивност. Основни категории в позитивния модел на родителско поведение (педагогическото майсторство) са авторитетът, личният пример, педагогическият такт, познаването и съобразяването с възрастовите, и индивидуални особености на детето.
|
Задачи на семейното възпитание
|
Вникване в усещането и осмислянето от детето на света, семейството, родителите и себе си.
- Преодоляване на илюзията, че децата възприемат и трябва да възприемат събитията като възрастните.
- Вникване в своеобразната схема на детското мислене
2. Стимулиране на вътрешната активност, потребността и мотивацията на детето към самовъзпитание и саморазвитие.
Г. Хоментаускас смята, че в определена степен всяко дете е възпитател на самото себе си.
3. Формиране на базисни ценностни установки към другите хора и себе си: доверие; доброжелателност; равноценност и равнопоставеност във взаимоотношенията; обективна рационална и емоционална оценка и самооценка; уважаване правото на избор; комуникативност; желание за взаимодействие; откриване на позитивното във всеки човек.
4. Провокиране на чувство за значимост, полезност и безопасност чрез любов към детето като осезаема, конкретна и ежедневна нагласа: симпатия, близост и уважение.
Подобно отношение предполага не възвишени и неземни чувства, то не е “божи дар” или мистика, а конкретно творение и постижение на родителите и детето в резултат на ежедневните контакти.
|
Основна задача на семейното възпитание е създаването на условия за здравословен начин на живот, правилно физическо развитие и функционално съзряване на организма на детето. Семейството трябва да бъде модел за здравно-хигиенно развитие, двигателна активност и физическа дееспособност.
Важна задача и задължение на семейството е формирането на личността на детето в “творчески” план, което предполага въвеждане и ориентиране в социалната и предметната среда, стимулиране на индивидуалността и поощряване на стремежът към експериментиране.
Семейството оказва влияние върху децата не чрез организиран и целенасочен възпитателен процес, а именно чрез своите особености на емоционално-личностна среда за общуване, споделяне, съпричастност и емпатия.
Ангажиментите на родителите, свързани с усвояване от децата на общочовешки и национални ценности, морални инстанции и базисни социални умения.
Специфична роля на семейството в подготовката на децата за училище.
|
Смисълът на думата „възпитание“ в Тълковния речник е: „Системно въздействие върху някого (обикн. дете) с цел да се формира характерът му.“
Определение за възпитание: „Процес, при който се цели формиране на личностни качества, отношение към света, норми и форми на поведение.
Според Конституцията на Република България, чл.47 (1) „Отглеждането и възпитанието
Сподели с приятели: |
