Сребърната нишка
ТРЕТО ПОСВЕЩЕНИЕ — ПРЕОБРАЖЕНИЕ
Изтегляне 1.81 Mb. Pdf просмотр
|
| ТРЕТО ПОСВЕЩЕНИЕ — ПРЕОБРАЖЕНИЕ Най-трудният и продължителен период за нас е времето между първо и второ посвещение. Веднъж преминал през Кръщение човек напредва бързо и е възможно да приеме трето и четвърто посвещение в същия живот. Тази степен на развитие, наречена символично Преображение, бележи постигнатия от страна на душата контрол над умствения носител. На него съответства периода от 14-тата до 21-та година, когато човек развива и започва все по-пълноценно да използва менталното си тяло. Приблизително до двадесет и една годишна възраст чакрите достигат степента си на развитие, достигната в предишното въплъщение. Завършил е „преговора“ върху уроците, научени през предишните му животи и от този момент нататък започва работата за натрупване на нови знания и лично усъвършенстване — задача, която всеки от нас — сам или с помощта на Учителите, си е поставил, преди да се прероди. За да можем в по-пълна степен да разберем същността на посвещенията е необходимо да придобием познания за развитието на Слънчевата система, Земята и човека, на когото именно на тази планета е отредено място за развитие. Преди да достигне до тази форма, нашата планета също е преминала през своите превъплъщения, които в космогонията на розенкройцерите и антропософите са наречени периоди, (при теософите терминът е вериги), като всеки от тях включва седем етапа — кръгове (или обиколки). През тези периоди бавно се изграждат и усъвършенстват, в съответствие с еволюционния план, телата — както на човека, така и на самата планета. През всеки период се построява една от „плътните“ форми за конкретно проявление и съответстващата й духовна (безформена) част. По-долу бегло изброявам само плътните носители. Сегашния период — наричан Земен е предшестван от: Сатурнов — посветен е на изграждане на прототипа на физическото тяло; Слънчев — през първата му обиколка отново на принципа на повторенията се усъвършенства физическото тяло, а през втората се изгражда етерното тяло; Лунен — първата обиколка отново е времето 74 за работа върху физическото тяло, втората — за етерното тяло, а през третата се създава астралното тяло; Земен — периода, в който понастоящем се намираме — първите три обиколки са времето, посветено на повторенията — работи се по усъвършенстването на физическото, етерното и астралното тяло. Четвъртата обиколка е посветена за същинската работа на Земния период — а именно изграждане на умственото тяло на човека. Времето, в което живеем, е приблизително средата на тази четвърта обиколка, по време на която земното човечество е развило пет от общо седем коренни раси. Началото на този кръг се губи далеч назад във времето, когато формата — както на планетата, така и на човека е била съвсем различна от сегашната. По подобен начин човешкият ембрион в момента на зачатието с нищо не прилича на новороденото бебе. Тези етапи от човешкото развитие през четвъртия кръг на Земния период са: Хиперборейска, Поларианска, Лемурийска, Атлантска и нашата — Арийска пета коренна раса. Като цяло задачата на пета раса е изграждането, усъвършенстването и поставянето под контрола на душата на умственото тяло и самосъзнанието. Още от самото начало, в зората на Сатурновия период, Божествените Искри — Монадите, на последователни жизнени вълни са навлизали за въплъщение, развивайки Божествения замисъл. Най- напредналите от тях — пионерите на всеки кръг, постепенно са влизали във все по-усъвършенствани и развити тела. Душите, които в наше време обитават телата на пета коренна раса, са „отличниците“, преминали успешно периодите и кръговете, които бегло изброих дотук. Важно е за изучаващите духовните науки да усвоят представата, че цялата еволюция се основава на груповото развитие и непрекъснато усъвършенстване, при които индивидът поставя плодовете от личния си напредък пред общия олтар, откъдето те могат да се използват от всички останали форми на живот. Преминалият през трето посвещение демонстрира все по- уверено контрола, който висшата му същност — душата — е постигнала над трите низши носители — физическото, астралното и менталното тяло, които съставят троичната дреха на личността. Подобно на паяка, който сам изтъкава своята паяжина, индивидът е изградил мистичната нишка антакарана, която е енергийният мост, свързващ висшите с низшите носители. По този символичен мост, все 75 по-ясни и осезаеми, текат импулсите на душата. Благодарение на тези съкровени импулси гордостта на ума и стремежа на интелекта да наложи контрол над сърцето, бавно и постепенно биват трансформирани. Алхимията на Живота преобразява знанието и натрупания опит в Мъдрост. Такъв човек все по-ясно осъзнава единството на Живота. Неговият личен Аз, без да губи свята индивидуалност, все повече се разтваря в колективното съзнание. Отпада стремежът за самоизтъкване, осъждане и обособяване и на тяхно място, посредством искрящия лотос на сърдечната чакра, разцъфтява Любовта. Това вътрешно съзряване води до характерна промяна в чакрите и аурата на конкретния човек. Докато при повечето хора тя има яйцевидна форма, която обгръща цялото тяло, при посветените над второ посвещение енергийната дреха започва бавно да се изтегля към горните центрове. Най-напред до диафрагмата и центъра на слънчевия сплит, а по-късно се издига и над него — до четвърта чакра, която става все по-активна. Именно посредством сърдечния център, където се влива енергийната нишка на Живота, ние осъществяваме връзка с душата си, която от своя страна е във връзка с Йерархията. Описаното изкачване на енергията към по-висшите центрове е съпътствано с конкретни физически усещания, които са строго индивидуални и въпреки това могат да бъдат обобщени. Характеризират се с физически болки — т.нар. свещени болки, в различни части на тялото, в които са разположени по-малките енергийни центрове. Тези болки имат различно времетраене — понякога могат да продължат до няколко месеца. В основата си се дължат на протичането на високите енергии на душата, а малко преди и след трето посвещение, и на енергиите на Монадата през физическото тяло. В същността си имат пречистващ ефект, след който импулсите на истинския Човек могат все по-безпрепятствено да достигат до будното съзнание на въплътената личност. При това издигане на аурата низшите тела символично умират, така както това става и след физическата смърт. Но преди това душата вече е извлякла и абсорбирала целия натрупан чрез тях опит. Приелият Трето посвещение, в резултат на все по-мощно нахлуващите висши енергии, засиява с една ярка вътрешна светлина. Преминал през своето Преображение, такъв човек вече живее живота 76 на душата. Когато преобладаващата част от човечеството премине през този етап, на Земята ще видим въплътено Петото — Божието царство, което е целта и върха на развитието ни през Земния период. Казано по-простичко — тогава ще настъпи ерата на Любовта. |