Сребърната нишка


ЧЕТВЪРТО ПОСВЕЩЕНИЕ — РАЗПЪВАНЕ НА КРЪСТ



Pdf просмотр
страница24/70
Дата02.12.2022
Размер1.81 Mb.
#115748
ТипКнига
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   ...   70
Tsenka Stojcheva-Tsvetelina - Srebyrnata nishka - 9812-b
ЧЕТВЪРТО ПОСВЕЩЕНИЕ — РАЗПЪВАНЕ НА КРЪСТ
От гледна точка на Йерархията трето посвещение —
преображение, се смята за първото главно посвещение. За разлика от първите две, приелият трето посвещение в рамките на относително кратък срок след това събитие ясно осъзнава, че е преминал през него.
В резултат на постигнатия от страна на душата контрол над трите нисши тела, същите символично умират. Целият натрупан посредством тях опит вече е абсорбиран и запечатан като информация в каузалното тяло. Веднъж съхранено в тялото на душата, натрупаното знание се трансформира в мъдрост. Това е нашето съкровище, което вече никой не може да ни отнеме и от което личността черпи опит,
сили и вдъхновение във всеки миг от живота си. Аурата се изнася към центровете в главата — шеста и седма чакра, подобно на светъл ореол,
с какъвто християнската иконопис увенчава главите на светците.
Един такъв човек демонстрира степента си на посветеност единствено чрез начина си на живот, без да изразява каквито и да било словесни или други претенции относно духовния си ранг.
Пречистените му тела активно изпълняват функцията на все по- мощен проводник за фините енергии от по-висшите нива на съществуване. Той вече интуитивно разбира, че да служи на целите на еволюцията не означава непременно действеност на физически план.
Че не е задължително да се изявява в общественото пространство —
като оратор, писател, организатор или център на група, привличайки внимание към личността си. Самото му присъствие на планетата, като жив проводник на висшите енергии, е неговата основна форма на служене. Той не се терзае от въпросите дали и доколко е полезен.
Интуитивно доловил неразривната си връзка с всички форми на живот, до болка чувствителен за събития и страдания по всяко кътче на планетата, той вече живее живота на душата.
Духовното събитие, наричано четвърто посвещение е венецът,
който увенчава пребиваване му във физическо тяло на Земята. За да се подготви за него, той постепенно е изградил сребърната нишка,
свързваща монадата с душата — точно по същия начин, по който до


78
този момент е изграждал нейния по-низш еквивалент — антакарана,
свързваща душата с личността. Благодарение на пробудените си енергийни центрове в главата вече е способен да възприема, провежда и заземява тези високи енергии.
Връзката с монадата се осъществява посредством енергиен канал, вливащ се в седмата, коронната чакра, намираща се на темето.
Когато тази връзка бъде изградена, ролята на душата като проводник и трансформатор на висшите импулси на духа постепенно намалява,
докато в определен момент отпадне напълно. Каузалното тяло постепенно се разтваря и символично умира. Целият натрупан от душата опит се абсорбира от духа. От този знаменателен момент нататък човекът, приел четвърто посвещение, се превръща в живо въплъщение на словата, изречени от Христос: „Не съм аз този, който
върши делата, а Отец ми, който живее в мен“.
Взела всичко, което условията на планетата предлагат за трупане на опит, душата вече не се нуждае от превъплъщение в човешка форма, заради собственото си израстване. Кармичните дългове, с незначителни изключения, са изплатени. От тук нататък, както вече стана дума, правото на свободен избор бива упражнено в много по- пълна степен от приелия четвърто посвещение. Дали ще избере —
когато напусне физическото си тяло, да се завърне на планетата, в синхрон със закона за кармична необходимост, за да помага на събратята си, или ще предпочете да продължи развитието си при други, съвършено нови условия — този съкровен избор е негово право и единствената му награда за самоотверженото му служене на човечеството.
Животът на човека, вървящ по пътя към това духовно достижение, е белязан със знака на саможертвата. Личният Аз,
поставен изцяло под ръководството на духа — посредством душата,
вече не играе определяща роля при вземането на решения. Воден от безмълвните напътствия на душата си, наричани интуиция, той вече притежава способността да предприема точното действие в точния момент. Повече не се налага да губи време и да пилее енергия при определяне на печелившия ход на принципа: действие — грешка,
отново действие — грешка, за да достигне до верния отговор на задачата.


79
Каквито и беди да се струпат на главата му — болест,
материална или друга загуба, конфликти или противоречия със самия себе си или с обкръжението си — той знае, че преодоляването на това препятствие е избор на душата му. Че е просто поредното изпитание,
често поставено му — чрез нея, от Учителя му, който го наблюдава и напътства. Усещането за самотност, което до неотдавна го е довеждало почти до отчаяние, отстъпва място на ясно осъзнатото чувство за незрима, но съвсем реална подкрепа във всеки миг от земното му съществуване.
Зовът му за напътствие и помощ — в мигове на безизходица,
бива чут и получава почти мигновен отклик. В случай че не получи подкрепа в труден за него момент, той разбира, че има в себе си сили да се справи сам с възникналата трудност, че дълбоко в себе си знае верния отговор на задачата, пред чието разрешение е изправен. Често
— именно преодолявайки такива несрещани до този момент от живота си трудности, узнава за нови и неподозирани от самия него собствени сили и способности. Едно безценно за него откритие, което като мълния осветява потайни до този момент аспекти от живота му,
изпълва го с нова увереност в собствените му сили и му служи за стъпало към следващото изпитание и новия урок.
Независимо от това, дали личността във въплъщение е натрупала интелектуални знания за космичните закони, човекът във физическо тяло интуитивно ги съблюдава и се ръководи от тях в ежедневните си дела, защото вече има свободен достъп до мъдростта,
съхранена в каузалното тяло на душата му. И защото — посредством душата си, вече може да черпи от мъдростта, натрупана в хода на развитието ни от цялото човечество.
На трудностите и препятствията, които се изпречват на пътя му,
той вече гледа като на учебни тестове, без дори и за миг да ги смята за несправедливи страдания или наказания. Способен първо да съзре, а по-късно и да извлече урока от всяко дребно житейско събитие, той уверено напредва по пътя си и, без каквато и да било показност, служи като жив пример на всеки, с когото влезе в пряк или косвен контакт.
Последните кармични задължения, които все още го държат привързан към Земята, се изплащат в шеметно съкратени срокове.
Интензивността на живота му, изпълнен със събития, на които той,
вече автоматично, поставя положителен знак, на принципа „всяко зло


80
— за добро“, непосилна за мнозинството, му налага своето все по- отчетливо и изморително темпо.
Сияещ с все по-ярка вътрешна светлина, този космически магнит неотклонно привлича към себе си хората, на които му е отредено да помага и служи. Разбираемо е, че тъмните сили, чието съществуване бива съвсем реално застрашено от наличието на един такъв факел на Йерархията, го удостояват с „почетно“ внимание.
Ударите им зачестяват под невъобразимо разнообразни форми.
Преките им атаки понякога идват дори посредством близки на сърцето му хора, които, без изобщо да подозират, се явяват техни несъзнателни оръдия, и към които, бивайки отворен за тях, той е и най-уязвим.
Косвените им и нескопосано замаскирани опити за блокиране на духовната му служба са най-вече на фино енергийно ниво, но в повечето случаи се отразяват обратно от блестящата броня на аурата му, без да му навредят особено. „Удостоен“ по този начин от тяхното внимание, вървящият към четвърто посвещение получава още един недвусмислен знак за духовната си значимост и заеманото от него място на еволюционната стълба. Отговорен вече не само за собствената си съдба, но и за съдбата на тези, с които духовно е свързан, подкрепян, закрилян и напътстван във всеки миг от земното си съществуване, още един жив проводник на божествената сила и могъщество уверено извървява избрания от душата му път към съвършенството, към Създателя.
* * *
За да завърша с тази тема, за тези от читателите, които са затруднени да си преведат значението на думата адепт, искам да поясня, че в най-общ смисъл с нея се назовават духовно извисени
Индивидуалности, които в процеса на личното си развитие и израстване са на път да се освободят, или вече са освободени, от цикъла на преражданията.
Степента на посветеност на тези индивидуалности е различна,
но всички те са приели трето посвещение, което, както вече казахме, е първото главно посвещение — от гледна точка на Йерархията.
Изплатили кармичните дългове, натрупани от душата в хода на


81
нейните превъплъщения, те вече могат да избират или прераждане във физическа форма — подчинявайки се на законите за целесъобразност и необходимост, или съществувание на планетата, но във висшите светове, в носители (тела), изградени от конкретната материя на това ниво, т.е. съответстващи му по строеж и вибрация. В случай че останат в близост до Земята, при необходимост и ако те пожелаят,
могат да общуват с нас — най-често на менталните нива и рядко — в по-висшите планове на астралния свят. Тази форма на общуване с тях е възможна и достъпна за всеки от нас, но осъществяването й е възможно най-вече по време на сън или в състояние на самовглъбеност — молитва или медитация.
Всички тези високоразвити индивидуалности са съществували в човешка форма, преминали са през множество изпитания и проверки и добре са им познати трудностите и страданията, през които ние сега преминаваме. Затова са изпълнени с разбиране и дълбока любов към нас и винаги, когато искрено ги помолим, ни протягат ръка за помощ.
Ако обаче липсва изричната ни молба, не се намесват в съдбите ни,
подчинявайки се на закона за свободната воля, който е един от основополагащите закони на Вселената.
Съществуването на адептите и Учителите от Бялата ложа, все още яростно оспорвано от т.нар. „официална“ наука, вече е неопровержим факт за много хора, които развили фините си сетива, са влизали в контакт с тях — при различни обстоятелства и под различна форма. Тяхното присъствие на планетата, както и достигнатото от тях ниво на развитие и степен на посветеност, на дело демонстрират пред всеки непредубеден ум латентните ни заложби. Логичният извод е, че щом те са достигнали до това ниво, значи и за нас е възможно.
От първостепенно значение за нас е да осъзнаем и запечатаме в ума си неопровержимата истина, че придвижването по


Сподели с приятели:
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   ...   70




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница