ЧЕТВЪРТА КОРЕННА РАСА — АТЛАНТСКАТА

19
данни за резултатите от тези проучвания, които обаче все още не се приемат за неоспорими научни доказателства.
* * *
Хората, населяващи този приказен континент, били по-ниски от своите предшественици — лемурийците, но все пак били великани —
достигали до 3,5 м. Но като се има предвид гигантската растителност и животните с огромни размери от онова време, този ръст е давал на атлантите равнопоставени шансове за оцеляване.
С течение на хилядолетия ръстът им постепенно се смалявал.
Цветът на кожата на първата подраса бил тъмночервен, а на втората —
червено-кафяв. Съзнанието им би могло да се нарече детско. Ето защо развитието им протичало под непосредственото ръководство на
Великите Наставници, както е било и при Лемурия. В резултат на това третата подраса на атлантската раса — толтеките — преди приблизително 1 милион години достигнала върха в развитието на четвърта коренна раса.
Толтеките също били високи на ръст, който с течение на времето се смалил, достигайки ръста на днешния човек. Цветът на кожата им бил медночервен. Потомците им са днешните чистокръвни представители на перуанците и ацтеките, а също и червенокожите индианци от Северна и Южна Америка. След дълги междуособни войни между отделните племена, толтеките създали най-могъщата империя сред народите на Атлантида. Тяхната епоха станала Златен век в историята на континента. Изкуствата и науките процъфтявали.
През този период четвърта коренна раса достигнала връхната си точка.
Нито една от останалите подраси на Атлантската раса не могла да се сравни с толтеките.
За архитектурни паметници, достигнали до нас от тази епоха, се считат: величествената пирамида в Чичен Итца — Юкатан, Мексико;
храмовете и пирамидите на маите; други паметници, открити в
Централна Америка. В преданията на ацтеките и маите, които се смятат за техни наследници, са запазени оскъдни данни за съществуването на този тайнствен и непознат народ. Откритите на територията на днешно Мексико огромни скулптурни изображения на

20
човешки глави с негроидни черти, издялани от монолитни базалтови блокове, тежащи по 20 тона са предполагаеми останки от тази далечна епоха.
Твърди се, че в онези далечни времена атлантите са имали забележителни познания по ботаника, химия, математика,
астрономия. Високо развити били писмеността и лечителското изкуство с магнетизъм, както и въпросите, засягащи селското стопанство и земеделието. Методът да се предизвиква дъжд по желание е бил известен. Голямата страст била архитектурата.
Обществените здания и храмове поразявали със своята масивност и гигантски размери. Подобни на тях са останките от величествените храмове на древния Египет.
Атлантите боравели с високо развита техника и реализирали идеята за въздушен кораб и летяща машина. За построяването на тези летателни апарати те използвали особена и непозната днес смес от три метала. Тази смес била много лека и блестяща. Двигателната сила е бил определен вид ефир. Далечен отглас от тези впечатляващи постижения е останал в легендите и митовете на древна Индия,
Гърция, Египет и други култури. В древноиндийския епос са описани подобни летателни машини, наричани Вимана. Съществуват дори и уподобяващи ги доста сполучливо рисунки, стенописи и барелефи,
украсяващи древните храмове. Изхождайки от тях много съвременни изследователи по въпросите за НЛО стигат до извода, че това са доказателства за посещения на представители на извънземни цивилизации на планетата ни.
По времето на Атлантида тогавашното човечество е имало за задача да развие и усъвършенства, а след това и да осъществи частичен контрол от страна на съзнанието над астралното тяло — т.е.
над чувствата и емоциите. Свръхизявата и презадоволяването на низшите желания обаче, както и стремежът за притежание, породили у хората чрезмерна агресивност и съперничество. Поради тези причини приблизително 100 000 години след Златния век започнал упадъкът на великата раса на атлантите. Поради това, че повечето хора от тази епоха притежавали способността да управляват психичната енергия, както и частични познания относно тайните сили на Природата, една част от тях постепенно започнала да злоупотребява с тези знания и възможности.

21
Вместо да продължават да използват съкровените знания за развитие и възход, кралете, мнозинството от духовенството и значителна част от народа лекомислено ги насочили срещу целите на еволюцията. Егоизмът, алчността, завистта и омразата намерили проявления в черната магия и магьосничеството. Насърчавани от магьосниците и адептите на тъмните сили, хората се поддали на животинските си инстинкти.
Когато извращението на природните и еволюционни закони достигнало апогея си, континентът бил разтърсен от първата ужасна катастрофа. Голяма част от него, включително и столицата — Градът на Златните Врати, била пометена от вълните на океана. Милиони хора загинали. Било е в епохата на Миоцена, преди 800 000 години.
Вследствие на тази кошмарна катастрофа Атлантическият океан загубил полярните си области, а средната му част се раздробила.
Американският континент се откъснал чрез пролив от породилата го
Атлантида.
* * *
Втората, по-малко значителна катастрофа сполетяла Атлантида преди около 200 000 години. Континентът се разделил на два острова:
северния голям, наречен Рута и южния — по-малък, с името Даития.
Като последица от този катаклизъм настъпили определени промени на Американския континент, а територията на днешен Египет била наводнена. След него расата на толтеките никога вече не достигнала предишния си блясък. Тъй като, въпреки сполетелите ги нещастия,
оцелелите отново възобновили заниманията с черна магия, това довело до следващата катастрофа. Било време да се разчисти света за по-нататъшното му еволюционно развитие.
Следващата катастрофа надминала по мощ предишните. Това се случило преди около 80 000 години. Южният остров бил погълнат почти изцяло от разбеснялата се водна стихия. От северния оцеляла сравнително малка част — остров Посейдонис, споменат от Платон в съчинението му „Тимей“. Около 9564 г.пр.н.е. и този остров —
последна следа от някога огромния континент, бил залят от вълните.
Останки от него са днешните Канарски острови.

22
Споменът за трите катастрофи, причинили гибелта на
Атлантида, и последвалите глобални промени както на климата, така и на разпределението на сушата, се е запазил в митологизираната памет на цялото човечество. По света са известни над 500 легенди за
Потопа, произхождащи от всички континенти и географски ширини,
от които 62 са независими от месопотамската и еврейската, включена в Библията.
* * *
Оцелелите от потъналия континент последователи и привърженици на черната магия основали свои култури на двата американски материка, където продължили своите злоупотреби със силите на Природата. Кръвопролитни човешки жертвоприношения,
призоваване и използване на деструктивни сили от астрала, широк набор от заклинания и всяващи ужас ритуали — всичко това съществува и днес в тези географски райони в лицето на т.нар. вуду
заклинатели.
Водени от стремежа си да им помогнат да намерят своето подобаващо място сред човешкото семейство, някои от Учителите от
Бялата ложа самоотвержено се посветили на тази нелека задача. В
продължение на дълъг исторически период те живели сред тези народи, помагали им да оцелеят в суровите климатични и географски условия и обучавали най-напредналите от тях в лечителството,
изкуствата, занаятите и точните науки. Спомени за тези служители на
Светлината откъслечно са се запазили в легендите на инките, маите и ацтеките, които донасят до нас образите им, обвити в митична тайнственост и величие. Образи на достолепни светлокожи мъже с покрити с бради лица, облечени в дълги до петите им бели дрехи.
Великите Учители са оставили на тези народи впечатляващ набор от познания и умения в областта на астрономията, медицината,
математиката — факт, който поставя пред съвременната наука непреодолима (засега) стена от препятствия и поражда много спорни въпроси относно източниците на всеобхватните и фантастични за онези времена знания.

23
* * *
Предвиждайки пълното изчезване на Атлантида, Посветените пренесли Великата Бяла Ложа от обречения на гибел материк на изток
— към европейския континент и Северна Африка. Учените и до днес си задават основателния въпрос, как изведнъж на това място на планетата се появила могъщата египетска държава, напълно развита и древна, без митични и героични традиции, като че ли никога не е била млада и слабо развита. И, както обикновено, на помощ идва теорията за посещение на високо развита извънземна цивилизация… Но да довършим нашия разказ.
Както вече казахме, Посветените са били известени за предстоящата съдба на Атлантида. Затова, изпреварвайки втората катастрофа, те се пренесли в пустинната и слабо населена местност в
Северна Африка заедно със своите ученици и последователи. Там,
необезпокоявани, продължили безпрепятствено работата си. Знанията,
които те съхранили, положили основите на египетската цивилизация.
По-късно на това избрано от тях място те основали първата
Божествена династия и започнали да просвещават народа. Малко преди втората катастрофа били построени двете големи пирамиди в
Гиза, с огромни зали, в които били обучавани и посвещавани в мистериите най-напредналите ученици.
Твърди се, че някъде в този район, надеждно скрити и защитени,
се намират тайни зали, съхранили огромна част от знанията на тези загадъчни жители на потъналия континент. Доверявайки се на легендите и изследователския си нюх, както и на твърденията на много ясновидци, сред които и Едгар Кейси, много съвременни учени
— археолози, историци, дори и журналисти, многократно са започвали издирвания, които по мистериозен начин са били прекъсвани — по различни поводи и при извънредно любопитни обстоятелства. Всеки непредубеден читател, запознат с историята на такива проучвания, неизбежно би стигнал до извода, до който достигнах преди години и аз самата. А той е, че просто не е дошло времето Атлантида да ни разкрие тайните си. Най-вероятно, защото все още не сме дорасли за тях.

24
* * *
Четвъртата подраса на Атлантската раса, която наследила толтеките била тази на туранците. Те били жълтокожи. По-голяма част от тях емигрирали на изток, като бавно се придвижвали към централното море на Азия и Жълтата река, докато окончателно се установили в центъра на Китай. Високите китайци от днешно време са нейни представители, лесно различими от дребните китайци от седма подраса.
Първичните семити — петата подраса — били бели. За нейни потомци се смятат чистокръвните юдеи, както и кабилите в Северна
Африка. От нея впоследствие е произлязла Пета коренна раса —
арийската.
Шестата подраса е населявала районите около Средиземно море.
Нейните представители — акадийците, известни по-късно като финикийци, били с бял цвят на кожата. За техни потомци се смятат древните етруски, скити, картагенци, баски и др.
Седмата култура на атлантската раса са монголите — с жълта кожа. Останки от тези народи са днешните тибетци, фини, маджари,
ескимоси и др.
И така, с лемурийската раса се слага началото на умственото развитие на човека, въпреки че в този далечен период у него все още надделява главно емоционалната му природа. Основната задача на атлантската раса е била човекът постепенно да започне да развива своето самосъзнание, за да се почувства и оформи той като отделно,
самоосъзнаващо се Аз. И тъй като до най-високо интелектуално развитие достигат представителите на петата подраса —
древносемитската, то съвсем логично от нея произлиза и Петата коренна раса.
* * *
На това място ще си позволя малко отклонение. Поднасяйки на любознателния читател изложената дотук информация за историята и развитието на расите, стремежът ми е да помогна чрез нея да се

25
вникне по-цялостно в замисъла на тази книга. Вярвам, ще се съгласите с мен, че Вселената — с Галактиките, Слънчевите системи,
Планетите, а в частност и нашата Земя в цялостния й вид — поразява със съвършенството, хармонията и прецизността си. И че всичко това в никакъв случай не е плод на чиста случайност, а се подчинява на обективни природни закони и на определен План.
Континентите, върху които са се развивали предшестващите раси и които са предоставяли възможно най-подходящите условия за тяхната еволюция, бивали разрушавани последователно от вода и огън. Това се случвало тогава, когато за даден етап всички възможности за по-нататъшно развитие на расата били изчерпвани и,
достигайки до своя разцвет, тя започвала да деградира. На пръв поглед тези разрушения биха изглеждали като наказание — плод на нечие висше решение, но ако се замислим, ще прозрем обективния ход на еволюцията, целяща духовен възход без външна намеса — т.е. при пълно действие на Закона за свободния избор.
Познанията за възникването, развитието и гибелта на предшестващите раси биха ни помогнали да осъзнаем в по-пълна степен смисъла на собственото си съществуване. И ако сме дотолкова слепи и неразумни, че да не се поучим от съдбата на Атлантида, то твърде е възможно да ни сполети нейната орис. Тя била погълната от водната стихия. Сега идва ред на огъня… Огън, кипящ в недрата на планетата. Вслушвайки се в нейния глас, бихме различили ясно предупрежденията. Наводненията, земетресенията, изригващите вулкани, тайфуните и разрушителните урагани по всички точки на земното кълбо — трябва да сме слепи и глухи, за да не ги долавяме…
А дали наистина не сме?
В митовете на индианците хопи от Аризона, които са далечни роднини на ацтеките се казва: Първият свят бе разрушен за наказание

Изтегляне 1.81 Mb.

Сподели с приятели: