ТОВА ВЕЛИКО ТАЙНСТВО — РОЖДЕСТВО

30
седем години. Нарастващата им мощ достига своя апогей през седмицата от 21 до 28 декември на седмата година от този период,
която е наречена Седмица за групово въздействие, а самото събитие
— Планетарен прилив, като 1998 година бележи връхната му точка за изтеклия седемгодишен цикъл.
Нощта на 24 срещу 25 декември е par exellens — Светата нощ на цялата година. За хората на Северното полукълбо, откъдето са произлезли всички днешни религии, в тази нощ Слънцето е точно под
Земята и духовните влияния са най-силни.
И така в Святата декемврийска нощ, в годината, бележеща новото летоброене една ярка звезда изгрява над Витлеем,
възвестявайки на света появата на Спасителя. Имало е, и все още има,
много разисквания и спорове, както относно датата и годината на раждането на Христос, така и за Звездата на Витлеем. Някои смятат,
че тя е просто символика и мит. Други се питат дали не е била ярка комета. Съществуват и хипотези относно едно изключително рядко съприкосновение на звезди и планети. Такова съприкосновение се получава, когато две или повече планети кръстосат траекториите си и от нашата позиция на Земята изглеждат, сякаш са се слели в една голяма звезда. Аз ще ви поднеса още една хипотеза. Да си представим,
че тогава, в онази знаменателна нощ, четири звезди са се слели в една.
Обединената им светлина би наподобявала тази на една много голяма,
пълна луна. Било е предсказано в древните пророчества, че в тази светлина ще се роди Той. Подобно на всички останали събития,
описани в четирите Евангелия, включени в Новия завет, и
Витлеемската звезда има и дълбоко символично значение. Това е ярката светлина, озаряваща човешкото сърце в тази тиха Свята нощ,
когато душата дочува пророческата песен „На земята Мир,
Благоволение между човеците“.
Това, че великата духовната мисия на Христос обхваща цялото човечество, а не само един „избран“ народ, днес се приема от всеки просветлен ум. За онзи исторически период обаче евреите, вече приели и утвърдили монотеизма, са били най-подготвени да приемат и разпространят новото Световно Учение. Мисията на Спасителя е била да разкъса булото, спуснато пред храма на духа и да направи от тогава насам пътя към духовното Царство свободен за всички, които се стремят към него. Аз съм Пътят, и Истината, и Животът — това

31
е едно от неговите послания към нас. С идването Му на Земята представата за Бог — суров и наказващ, изградена от Мойсей и пророците, бива заменена от Него с една нова представа — за Бог обичащ и прощаващ. Давайки на човечеството едно ново Учение —
учението на Любовта, заедно с него Христос ни е оставил няколко жизненоважни послания.
Първото му послание е, че всички ние сме братя по произход,
защото произлизаме от един общ източник. Аз и Отец едно сме е казал Христос. Всеки от нас е един Бог в развитие. Всеки от нас носи божествената искра в себе си. И как я използваме по време на земното си пребиваване е наш избор и наша отговорност. Тези от читателите,
които са чели Новия завет, си спомнят за притчата за господаря и слугите. Заминавайки на дълъг път, господарят дал на всеки от служителите си по няколко монети. Всеки от тях се опитал да умножи малкия капитал, с изключение на един, който страхувайки се да не ги изгуби, заровил парите в земята, с което предизвикал справедливия гняв на завърналия се господар.
Още при сътворението ни Създателя ни е дарил искрица от своята божественост. И вследствие на това, което натрупваме около нея през животите си, ние се изкачваме или слизаме по еволюционната стълба. За предпочитане е да използваме дадения ни капитал, поемайки риска от временна загуба, отколкото да го заравяме в земята, т.е. да робуваме на земните си страсти и материалистични въжделения, водейки обезсмислено и безцелно съществуване.
Така, развивайки или не заложения във всеки от нас потенциал,
от еднородното в началото на Сътворението човечество започнали да се открояват духовно напреднали човешки същества. Този индивидуален напредък е и причината, поради която едни от нас живеят единствено и само за себе си, докато други, надраснали себелюбието и егоизма, полагат всичките си сили, знания и умения пред олтара на човешкия напредък, преминавайки през живота като ярки комети, изцяло отдадени в служба на събратята си. Свободата в избора ни на решения, която ни принадлежи по право, е илюстрирана в Новия завет по един неподражаем начин. Хората, причинили смъртта на Христос са имали правото да избират — дали да Го приемат или да Го отхвърлят. За срам на човешкия род те са избрали последното, поемайки върху си тежката карма на убийците. Карма,

32
която еврейският народ изплаща в продължение на векове след това позорно деяние.
Христос, също като всеки от нас, се е обучавал, докато е пребивавал на Земята. Съществуват доказателства, дискретно посочени и в Новия завет, че до дванадесетата си година (в посочената възраст е скрита дълбока символика) Той е пребивавал в Египет. Там се е обучавал при египетските жреци — пазители на знанието и посветени в Мистериите. С тяхна помощ, както и с помощта на учителите на есеите (религиозна еврейска общност, съхранила древните езотерични традиции), Той е усвоил знания относно Закона,
пророчествата, мистериите, както и по математика, астрономия и други науки.
Счита се също, че до навършването на тридесетгодишната си възраст, когато вече открито е започнал да проповядва новото Учение,
Той е пребивавал в Индия и Тибет. Твърди се, че в Ладак (Малкият
Тибет), във величествения манастир Химис има запазени ръкописи,
които доказват пребиваването му по тези земи. Според ламата на манастира тези документи били донесени от Индия в Непал, а след това и в Тибет. В оригинала си били написани на пали — религиозния език на будистите. Преписите в Химис били преведени на тибетски. В
тези уникални източници — в удивителен синхрон с четирите
Евангелия, се описват раждането на Исус, пребиваването му в страните в района на Хималаите — Тибет, Непал, Индия, както и събитията от последните три години от живота му — включително осъждането му от Пилат, Разпятието и Възкресението. Според тези древни сведения Христос, наричан в ръкописите Исса, се е учил при брамините да чете, да разбира Ведите и да проповядва, да лекува и да извършва екзорсизъм (изгонване на зли духове). В резултат на това обучение Той е станал съвършен тълкувател на свещените писания.
Второто послание на Христос, отново илюстрирано чрез собствения му живот е, че именно тук — в триизмерния свят,
облечени във физически тела, ние имаме възможността да учим, да трупаме опит и да израстваме духовно. След физическата смърт,
преминавайки отвъд Завесата, за нас е почти невъзможно да прибавим нещо към натрупания опит. Там, в отвъдното, се извършва асимилацията, анализират се грешките и се извлича полезния опит,

33
определя се следващия отрязък от пътя и се извършва подготовката за следващия живот.
При поредното си завръщане в това измерение душата съзнателно изоставя спомена за предишните си въплъщения, както и самосъзнанието за достигнатото ниво на духовно развитие. За пореден път всеки от нас получава възможността да започне „на чисто“. И за пореден път е необходимо да въведе във физическия мозък конкретното познание, базата данни, които да помогнат на личността да осъществи по най-добрия възможен начин духовната си мисия.
Примерът, който ни е даден чрез живота на Световния Учител е, че на този закон са подчинени всички — включително и най-напредналите.
Друг е въпросът, че една високо еволюирала душа учи много по-бързо и с по-голяма лекота в сравнение с останалите.
Третото и най-значимо Христово послание е това, че и след физическата си смърт ние продължаваме своето съществуване. Но за да повярваме в собственото си безсмъртие, е било необходимо уроците да бъдат изнесени по впечатляващ и запомнящ се начин.
Затова Спасителят е живял обикновен и скромен живот — като повечето от нас. Изпълнен с любов и състрадание е помагал на бедните и страдащите, лекувайки телата и душите им. Напуснал е този свят след неописуеми страдания — като някои от нас. Но се е завърнал след „смъртта“. За да ни докаже, че смърт не съществува.
Най-великото от всичките му послания. Посланието, че сме безсмъртни. Като Бог, от когото произхождаме. Смъртно е тялото,

Изтегляне 1.81 Mb.

Сподели с приятели: