Сребърната нишка
ЧОВЕШКИТЕ КОРЕННИ РАСИ И ТЕХНИТЕ ПОДРАСИ
Изтегляне 1.81 Mb. Pdf просмотр
|
| ЧОВЕШКИТЕ КОРЕННИ РАСИ И ТЕХНИТЕ ПОДРАСИ Въпросите, касаещи произхода и развитието на човешките коренни раси и подрасите им, са доста сложни, както за излагане в кратка форма, така и за възприемане от страна на читатели, които не проявяват по-задълбочен интерес към духовните науки. Те и не са предмет на тази книга. Но въпреки това ще се опитам да внеса поне малко яснота по темата — дотолкова, доколкото тя ще ви помогне по- пълно да вникнете в съдържанието на следващите глави. Читателите, които в резултат на изложеното по-долу почувстват по-траен интерес към знания по темата, могат да потърсят по-подробни и изчерпателни данни в други литературни източници, които поднасят много по- разширена информация в тази област. * * * През цялата си неписана и писана история човечеството се е саморазделяло, изхождайки от племенните си, расовите си или религиозните си различия. Това изкуствено противопоставяне векове наред е ставало, а и все още е, повод за безконечни икономически, политически и военни конфликти. В паметта на много от съвременниците ни все още е жив споменът за последната Световна война, довела до неописуеми страдания на милиони човешки същества. Обявяването на една нация за висша раса, превъзхождаща и — като следствие от това, имаща право да господства над останалите нации и раси, създаде в умовете на хората негативно отношение към самата дума раса. Като резултат от това погрешно схващане, все по- широкото използване на понятието шеста раса създава у незапознатите с духовните науки хора представата за някакъв самообявил се духовен елит, чиито намерения са да постави (за пореден път) останалата част от човечеството в неравноправно и подчинено положение. Истината обаче е съвсем друга. 14 Мисля, че Бърнард Шоу беше казал: „Като се замисля — всички сме голи под дрехите“. И в тези слова се крие велика истина. Въпреки различията във външния ни облик, вътрешно всички ние си приличаме. Всички ние, посредством душите си, сме едно цяло, образувайки груповата душа на човечеството, като всеки един от нас представлява клетка в този по-голям организъм. Индианецът от Перу или Мексико, маорът от Нова Зеландия, азиатецът или европеецът — всички ние страдаме, обичаме и се радваме по един и същи начин. И — за жалост — дори мразим по един и същи начин. Имайки предвид божественото си единоначалие, е чист абсурд да се саморазделяме на бели, черни, жълти или каквито и да било други цветове на кожата. Още по-голям абсурд е да определяме хората — според расовата им принадлежност, на висши и низши. На тази планета съществуват просто човешки същества с различна степен на развитие. Ако сведем нещата до едно средно училище, нима десетокласникът смята първолака за по-низше същество от себе си? Та нали това е само едно дете, което тепърва ще усвоява знания и ще разгръща дарбите и възможностите си. И нищо чудно години по-късно, развивайки способностите си, да се окаже далеч напред спрямо същия този десетокласник. * * * От гледна точка на духовните науки понятието раса не се покрива с общоприетата ни представа за биологични видове с определени и характерни антропологични белези. Става дума не за тях, а за паралелни и взаимно проникващи се еволюции: на духа, на съзнанието, и на формата — като тяхно крайно средство за проявление, с цел натрупване на опит и последвалия го непрекъснат растеж. В този смисъл основната характеристика на всяка коренна раса е нейната степен на духовно развитие, т.е. еволюцията на духа чрез разширяване на съзнанието. Затова ще оставим настрана бялата, черната, жълтата и останалите познати ни раси, които са резултат от еволюцията на формата — т.е. тялото, а ще се спрем на расите от гледна точка на еволюцията на духа и съзнанието. 15 От самото зараждане на живота на нашата планета духът е следвал своята космическа еволюция, изграждайки си и подходяща за съответното ниво на развитие материална форма за проявление. Всяка нова раса е донасяла със себе си натрупаното от еволюционния опит и е продължавала развитието си на ново, по-високо ниво. Всяка коренна раса, следвайки седмичния принцип на Вселената, се дели на седем подраси, като една от тях — в строго определена зависимост, е пораждала следващата основна раса. Най-високата степен на развитие на съзнанието, която човечеството като цяло е достигнало досега, е пета коренна раса, с частична поява на представители на шестата й подраса. Хора, достигнали до това ниво на духовно развитие, вече живеят въплътени на Земята. В бъдеще техният брой непрекъснато ще се увеличава, постепенно оформяйки шеста коренна раса. По-долу ви предлагам кратък обзор на коренните раси, подрасите и техните представители. Всяка раса има своя характерна култура и се е развивала на определен за нея континент. За първите две коренни раси — поларианската и хиперборианската — се знае малко, защото липсват всякакви документи и паметници. Формите, т.е. телата, които са били обитавани от зараждащото се съзнание, по нищо не напомняли за днешната форма и структура на човешкото тяло. Уместно е сравнението с детския зародиш, развиващ се в майчината утроба, който, в началните си фази на развитие, има съвсем слаба прилика с новородения човек. |