Сребърната нишка
КОГАТО АНГЕЛИТЕ СЛИЗАТ МЕЖДУ НАС
Изтегляне 1.81 Mb. Pdf просмотр
|
| КОГАТО АНГЕЛИТЕ СЛИЗАТ МЕЖДУ НАС В свещените писания се казва, че когато нахраним един гладен човек или приютим и стоплим един бездомник, може би сме нахранили и приютили един Ангел. Спомняте ли си приказките на Шехерезада от „Хиляда и една нощ“? Там се разказва за навика на мъдрия халиф на Багдад — Харун-Ал-Рашид, да се разхожда между поданиците си, преоблечен като обикновен просяк. В гръцката митология изобилстват подобни разкази за появата на боговете между хората. Преобразени и неузнаваеми, те слизали между смъртните, за да подложат на проверка и изпитание тяхното милосърдие, честност и състрадание. Хитроумният Одисей, при завръщането си в родната Итака след края на Троянската война, е бил преобразен от Атина Палада в дрипав просяк — горе-долу по същата причина. А когато различни съкровищници на духовност, съдържащи натрупаните от човечеството познание и мъдрост, насочват вниманието ни към едно и също нещо, струва си да се замислим за посланието, което те ни носят. Подобна „маскировка“, прикриваща истинската същност под булото на външна окаяност и дори уродливост, е отличен пробен камък за добродетелността на хората. От древни времена, та и до днес, мнозина от нас възприемат и преценяват другите, изхождайки от външния им вид, и съдейки по него избират как да се отнесат с конкретния човек. И ако сме свикнали да претегляме хората единствено според дрехите, колата и останалите атрибути на благополучието, като нищо се излагаме на риска да нагрубим и отхвърлим един Ангел. Погледнато по-задълбочено, всеки от нас е такъв, нещо повече — всеки от нас е Бог, защото във всеки от нас е въплътена частица от Божественото. Отнасяйки се грубо, безсърдечно или с презрение и високомерие към човека до нас, ние презираме и отхвърляме всъщност Бог. Моят живот неколкократно е бил спасяван чрез кръвопреливане. Не познавам хората, които дарявайки кръвта си, са ми помогнали да доживея до днес. Понякога, вървейки по улицата се вглеждам в лицата на забързаните минувачи и се питам — кой ли от тях, незнаен и 131 непризнат е спасил моя, а може би и вашия живот. А ако излезем от рамките на едно съществуване и включим в размишленията си и учението за прераждането, нещата стават още по-необхватни. През хилядите животи, които всеки от нас е преживял, ние сме се срещали и разделяли, помагали сме си и сме се наранявали, убивали сме се и сме се спасявали взаимно. Изпитанието, на което е подложено нашето чувство на признателност, е да не знаем кой точно е нашият спасител и помощник. Понякога и аз се замислям, кога ли човек, комуто съм помогнала, ще ме блъсне или нагруби в магазина или на улицата. И дали аз не съм постъпвала по подобен начин с незнаен мой благодетел. Чувството на признателност и благодарност е нещо много важно и значимо за духовния облик на всеки от нас. До толкова важно, че му е отделено специално внимание и в Библията. Пета Божа заповед гласи: „Почитай майка си и баща си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята“. Езотеричният смисъл на този духовен закон е да почитаме в равна степен както Духа, така и Материята, както божествения Човек, така и личността, която е материално проявление на божественото. А в по-тесен смисъл — почитай ръката, която дава — и в материален и в духовен аспект. „Отдавай Божието Богу и кесаревото на Кесаря“ е учил Христос. Почитта — облагородяваща и пречистваща, е необходима не толкова на онзи, който дава, а на този, който получава. Защото даващият, дори и да не получи благодарност и признание от този, комуто е помогнал, никога не остава невъзнаграден. Законът за Кармата, който е и закон за равновесието, винаги уравновесява везните. Ако днес помогнем за спасяването на нечий живот, то след време ще бъде спасен или пощаден нашия или на близък на сърцето ни човек. Хората, които безкористно раздават помощта си и сеят около себе си добро, по незнайни и неочаквани пътища получават помощ в най-необходимия за тях момент. В обкръжението им един след друг се появяват нови сърдечни приятели, над тях незрима за физическото ни зрение сияе светла духовна закрила. Когато сме способни да изпитаме признателност към човека, който в труден момент ни е протегнал ръка, това е сигурен знак, че сме надрасли егоизма и себелюбието си. Не е необходимо благодарността ни да има материален израз. Добрата човешка дума и, 132 ако ни е на сърце, едно скромно цвете, са напълно достатъчни. Спомням си как веднъж направих скромен подарък на близък мой приятел, изпаднал в нужда. Когато той изрази благодарността си, аз смутено отвърнах, че не е необходимо. „Аз благодаря не на теб, а на Бога, който живее в теб“ — простичко ми отговори той. Моята домашна котка винаги ме слисва със способността си да изразява своята благодарност. Колкото и да е гладна, тя никога не посяга незабавно към храната, която й поднасям. Преди това настоятелно върви след мен, докато не я взема в ръцете си. Тогава на нейния си език ми казва своето „благодаря“ по един възхитителен и затрогващ начин. И едва след тази кратка церемония насочва вниманието си към чинията. Ако едно животинче е способно да изпитва и да изразява своята благодарност, то какво остава за нас — човеците? Познавам хора, които смятат за най-естествено целият свят да се върти около тях и да обслужва интересите и нуждите им. Такива хора приемат помощта като нещо, което им се полага по право и никога не казват от сърце онази топла и простичка дума „Благодаря“. А това им отношение, без те да си дават сметка за това, автоматично ги прави длъжници от гледна точка на кармата. Моето мнение е, че е по-добре да имаш да получаваш, отколкото да дължиш. Всички ние сме членове на голямото семейство, наречено Човечество. На невидимо енергийно ниво сме свързани — по подобие на спиците на колелото с главината — най-напред с духовния си Учител, който е центърът, ядрото, фокусът на духовната ни група. В по-голям мащаб всички ние сме свързани със своя източник — Създателя. Всеки от нас по незрим начин зависи от другите. Влияем си взаимно, помагаме си или си вредим посредством емоциите, които изпитваме и мислите, които излъчваме. Дишаме един и същ въздух. Живеем в общ космически дом. Затова е нужно да си помагаме, но и да си благодарим взаимно. Когато Бог реши да помогне на някого, Той не слиза на земята под формата на облак или енергийно кълбо. Той изпраща за тази задача хора — създадени от Него — по Негов образ и подобие. Изпраща своите служители на Светлината. Когато ние казваме „Благодаря“ на човека, протегнал ни ръка за помощ, ние всъщност благодарим на Бог. Това обикновено е достатъчно. А ако не познаваме 133 човека, който ни е помогнал, а почувстваме вътрешен импулс, можем да вдигнем мислено очи нагоре и простичко да промълвим — не с устните, а със сърцето си — „Благодаря ти, Господи“. |