Сребърната нишка

126
от дни се молех за помощ във връзка със семейни взаимоотношения,
нещо тихичко ми подсказа, че е настъпил момента да получа отговор.
Минути по-късно вече се намирах в една от църквите, където изобщо нямах намерение да се отбивам. Със самото влизане чух свещеникът да произнася цитат от Евангелието, който беше възможно най- краткото и точно напътствие, касаещо проблема ми. Запалих свещичка, благодарих от сърце и щастлива напуснах храма.
Друг подобен случай, който също ме касае лично, беше много любопитен. От дни си блъсках главата над поредната си житейска дилема. И една вечер, преди лягане, посегнах към една книга от библиотеката си. Докато разбера какво става, в ръцете си държах съвсем друга книга. Отворих я разсеяно и първото изречение, на което се спря погледът ми, беше отговорът на въпроса, който ме измъчваше.
Пределно ясен и конкретен. Беше си там, сякаш написан специално за мен.
* * *
Случвало ли ви се е събитие или конкретен човек да обърка предварително начертания ви план за деня? Вероятно в такава ситуация първото чувство, което се надига у вас е негодуванието или раздразнението. Уверявам ви, че ако се опитате да го превъзмогнете и да се отворите за този човек, ще получите послание, което по символичен начин дава отговор на отдавна терзаещ ви въпрос.
Лично аз съм попадала често в такива ситуации. Ето и един онагледяващ мисълта ми пример. Седя пред компютъра и пиша статия за вестника. Мисълта ми тече гладка и ясна, идеите буквално извират в съзнанието ми. Понякога с такава скорост, че едва успявам да ги запиша. И точно в този момент на вратата се звъни. В дома ми се появява неканен и нечакан човек, който с пристигането си прекъсва потока на мислите ми и цялото ми творческо вдъхновение се изпарява за секунди.
Първото чувство, което ме обзема, е тихо недоволство. Малко по-късно си задавам въпроса, кой или какво е подтикнало този човек да се озове у дома. В почти всички случаи и той самият няма задоволителен отговор на този въпрос. Просто така — ни в клин, ни в

127
ръкав — се е сетил за мен и е решил да се отбие. Щом чуя това обяснение започвам да се вслушвам внимателно във всяка негова дума. Защото знам със сигурност, че този човек ми носи някакво послание, за което и той самият не си дава сметка. И ако посещението му е прекъснало писането на статия например, това означава, че има нещо допълнително, което иначе бих пропуснала и което е от съществено значение. Възможно е да се касае за въпрос, чийто отговор безуспешно търся от доста време. В такива случаи неканеният посетител ми го дава в хода на непринудения разговор. Винаги в подобни ситуации отправям мислена благодарност за тази помощ.
Така че, ако и на вас ви се случват подобни непредвидени неща,
не се поддавайте на първото чувство и впечатление, а се вслушвайте внимателно в думите на събеседника си. Задайте си въпросите, защо е дошъл този човек и какво има да ви каже. Трябва да ви кажа, че този процес е винаги двупосочен — възможно е и неканеният гост да търси отговор на някакъв свой проблем. И в случая точно вие да сте човекът,
който може да му го даде.
Понякога се случва след дълги размишления, молитви за помощ и търсене на съвети да получим отговор или косвено напътствие и по други, не по-малко необичайни начини. Казвам „необичайни“, защото когато е назрял моментът да получим помощ или указание, ние наистина предприемаме някакво необичайно за нашия начин на поведение действие. Лично аз понякога съм се озовавала на място,
където намирам дълго търсена книга. В други случаи съм се отбивала без повод или предварителна нагласа в библиотеката и книгата взета оттам „случайно“ е съдържала необходимата и търсена от дълго време информация.
След тези примери от личния ми опит съм убедена, че и вие вече си припомняте подобни ситуации, в които сте попадали.
Споделям ги с вас в желанието си да ви бъда полезна. На всеки е позната фразата — „слушай вътрешния си глас“. Някои от нас притежават дарбата не само да го „слушат“, но и да разпознават съветите му и да се вслушват в тях. Други я разбират твърде буквално и очакват действително да чуят конкретно напътствие, изразено словесно. Вътрешният глас е нашата интуиция. Това е онова мистериозно шесто чувство, което всъщност е гласът на собствената ни висша същност. И неизразените с думи съвети са почерпени от

128
съкровищницата на всичките ни опитности, натрупани в продължение на много животи, често с цената на големи страдания и грешки.
Понякога този вътрешен глас ни дава деликатните си безмълвни съвети посредством други хора, конкретна книга, която отдавна не сме разгръщали, дори и чрез реплика от филма, който гледаме в момента.
Характерното е, че в почти всички случаи се чудим защо изобщо си губим времето с този човек или книга, защо гледаме този скучен филм, а не се заемем с нещо по-полезно. Ами точно защото подсъзнателно очакваме някакво послание. И когато го чуем или прочетем, у нас остава ясното усещане, че точно това е отговорът,
който търсим.
Има и ситуации, в които вътрешният ни глас кротко ни предупреждава за опасност — от погрешно решение, от неправилно заето становище, от интриги и злословия от страна на иначе симпатичен ни човек. В такива случаи непрекъснато се натъкваме на някакви препятствия, които все осуетяват намеренията ни. Деловата ни среща, на която сме възложили големи очаквания, се проваля;
човекът, чието обаждане е важно за реализиране на плановете ни,
потъва вдън земя; оформянето на документите ни за работа в чужбина се протака и краят му не се вижда; пътуването, почивката, ваканцията ни се отлагат за неопределено бъдеще… Знаци, знаци — стига да сме грамотни и да ги разчетем, те биха ни помогнали в много направления. Осмелявам се да ви посъветвам да се вслушвате в тези безсловесни напътствия. Няма да мине много време и последвалите събития ще ви убедят в тяхната валидност. И колкото повече се подчинявате на незримата, но неизмеримо по-мъдра част от вашата духовна същност, толкова по-ясни и разбираеми ще стават нейните знаци и предупреждения.
* * *
Събития като тези, за които ви разказах, със сигурност са се случвали и на вас. Може би до този момент просто не сте ги забелязвали. Или не сте имали задоволително обяснение. Или отдавате всичко на случайността и съвпадението. Повярвайте ми —
няма нищо случайно. Когато Бог иска да ни помогне и да отговори на

129
молитвата ни, Той няма да ни се яви лично с гръм и мълнии, нито ще ни напише напътстващо писмо. Отговорът ще пристигне по един от описаните по-горе, или може би по друг начин, а ние просто трябва да успеем да го „прочетем“. Спомням си, че един индийски мъдрец беше казал: „Макар че способността на човека да попада в беди е сякаш
неизчерпаема, подкрепата на Безпределното е не по-малко
находчива“.
Способността да долавяме тихия глас на душата ни е дарба, но и отговорност. Отговорност да използваме безмълвните й съвети с мъдрост и разбиране, единствено и само за добро — за себе си и за останалите. Този безсловесен контакт ни дарява неизразимо усещане за душевен мир и хармония. Хармония със самите себе си, хармония с хората от нашето обкръжение, хармония с всичко, което ни заобикаля.
От нас просто се иска да отворим ушите, очите и най-вече — сърцата си, за да го възприемем. И тогава не ни остава нищо друго, освен искрено да благодарим и да се вслушаме в напътствието, което ни се дава, за да ни изведе от лабиринта на мрака към Светлината.

130

Изтегляне 1.81 Mb.

Сподели с приятели: