Сребърната нишка
Изтегляне 1.81 Mb. Pdf просмотр
|
| ГОСПОДИ, ПОМОГНИ МИ Този вопъл се е изтръгвал от душата на всеки един от нас. Дори и силните и независими по дух хора са отправяли към небето зов за помощ в мигове на отчаяние и безизходица. Някои от нас вярват в Бога и отправят тази кратка молитва в храма, други носят вярата в сърцето си и не се нуждаят от специално място, за да помолят за подкрепа. Но и едните и другите с надежда очакват молбата им да получи отклик. Моето дълбоко убеждение е, че молитвите ни биват винаги чути, без значение къде ги произнасяме. Важното е те да са отправени от цялото ни сърце, да не нанасят вреда на други хора и да не са егоистични. Ако са налице тези прости условия отговор винаги има. Понякога не по начина, който сме желали или очаквали. Законите на Вселената са по-различни от нашите човешки закони и са ръководени от принципа на Висшата справедливост. Молейки за помощ, ние получаваме не това, което искаме, а това, което е най-добро за нас в дадения момент. И ако исканията ни са били скромни и разумни, то тези две неща понякога се припокриват. Сигурно и вие като мен познавате хора, които са дълбоко убедени, че всичко, което са постигнали в живота си, дължат единствено и само на себе си. Това донякъде е положителен аспект на характера им, защото им дава самочувствие и увереност в собствените сили и възможности. Но въпреки това аз смея да твърдя, че те в известна степен се заблуждават. Всички ние получаваме висша подкрепа в определени моменти от живота си — при различни обстоятелства и по различен начин. Но тук има един съществен елемент — за да получим помощ, първо трябва да помолим за нея. Молбата предполага известно вътрешно смирение и косвено признание, че не сме в състояние да се справим сами с проблема, пред който сме изправени. От друга страна, тъй като всички ние притежаваме правото на свободния избор и свободната воля, всяка помощ, която не е желана, в известен смисъл би нарушила това ни свещено право. Изводът се налага сам — ако се нуждаем от подкрепа е нужно да го заявим лично. Съществуват и ситуации, в които 123 получаваме невидима помощ, за която не сме молили. Например — твърде е възможно да се отървем само с леки драскотини след тежка автомобилна катастрофа или друг заплашващ живота ни инцидент. * * * Мой приятел, инженер-химик по професия, неотдавна попадна в изключително рискова ситуация. Вследствие на производствена авария, в непосредствена близост до него се получил внезапен пробив в тръбопровод за концентрирана сярна киселина. Разпръсната под високо налягане на фина мъгла, киселината го обляла почти целия. Дни след това той сподели с мен, как тогава с ужас си помислил, че ще ослепее и че това, което вижда в момента, е последното в живота му. По работния му костюм, с който е бил облечен тогава, се виждаха безброй малки дупчици. А по него самия нямаше и следа от изгаряне — нито една незначителна раничка. Друга моя приятелка ми разказа за интересен инцидент. Събуждайки се една сутрин, тя и съпругът й открили в кухненския диван куршум от пистолет „Макаров“. Неканеният „гост“ влетял в дома им през прозореца, преминал през хола, пронизал вратата и прекосявайки коридора се загнездил в дивана в кухнята. Инцидентът се случил през изтеклата нощ. Същата вечер тя и семейството й си легнали необичайно рано. Съпругът й, който обикновено до късно се заседявал в хола пред телевизора, често заспивайки там, бил обзет от внезапна и необяснима сънливост, която го отвела в спалнята. Като си помисля само колко много хора смятат дома си за единственото що- годе сигурно убежище, където се чувстват защитени. А колко относително е всъщност понятието сигурност… Миналото лято у дома внезапно от стената се стовари кухненският шкаф. В този момент аз се намирах точно под него, пространството беше съвсем ограничено, така че и да исках, нямаше накъде да се отместя. Почувствах тъп удар по главата, а в следващия момент шкафът вече беше на пода, встрани от мен. След като се съвзех от уплахата разгледах внимателно мястото на „местопроизшествието“. Това, което ме беше ударило, се оказа неголям предмет, намиращ се върху него. Самият шкаф, по един и 124 досега необясним за мен начин, беше описал невероятна, от гледна точка на природните закони, траектория. При падането си той беше достигнал до нивото на кръста ми от лявата ми страна — върху плочките на кухненската мивка ясно се виждаха отчупените парченца. А след това ме беше „прескочил“ и — без да нанесе други щети, се беше „паркирал“ на единственото празно място вдясно от мен. И досега нямам обяснение какво или кой го беше пренесъл над мен, може би спасявайки по този начин живота ми. Но след този инцидент за пореден път се убедих във валидността на поговорката: „Ако ти е писано да се обесиш, няма да се удавиш“. Както и в съществуването на незрим закрилник, който бди над нас и когато е необходимо ни помага, без специално да сме го молили за това. * * * Тогава обаче, когато изпитаме потребност или сме принудени от обстоятелствата да помолим за помощ от висшите нива, е необходимо молбата ни да е ясно и точно формулирана, без думи и пояснения, без да се задълбочаваме в детайли и подробности. Ако имаме здравословен проблем, най-добре е да помолим да ни се посочи по какъв начин сме го предизвикали. В случай че сме затруднени в избора си на правилно решение по важен за нас въпрос, нека поискаме да ни се подскаже посоката, в която да търсим верния отговор. За себе си аз имам една простичка молитва: „Господи, помогни ми по най-добрия за мен начин. И да бъде Твоята воля, а не моята!“. Не е задължително да изповядваме една или друга религия, за да помолим за помощ и да я получим. Дълбоко в себе си ние всички сме деца на Бог, без значение, какво име сме му дали. Молитвата в същината си е процес на самовглъбяване, чрез който установяваме връзка с душата си, с духовните си Учители и в крайна сметка — с Бог. Тя е акт на вътрешно смирение и почит. Тогава, когато се молим за друг човек и особено за такъв, който ни е причинил зло, ние всъщност помагаме не само на него, но и на себе си, като по този начин се пречистваме и се извисяваме духовно. Сигурен знак, че тя е чута и приета, е едно с нищо несравнимо чувство на вътрешна радост и 125 умиротворение. Винаги след такава светла молитва се чувстваме пречистени, обновени и изпълнени със сили и увереност. Ефектът от молитвата ни би се подсилил, ако я произнасяме мислено преди заспиване. В такъв случай подсъзнанието ни ще работи по проблема ни, докато спим. Случвало ми се е да се изправя пред почти неразрешима дилема, която ме хвърля в смут и вътрешни противоречия. Когато въпреки всичките си усилия не съумея да стигна до ясно решение аз си казвам: „Господи, този проблем го давам на Изтегляне 1.81 Mb. Сподели с приятели:
|