Сребърната нишка
Изтегляне 1.81 Mb. Pdf просмотр
|
| ДОКТОРЕ, БОЛИ МЕ ДУШАТА Душата ни. Онази крехка и ранима част от нашата същност, която боли по неописуем начин. Към какъв специалист да се обърнем за помощ, когато отчаянието, безпътицата и унинието вземат връх и ни обсебят изцяло? И кой може да ни предложи универсален лек за болката ни, която е толкова специфична и уникална, защото самите ние сме такива? Ако имаше такова лекарство, щеше ли да процъфтява бизнесът на психоаналитиците? Ако съдим по филмите, то на запад всеки втори човек тича при психоаналитика си, когато не е в състояние да се справи с емоционалните и душевните си проблеми. Ние пък тичаме при приятелите, родителите си или в краен случай при съседката, за да излеем болката си. От това понякога ни олеква. Временно. Но причината си остава и не след дълго светлината в нас отново помръква. Съществуват много и различни начини да се справим с душевната си болка. За това можем да прибегнем и до чужда помощ, но понякога ни е толкова трудно да се разкрием докрай пред друг човек. Да признаем, че ни гризе съвестта, защото сме предали приятел, или сме излъгали, или сме изменили на съпруга (съпругата) си. Понякога сме склонни да обвиняваме за всичко себе си, а понякога търсим причините в другите. Всеки път е различно. Но всеки път боли. Боли ни душата, а ние не знаем как да я лекуваме. Има един приказен герой, любимец на децата — барон Мюнхаузен. В едно от невероятните си приключения той затънал в едно блато. Положението изглеждало безизходно. Но не и за барон Мюнхаузен. Защото, когато разбрал, че не може да очаква помощ от никого, той се хванал за косите и се измъкнал сам! И не само себе си, но и коня си! Как ви звучи тази история? Човечеството като цяло, и особено Запада, през изминалия век все повече се ориентира към материалните ценности за сметка на духовните. В повечето случаи, когато изпаднем в състояние на депресия, това е вик на душата ни, че е време да потърсим духовна опора — там, където вътрешния ни глас ни отведе. Ако сме 142 религиозни, можем да се помолим на Бог за просветление и помощ. Моята молитва, когато изпадна в душевен смут, е: „Господи, посочи ми пътя към Светлината“. Ако вие обаче определяте себе си като атеист, то тогава вечер, преди заспиване помолете за помощ и закрила. Това, че не приемате Бог такъв, какъвто ви го представя една или друга религия, съвсем не означава, че сте закоравял „неверник“. Много пъти съм чувала следното „Аз в Бог не вярвам, ама има една сила…“. Сила, Провидение, Всемирен Разум са другите „имена“ на Бог. Използвайте едно от тях — това, което приемате със сърцето си — и се обърнете към Него за подкрепа. След като признаете, че се нуждаете от помощ и след като искрено помолите за нея, рано или късо ще я получите. * * * В самото начало на моите съзнателни и целенасочени духовни търсения и аз преминах, като повечето Търсещи, и през възторга, и през съмненията. Новоизградените ми лични виждания привнесоха в живота ми повече объркване, отколкото яснота. Душевният ми мир и вътрешна хармония се разлюляха. Тогава все още не съзнавах, че за да си дам възможност Светлината да навлезе в душата ми, първо трябваше да отстраня всички стари натрупвания. Беше настъпило времето за изпитанията. Случи се през зимата на 1997 година. Страната ни се разтърсваше от Промяната. Цените скачаха с главоломна бързина. Нямаше хляб. Един ден се прибрах у дома премръзнала и отчаяна. Бях се редила на няколко опашки с надеждата да се сдобия поне с един хляб, но безрезултатно. На фона на тази мрачна действителност, учението за прераждането и безсмъртието на душата ми изглеждаше до сълзи нереално, далечно и абсурдно. Как вярата ми в него би нахранила децата ми? Потопих безчувствените си крака в гореща вода, затворих очи, опитвайки се да се успокоя и… Пред вътрешния ми поглед се появи централната част на малък християнски храм. Някъде от свода се спускаше златистобял ефирен сноп светлина. Бавно в този светъл облак изплува ослепително бяла фигура. Беше на мъж — висок и снажен, облечен в бяла роба с дълги 143 широки ръкави. Дрехата сияеше с мека светлина и падаше на свободни дипли до пода. Лицето не се различаваше — беше просто бяло сияние. Въпреки това Го познах със сърцето си. Това, което излъчваше, ме заля с топла вълна. Беше съчетание от състрадание, доброта, търпеливо разбиране. Беше Любов. Тази Любов проникна по един неописуем начин до най-дълбоките кътчета на същността ми, стопли наранената ми душа и ме разплака. Ридах дълго и със сълзите ми ме напускаха болката, съмненията, отчаянието. Беше истинско съкровено преживяване, което няма да забравя до края на дните си. Най-неоспоримото доказателство за неговата реалност за мен беше неподправената емоция, която го съпровождаше — трайна и осезаема и сега — в момента, в който пиша тези редове. В този необикновен ден Невидимият свят ми протегна ръка, помагайки ми да запазя крехкото стръкче на току-що покълналата в душата ми Вяра. Мостът беше спуснат. От този момент нататък от мен зависеше дали ще се осмеля да премина по него, за да достигна до отвъдната страна. Доверих се на вътрешния си глас и прекрачих към Светлината… Бог е Любов — твърди Библията. Но какво е Любов? Осъзнах я, почувствах я с цялото си същество в онзи мразовит февруари на 1997 година. Бог — като реалност, е недостижим за човешката способност за разбиране на повечето от нас. А и как бихме могли, ограничени в пространството и времето, да докоснем с умовете си Безграничното! Можем да си изградим само смътна представа за Него, която да ни удовлетворява за момента. Но освен тази представа можем и да Го почувстваме — и тази ни човешка способност — чувствознанието, неизразима с думи, но достъпна за всеки от нас, е най-големият ни дар от Създателя. Да почувстваме Бог със сърцето си… * * * Ако по някакви причини сте се поддали на депресията, много ще ви помогне досегът със световното духовно богатство. Четете книги, които да ви дадат духовна храна — Библията, класиците. Изобщо литература, която ще внесе светлина в душата ви. Отделяйте пари от 144 скромния си бюджет и си правете дребни подаръци, в това число и книги. Всяка вечер преди заспиване си припомняйте нещо добро, което сте направили през изминалия ден. Много са важни признанието и положителната оценка на самите себе си. Стига това да не граничи с гордост и високомерие разбира се. Когато сте объркани, нещастни или самотни, не бива да се поддавате на отчаянието и самосъжалението. Да съжаляваме самите себе си означава да завиждаме на другите „че са по-добре от нас“. И нещата се влошават още повече. Отидете в празна църква и си поплачете на воля. Там никой няма да ви задава въпроси или да ви досажда. Изхвърлете от ума си мислите, че не ви върви, че сте зле. Постарайте се в такива черни дни да откриете поне едно положително нещо в живота си и се хванете за него като за спасителен пояс. Съставете си списък на нещата, които ви притесняват и депресират, и друг такъв, включващ неща, които ви радват или ви носят утеха. Първият списък скъсайте и изхвърлете. Втория дръжте в себе си и всеки път, когато отчаянието сграбчи душата ви, си го препрочитайте. Старайте се да го допълвате често. Концентрирайте вниманието си върху това че: имате работа; имате покрив над главата си; имате добри и възпитани деца; имате чудесни, любящи и състрадателни приятели. Разбирате идеята, нали? Добър резултат дава и методът на визуализацията. Просто се отпуснете, затворете очи и изживейте колкото можете по-пълно най- красивия и вълнуващ миг от живота си. Или мислено посетете някое прекрасно кътче от планетата ни. Може никога да не сте били там и то да ви е познато единствено от телевизионния екран или от някой рекламен проспект. А може и да си го сътворите — такова, каквото на вас би ви се харесало. Ако желаете, на това мислено пътешествие можете да вземете със себе си близък приятел, детето си, домашния си любимец. Дори и човека, с който сте се скарали и това сега ви тежи. А там можете да поговорите мислено с него и да изясните отношенията си. Положителният резултат от това помирение ще забележите ден или два по-късно. Ако сте гневни и с всички сили се стараете да не „гръмнете“, много добре ще ви се отрази, ако се накрещите на воля или счупите нещо — бутилка, друга стъклария или каквото прежалите. По този начин „ще изпуснете парата“ и ще се освободите от отрицателни 145 емоции. А след това вече ще сте в състояние да разсъждавате и прецените по-трезво ситуацията. Не бива да смятате, че гневът не е духовна емоция. Насочен навън (но не срещу другите), той си е гняв, но потиснат и насочен навътре се нарича язва или рак. Ако изпитвате силна необходимост да споделите болката си, а няма с кого, вземете лист хартия и я опишете. Когато свършите (за момента), накъсайте листа и го изхвърлете във вода или го изгорете. Методът с писането е много ефективен, а и ви спестява притеснението, че ще натоварите друг с проблемите си. Един от законите на Вселената гласи, че колкото повече даваме (добро или лошо), толкова повече получаваме. В този смисъл много добре ще ви се отрази, ако в момент на душевен смут и притеснение направите една малка добрина на някого. Скромно и без излишна показност. Подарете на някого радост, без тънки сметки за възвръщаемост — тихо и безкористно. Уверявам ви, че не след дълго тя ще се върне умножена при вас. Под формата на нов и сърдечен приятел, хубава книга, от която ще почерпите мъдрост и утеха или нечия добра дума, която ще стопли душата ви. Следвайки Закона за цикличността, който е основополагащ във Вселената, и нашите скърби и неволи се сменят с радости и успехи. И тъй като нищо на този свят не е вечно, и за вашите мрачни и тежки периоди ще настъпи край. Важното е да го дочакате, без да се настройвате негативно към света и самите себе си. Спомням си, че Учителят Дънов беше казал горе-долу следното: „Страданията са Изтегляне 1.81 Mb. Сподели с приятели:
|