Сребърната нишка
Изтегляне 1.81 Mb. Pdf просмотр
|
| ДА ХВАНЕМ БИКА ЗА РОГАТА Като продължение на темата от предшестващите страници, и в следващите редове ще спра вниманието ви върху масираните атаки върху подсъзнанието ни. Както вече поясних, самата дума подсъзнание подсказва, че се касае за процеси, които се извършват под прага на съзнанието и са извън нашия съзнателен контрол. Тези от вас, които се интересуват от психология, вероятно знаят, че подсъзнанието съхранява информация за всичко, което сме преживяли и което по някаква причина е убягнало от вниманието ни и не фигурира в базата данни на съзнателната ни памет. Точно тази негова способност използват психолозите и психотерапевтите, занимаващи се с хипноза. Въвеждайки пациента в състояние на променено съзнание, те получават възможността да черпят от информацията, надеждно съхранена от подсъзнанието. Понякога именно чрез този способ те изваждат наяве травмиращи житейски събития, които подмолно рушат здравето ни. Тук става дума за основен предпазен механизъм на мозъка. Когато човек изпитва прекалено болезнени чувства — като страх, обида, ревност, неприязън и т.н., т.е. все нараняващи преживявания, които съзнанието не може да понесе — подсъзнанието обгражда тези зони в пашкул от ментална енергия, като по този начин ги скрива от вниманието ни. Такива процеси обаче предизвикват осезаем отрицателен ефект, тъй като водят до значителна загуба на жизнена енергия. Този енергиен отлив обикновено ни кара да се чувстваме напрегнати, изморени и депресирани и често води до конкретно заболяване. Един от термините, с които психолозите наричат тези изтласквания в областта на несъзнателното е фантоми. Доста сполучлив по мое мнение, понеже тези енергийни паразити — плод на средата, в която сме израснали, възпитавани сме и продължаваме да живеем, както и на нашите реакции спрямо нея, наистина са неуловими от съзнанието — т.е. от Аза. Имам основание да смятам, че ако не съумеем да освободим тези блокирани отрицателни енергии в 154 този си живот, както и да „изчистим“ обстоятелствата, които са ги създали, ние ги пренасяме в следващия. Тогава отново се налага да се изправим пред същия проблем, а и да влезем във взаимоотношения със същите хора, от който сме се опитали да избягаме. И това ще се повтаря отново и отново — дотогава, докато не открием верния отговор на задачата. За себе си съм дълбоко убедена, че всяко по-сериозно препятствие, което срещаме в живота си е поредният важен за нас урок. Винаги, когато сме изправени пред някакъв проблем, пред нас съществува набор от възможности за неговото разрешаване. Резултатът зависи от собствения ни избор. Ако решението ни е било погрешно, то не след дълго отново сме заставени да решаваме същата задача — може би малко видоизменена. И така ситуацията в основата си се повтаря отново и отново, като се променят само дребните съпътстващи я обстоятелства, докато не заемем правилната позиция от гледна точка на законите на Вселената. Тогава, като с магическа пръчка проблемът изчезва, за да не се появи никога повече. Което със сигурност означава, че сме усвоили необходимия за духовното ни израстване урок. Случва се житейските обстоятелства дотолкова да ни плашат или затрудняват, че предпочитаме да отложим решаването на проблема във времето. Обикновено такова отлагане, вместо да донесе така желаното спокойствие, още повече влошава ситуацията. На всичко отгоре ни гнети страхът от въображаемите последствия и колкото повече забавяме решението си, толкова по-страшно ни става. Докато един ден си казваме „Мечка страх, мене не“, и предприемаме някакво конкретно действие. В този момент сякаш камък се стоварва от гърба ни и удивени разбираме, че страхът ни е бил по-страшен от самата действителност. Болшинството от хората, потърсили помощта ми, са имали подобни проблеми — аз ги наричам блокирани отрицателни енергии в подсъзнанието, въпреки че фантоми също е подходящ и равнозначен термин. Обикновено се касае за отколешно чувство за вина, неизречени обвинения към човек, който по някакъв начин ги е наранил, травмиращи конфликти с единия от родителите или безплодни самообвинения — най-често за мними „прегрешения“. Бедата е в това, че тъй като всичко това касае подсъзнанието, самият 155 човек си няма и представа какво си е причинил сам или вследствие на външно въздействие. Изхождайки от скромния си опит ще си позволя да ви дам съвет — не заключвайте в душата си негативни чувства, защото съществува съвсем реална опасност да подкопаете по този начин собственото си здраве. Може да ви прозвучи смешно, но има индивиди, които до такава степен не искат да се разделят с нанесената им обида, че си я записват, за да не я забравят. Боли ме за такива хора, защото те дори и не подозират какво причиняват на самите себе си. Спецификата на такива състояния изисква помощта или на опитен психолог или на сензитив, който точно да локализира „фантома“ и — още по-важно — да изясни причината, която го е породила. Доколкото съм запозната с проблематиката, съществува и медицинска апаратура с подобни възможности, с която си служат най- вече психотерапевтите. Така или иначе единственият начин да освободите тези енергии и да ги впрегнете в позитивна работа е — по един или друг начин — да извадите проблема „на светло“, т.е. на нивото на съзнанието. На тази позната ви територия вече можете да го неутрализирате — сами или с чужда помощ. А за да се предпазите от такива нежелателни последици, разчиствайте неприятните преживявания от съзнанието си навреме, преди да сте ги забутали в някое тъмно и прашно кътче на подсъзнанието си. За да извадя (със сътрудничеството на конкретния човек) тези трънчета, забити в подсъзнанието му, лично аз използвам меките способи на релаксацията и визуализацията. Затова използвам мои специално разработени програми. Случвало се е в процеса на сеанса човекът да се „измъкне“ от посоката, в която го водя, посредством конкретната програма. В такива случаи „на светло“ изплува травмираща ситуация от най-ранното детство, която съвсем разбираемо не фигурира в архива от съзнателните му спомени. Но тук вече навлизаме в темата за психоемоционалните причини за заболяванията. А на тази тема, както вече заявих в началото, възнамерявам да се спра в някоя от следващите си книги. Базирайки се на опита си — резултат от личните ми преживявания и такива, на страдащи хора, потърсили консултациите и помощта ми, иска ми се да ви посъветвам: давайте воля на емоциите си, осмелявайте се да изказвате и да защитавате личните си позиции, като при това внимавайте все пак да не засягате достойнството и 156 самоуважението на опонента си. Ако някой е постъпил несправедливо спрямо вас, нанасяйки ви обида, която не можете да преглътнете, най- добре е по-скоро да изясните отношенията си с този човек. Ако не можете да му кажете в очите какво мислите по въпроса (защото това може да се окаже и шефът ви), то направете го задочно. Изберете подходящ момент, когато сте сами у дома си и изприказвайте всичко, което ви тежи, все едно че човекът стои пред вас. Ако това е неприемливо за вас, то можете да му напишете гневно писмо. След като изложите всичко, което ви тежи на хартия, просто скъсайте листа и го изхвърлете. Повярвайте ми — ще се почувствате много по-добре. Зная го от личен опит. За предпочитане е да се изправите пред предизвикателството, отколкото цял живот да бягате от въображаемата опасност, а понякога и от самите себе си. |