Сребърната нишка

146
НЕ ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ
На кого от нас не му е причернявало до такава степен, че да е готов да се раздели с живота без капка съжаление. Повечето от нас успяват да потиснат тези мисли и продължават да се борят с трудностите и препятствията, които животът им поднася. Някои не издържат на напрежението и вътрешните противоречия и посягат на живота си. И понякога за съжаление опитът завършва с фатален изход.
Близките на такива хора, отнели живота си по собствен избор, остават потресени и до края на живота си живеят с чувството за вина заради това, че не са успели да предотвратят подобно безвъзвратно решение.
Самоубийството, в прекия смисъл на думата, е краен акт, но не това е темата, по която ми се иска да споделя мнението си с вас.
Възможно е досега изобщо да не сте се замисляли по този въпрос, но има много хора сред нас, които се самоубиват бавно на подсъзнателно ниво — ден след ден, час след час.
Най-невидимият и незабележим акт на самоунищожение е ниската ни самооценка. Понякога тя е в резултат на собствените ни умозаключения. В други случаи ни е натрапена от други хора, за съжаление дори и от родителите ни. Съзнаването, че не оправдаваме нечии очаквания, често създава негативна нагласа в подсъзнанието ни и след време избухва като бомба със закъснител. Негативното отношение, което имаме към самите себе си е така дълбоко прикрито,
че в повечето случаи изобщо не си даваме сметка за неговото съществуване. Най-често се проявява като неодобрение на външния ни вид. Повечето от нас, заставайки пред огледалото, съпоставят собственото си отражение с вида на топ моделите или филмовите звезди, които ни се усмихват както от лъскавите списания, така и от екрана на телевизора. Естествено, решаваме, че съпоставката е в наш
„минус“. Като добавим и това, че витрините на бутиците изложили красиви и модни дрехи са повече за гледане, самочувствието ни съвсем се срива. Но помислете си — нима си струва заради нещо,
което така или иначе не можем да променим, да се самоубиваме по

147
този начин. А не харесвайки и не обичайки самите себе си, ние правим точно това.
Друга форма на подсъзнателно самоубийство е прекомерната ни самовзискателност. В тези случаи, каквото и да правим, все смятаме,
че не е достатъчно добро. Непрекъснато вдигаме летвата пред себе си,
гоним недостижими (понякога) цели, а след като не успеем да се справим със задачата, която сами сме си поставили, се упрекваме или самосъжаляваме. За да бъдем полезни за самите себе си, а оттам и за другите, е необходимо да се научим да се оценяваме позитивно и да си прощаваме. Да си дадем правото да сгрешим, защото ние се учим точно от грешките си. В крайна сметка, ако никога не сме се докосвали до пламък, няма да повярваме, че ще се изгорим — колкото и да ни предупреждава някой, който вече е опитал. Да се стремим или да очакваме от себе си да бъдем безпогрешни е форма на прекомерна духовна гордост, която не е от полза нито за нас, нито за околните.
Някои от нас си съставят мнение за себе си, като непрекъснато се сравняват с другите, и сравнението е винаги в техен минус.
Подсъзнателното желание да бъдем като някой друг е друга форма на самоунищожение. Ние не можем да бъдем като когото и да било,
защото всяко едно творение на Вселената е уникално и неповторимо.
Всеки от нас е точно това — едно уникално и неповторимо създание.
В противен случай би било голяма скука. Представете си само —
всички ние еднакви — като клонинги от една и съща матрица. Как ви изглежда подобна перспектива? Да вземем за пример домашния ни компютър. Външно погледнат той е като всеки друг от тази модификация. Това, което го прави уникален обаче, е неговото
„съдържание“. Програмите, които съм му инсталирала, информацията съхранена във файловете, която непрекъснато променям и обогатявам.
В резултат на подобни негативни вътрешни нагласи следва и поведение, което на чисто физическо ниво е саморазрушително. За такива хора казваме, че „вървят против себе си“ и на пръв поглед е трудно да си обясним тяхното поведение. Някои посягат все по-често към чашката алкохол, в по-тежки случаи — и към наркотиците.
Последното в съвсем реална форма заплашва собствените ни деца,
които все още са психически неукрепнали и неориентирани. В други случаи комплексът ни за малоценност ни прави необщителни и затворени. Все по-трудно ни е да защитаваме мнението си или да

148
бъдем категорични по даден въпрос. Постепенно това води до отчуждаване и самоизолация. В крайните му прояви ниското ни самочувствие ни прави агресивни и заядливи, което е един деформиран акт на самозащита.
Тук нямам за цел да навлизам в периметъра на психолозите и психоаналитиците. Искам само да споделя личен опит с единствената надежда да помогна на тези от вас, които по подобен начин бавно и неотклонно си вредят. Негативната ни самонагласа уврежда аурата ни.
Споделям го, защото съм го регистрирала много пъти при различни хора. А това увреждане неминуемо води до заболяване на физическо ниво. Опитайте се да приемете един постулат, който е жизненоважен за здравето ви — не е от съществено значение какво мислят другите за вас. Важно е как вие самите се приемате (или отхвърляте). Мнението на човека до вас не ви прави нито по-умен, нито по-глупав. Вие сте това, което сте. Нито повече, нито по-малко. Вие сте това, което мислите за себе си. И точно това излъчвате. А хората, с които общувате долавят излъчването ви и реагират по адекватен начин.
Всеки от нас има свое специфично предназначение и място под слънцето. Всеки от нас е точно толкова важен и значим, колкото и останалите. Може да ви звучи парадоксално, но дори и един убиец съществува в съответствие на законите на Вселената. В някои случаи просто като оръдие на кармата.
Всеки от нас в ясна нощ е вдигал поглед към обсипаното със звезди небе. И неминуемо всеки път е оставал поразен и очарован от тази велика хармония. Ние всички сме част от тази хармония. И никой от нас не съществува безцелно. Всеки е свързан по някакъв начин със съдбите и кармата на останалите. Трудностите, които срещаме по пътя си нямат за цел да ни сринат и унищожат, а да ни помогнат да израснем духовно. И в повечето случаи условията в живота ни са резултат на нашия собствен избор. Остава ни просто да потвърдим решението и избора си: чрез начина си на живот, чрез отношението си към света и събратята си, а най-вече — към самите себе си.

149

Изтегляне 1.81 Mb.

Сподели с приятели: