Сребърната нишка
ВЪЛШЕБСТВОТО НА ПИСАНОТО СЛОВО
Изтегляне 1.81 Mb. Pdf просмотр
|
| ВЪЛШЕБСТВОТО НА ПИСАНОТО СЛОВО Преди да изложа личното си виждане за въздействието, което писаното слово оказва върху нас, ще поясня съвсем лаконично значението на думата аура. Казано накратко, това е енергийното поле, изградено от няколко енергетични и взаимно проникващи се слоя, което, подобно на яйце обгръща и прониква физическото тяло на всеки от нас. Но не само човешките тела са обгърнати от такава обвивка. Подобна аура — изградена от същите материали, обгръща и планетата ни, растенията, животните, минералите. Разликата е, че докато човекът притежава етерно, астрално и ментално (умствено) тяло, животните досега имат изградени само етерно и астрално, а растенията — единствено етерно тяло. Аурата на минералите е изградена от етерното тяло на планетата ни. Не знам доколко сте запознати с въпроса, но така, както замърсяваме физическото тяло на Земята с отпадъци от всякакъв вид, по същия начин затлачваме и нейната аура с излъчваните в продължение на хилядолетия злобни и омразни мисли и чувства. Така замърсена, енергийната дреха на планетата ни трудно пропуска животоспасяващите космически енергии. Последиците са видими за всеки, който има очи да гледа и уши да слуша. Природните катаклизми и климатичните аномалии, на които всички сме свидетели, са красноречиво доказателство за това. Написаното дотук иде да покаже, че във всичко, което ни заобикаля пулсира — всепроникващ и вездесъщ — животът на Вселената. Мнозина от астронавтите, които са излизали в космическото пространство, споделят открито впечатлението си, че Земята е жив разумен организъм. И това наистина е така. Предметите, които ни заобикалят, и които повечето от нас смятат за мъртва материя, също притежават своя аура. Но за разлика от живите организми, тук нещата стоят по малко по-друг начин. Тяхната аура всъщност е доизградена от психическата енергия на хората, които са ги създали, а по-късно — и притежавали. Мощта на излъчването им зависи правопропорционално от силата на мисълта, 158 вложена при тяхното изработване, както и от енергийната атмосфера на мястото, на което са се намирали за по-дълго време. Логично е да се очаква, че то може да бъде както позитивно, така и негативно — в зависимост от нагласата на тези, които са били в съприкосновение с тях. По подобен начин стоят нещата и с книгите. При ръчно писане енергията струи от пръстите на ръката и се наслагва трайно върху хартията. Дори и да не е ръкопис, то мисловната енергия на автора се излъчва от печатните страници и влиза във взаимодействие с читателя. Ако читател и автор сме в хармония, то четенето на такава книга се превръща в чудесно преживяване, породено от съприкосновението на ума ни с ума на твореца и ние с лекота схващаме основната идея. В противен случай, колкото и интересна информация да съдържа, книгата ни нервира, измъчва и понякога буквално се борим с желанието да я захвърлим. Ако това често ви се случва, аз бих ви посъветвала да не се насилвате и да го направите, доверявайки се на интуицията си. Не е необходимо да поднасяме на съзнанието си храна, която то за момента не може да смели. Както обича да се изразява един мой добър приятел, книгата трябва да ни говори. В противен случай тя би ни пренапрегнала, няма да запомним почти нищо съществено от прочетеното и в крайна сметка само ще си загубим времето. На всеки от нас му се е случвало да заспива, четейки дадена книга. Често темите, третирани в нея са ни безкрайно интересни и ние се чудим, дори се ядосваме на себе си, заради неспособността си да останем будни. Каква всъщност е истинската причина, поради която, уж четейки, се озоваваме в света на сънищата — т.е. в астралния свят? В триизмерния свят — на физическо поле, ние съществуваме с три от фините си тела, едно от които е менталното (умственото) ни тяло. Живеем в свят на форми и се ориентираме в него, обличайки в мисловна форма всичко, което ни е познато до този момент. Когато умът ни обаче се занимава с абстрактни, безформени идеи и понятия, които са нови за нас, се налага да потопим съзнанието си в по- висшите, абстрактни нива на съществуване. А това, за повечето от нас, е възможно единствено по време на сън. Заспивайки, мисълта на автора ни отвежда в тези по-висши полета, помагайки ни да схванем 159 по-пълно и цялостно новите и непознати ни до този момент идеи. Именно поради тези причини, събуждайки се с удивление установяваме, че сме придобили ново и по-разширено разбиране по темите, третирани в конкретната книга. Лично на мен ми се е случвало да попадам на книги, които сами по себе си съдържат полезна и търсена от мен (в сферата на личните ми интереси) информация. Но при всеки опит да прочета поне страница от тях изпитвах нетърпимо главоболие. Най-накрая се досетих каква е причината. Обяснението дойде от една книга на дълбоко уважаван от мен Учител. Поднасям ви го в неговия автентичен вид, без да се опитвам да го перифразирам: Всеки последовател има свой жизнен план и избрано поле на служене. Не е необходимо последователят да работи с всички идеи, които е доловил и с които е установил връзка. Това той невинаги разбира. Затова грабва идеята, старае се да я съгласува със своите планове и се опитва да работи с енергии, за които неговият темперамент не е пригоден. Той налага на менталното си тяло енергиен поток, с който не може да се справи и следва нещастие. Причината е користно заграбване за малкото Себе, дори и това да не се осъзнава, и последователят е заслепен от идеята за собствената си пожертвувателност. Лечението е скромността. * * * Всеки от нас си има един или няколко любими автори, чиито книги с удоволствие препрочита. Когато четем дадена книга, от това доколко съумяваме да влезем в резонанс с мисълта на автора, зависи до каква степен ще схванем изложената информация. Има автори, при които ни е необходимо време за настройка към степента на вибрация на ума им. Тогава обикновено се налага да повторим прочита, за да навлезем по-пълно в идеята. За себе си съм установила, че след прочит на книга (или част от нея) на определени автори, чиито имена 160 няма да изброявам, чувствам невероятен творчески импулс, в резултат на което с лекота подготвям поредната статия за вестника, в който публикувам материалите си. След прочит на беседа на Учителя Дънов, пасаж от Новия завет или писаното слово на други духовни Учители, осезаемо долавям неизразим с думи вътрешен трепет от съприкосновението си с техния ум. Обзема ме топло чувство на радост, възвишеност и любов. Има книги, които ни обогатяват интелектуално, посредством информацията, която ни поднасят. Възможно е след десетки прочетени страници да извлечем една-единствена нова идея или факт, но това зрънце да се окаже толкова скъпоценно, че да се равнява на томове прочетена литература. Има и книги учебници, в които всяко изречение, всяка мисъл е безценна по своето съдържание. Други, въпреки че ни звучат познато, ни даряват с неповторимото удоволствие от контакта с автора и неговото излъчване, положило своя незрим отпечатък в страниците. Може би не ви е известно, че в древността е съществувал обичай книгата, предназначена за подарък, първо да бъде прочетена от дарителя. При прочита към вече съществуващата аура на четивото се добавят и личните вибрации на читателя. Такава книга, подарена от човек, който ви обича и е добронамерен по характер, би ви въздействала по недоловим благотворен начин и прочитът й би доставил удоволствие на всеки читател. Способността на човека да облича мисълта си в слово, извършвайки един мистичен творчески акт, посредством който я проявява на материално ниво, е поставила разделителната граница между човешкото и животинското царство. Умението ни да записваме това слово ни е позволило да съхраняваме и предаваме на поколенията своите знания и постижения във всички области на човешкото познание. Въпреки забележителния напредък на електронните медии, книгата си остава незаменима. Един прекрасен събеседник и приятел, общуването с когото можем да възобновим винаги, когато пожелаем. И винаги по нов начин да му се наслаждаваме. |