Сребърната нишка
Изтегляне 1.81 Mb. Pdf просмотр
|
| НЕПРИКОСНОВЕНАТА ЗОНА Навсякъде по света частната собственост се смята за неприкосновена. Тази нейна неприкосновеност се охранява и защитава от законите на съответната страна. Но как стои въпросът с личния живот на всеки един от нас? Нашите най-интимни преживявания, взаимоотношенията ни дори с най-близките и скъпи на сърцето ни хора се превръщат в обект на човешкото внимание, срещу което ние често се оказваме уязвими и незащитени. Ярък пример за това е трагичната съдба на принцеса Даяна. А до неотдавна — и тази, на президента на една от най-могъщите страни в света. Надничането в чуждия живот и чуждите проблеми е „болест“ от световен мащаб. Повечето хора насочват вниманието си към чуждите грижи, неприятности или болести, водени от нездраво любопитство, придружено и с немалка доза вътрешно осъждане. На подсъзнателно ниво това е средство да отклонят вниманието си от собствените си проблеми. Макар и рядко, но има и такива, чийто мотив да се намесват в живота на другите е желанието да помогнат, доколкото могат. Но много често точно такава „помощ“ се оказва мечешка услуга. Защото в повечето от случаите ние сме неспособни да разберем напълно другите, че и най-близките си — собствените си деца, а понякога дори самите себе си. А ако не сме в състояние да проникнем в душевния свят на някого, тогава как бихме могли да знаем от какво точно се нуждае този човек. При различни обстоятелства към мен са се обръщали за консултация разни хора — в повечето случаи родители, от името на даден човек. На всички тях, които според мен са искрено загрижени за здравословното състояние и съдбата на своите близки, искам да кажа следното. За да мога да помогна на когото и да било, е необходимо той да потърси съдействието ми лично — т.е. сам, по собствено желание. Много често личното ви мнение, че вашият близък или познат има някакъв проблем, може да се окаже погрешно. Въпросният човек може изобщо да не смята, че състоянието му е проблематично и че се нуждае от чужда намеса или помощ. В такъв случай страничните 177 съвети и препоръки към него ще се окажат безполезни по простата причина че той изобщо няма да се възползва от тях. Освен това навлизането в чуждо енергийно поле, без знанието и съгласието на съответния човек си е чиста проба „нахлуване“ в неговата неприкосновена зона, форма на енергиен шпионаж, и е нарушение на законите на Вселената. Всеки, който предприема подобна намеса, носи кармична отговорност за всякакви действия от такъв род, без значение какви са мотивите, които го ръководят. Една древна източна мъдрост гласи: Човек има право да се скита свободно из мислите си и дори Бог не си позволява да нарушава това му право. Важно е да се знае, че свещеното ни право на свободна воля, което ни дарява и свободата на лични чувства и мисли, е божествено притежание, което е дадено на всяко човешко същество — без разлика каква е неговата национална, расова или религиозна принадлежност. Вярно е, че има хора, които съзнателно и целенасочено предприемат подобни намеси. Но тук вече става дума за т.нар. магия, и такива личности често изобщо не си дават сметка каква висока цена ще платят след време за деянията си. От личен опит зная, че всички мои усилия да помогна на някого без негово изрично съгласие са безрезултатни. Да не говорим за това, че губя от личното си време, което бих могла да използвам, за да помогна на някого, който наистина се нуждае и желае помощта ми. Преди известно време имах доста поучително за мен преживяване от подобен род. Мой приятел имаше дългогодишен здравословен проблем и аз, водена от най-чисти подбуди, му предложих помощта си. Тогава не сметнах за необходимо да му поясня, че за разрешаването на въпросния проблем е необходимо и неговото лично съдействие. Човекът очакваше да му предложа някаква билкова рецепта или нещо подобно и остана разочарован от метода ми, който изискваше и промяна в собствения му модел на поведение. Резултатът от този ми опит беше нулев, разбира се. Освен това, подразнен от това, че съм съзряла аспекти от характера му, които той се стараеше да прикрие, човекът ме засипа (за жалост, зад гърба ми) с косвени упреци и атаки. Наложи се дни наред да се моля от цялото си сърце за прошка — и за него, а и за себе си, защото в крайна сметка аз 178 бях предизвикала цялата ситуация с ненавременната си и необмислена намеса. Съществуваше реална опасност въпросният човек да понесе обратния удар от злостните си атаки, отправени към мен. Защото, както вече съм писала, всяка мисъл излъчена от нас — добра или лоша, рано или късно се завръща, привлякла към себе си сходни (позитивни или негативни) енергии. От тези си злобни мисли той би пострадал, но и аз бих понесла кармична отговорност, защото косвено ги бях предизвикала. Много от нас, водени от отчаянието и безизходицата, както и от желанието да помогнат на близките си, тръгват да дирят помощ — без тяхно знание, но от тяхно име — при гледачки, ясновидци и лечители с недотам чиста репутация. Лично аз не ви съветвам да го правите, защото в повечето случаи, вместо да изпишете вежди, можете да извадите очи. А ако човекът, при когото сте отишли, ви каже нещо подобно на написаното дотук, тогава бихте могли да му се доверите. Остава само да убедите близкия си да се обърне към него по собствено желание. Животът на всеки един от нас е сложен и многопланов. Задачите, които има да решава дадена душа в този си живот в повечето случаи остават скрити и непонятни дори и за най-близките ни. Много често страданията или болестите са избор на душата с цел отработване на карма или усвояване на важен житейски урок. Понякога член от семейството боледува, за да могат близките му, грижейки се за него, да развият у себе си чувство на състрадание и разбиране. Има много случаи, когато боледувайки, ние косвено казваме на хората, които ни заобикалят, че се нуждаем от обич и съчувствие. За да е готов да приеме каквато и да е помощ, страдащият човек трябва да е наясно със самия себе си, както и с това, че има проблем и че не е в състояние сам да се справи с него. Ненавременната ни или нежелана намеса, вместо да даде положителен резултат, по-скоро би влошила и усложнила нещата. Няма нищо по-благородно и човешко от желанието да помогнем на някого, който видимо страда. Важното е да предложим помощта си ненатрапчиво и тактично и да не се обиждаме, ако протегнатата от нас ръка бъде отблъсната. Личната свобода и право на избор, които ние така високо ценим, когато става въпрос за самите нас, е свещена и неприкосновена. Нека да я отстояваме за себе си и да дадем право и на 179 другите да направят същото. Подобна толерантност и търпимост, проявени спрямо човека до нас ще направят и нашия живот по-добър и светъл. А това е нещо, което всеки от нас желае. |