ПЕТА ЧАСТ 184ЗА МЪРТВИТЕ ИЛИ ДОБРО, ИЛИ НИЩО

184
ЗА МЪРТВИТЕ ИЛИ ДОБРО, ИЛИ НИЩО
„И очите си да изплачем, не можем да го върнем“. Тази фраза е комай единствената, която ни идва на ум, когато се опитваме да изразим съчувствието си към безутешните близки на починал човек.
Болката, която съпътства раздялата ни с обичан наш близък или приятел е почти непоносима и само времето бавно и постепенно я заличава. Дори хората, вярващи в прераждането и безсмъртието на душата, са подвластни на това душевно страдание. Защото знаят, че ако съдбата отново ги срещне в следващ живот с обичания от тях човек (а понякога това наистина се случва), те вероятно няма да го разпознаят веднага. Може би ще почувстват със сърцето си, че го познават отнякъде, възможно е да го обикнат от първата си среща с него. Смътно ще усещат, че нещо ги свързва, но това ще е всичко.
Рядко, много рядко, при изключителни ситуации съдбата повдига булото на забравата и ние съумяваме да прозрем отколешната си връзка с някои от хората, които трайно присъстват в живота ни.
Сигурно знаете, че от незапомнена древност са съществували хора, които са притежавали дарбата да контактуват с Отвъдното.
Някои от тях виждат неговите обитатели с духовното си зрение, други дочуват гласове и звуци, трети долавят интуитивно посланията от
Невидимия свят. Хора с такива способности съществуват сред нас и днес. Към тях понякога се отправят с надежда за утеха близките на човек, отпътувал от този свят. По принцип в това няма нищо осъдително. Но при едно условие — да не се прекалява с тези призовавания на мъртвите и общуването с тях — директно или чрез посредничеството на медиум. Това не носи нищо добро нито на тях,
нито на близките им, останали да довършат земните си задачи.
Понякога и намиращите се отвъд Завесата проявяват желание да се свържат с останалите на Земята техни близки. Някои от тях по различни причини все още биват неудържимо привличани от земния живот. Други се опитват да бдят над нас и да ни помагат и закрилят —
така, както те го разбират.

185
* * *
Беше през зимата на 1995 година. Предстоеше ми сериозна хирургическа операция. Ден преди това се наложи да премина задължителния в такива случаи преглед при кардиолог. Лекарят, който се зае с картона ми, доста ме заинтригува. Докато драскаше по хартията заключенията си от прегледа, съумяваше същевременно да разговаря и с другата пациентка, намираща се в кабинета. Говореше нещо за покойната й баба, даваше й съвети как би трябвало да се успокоява и да не взима нещата навътре, докато в един момент аз започнах да се питам къде съм попаднала — при кардиолог или при психоаналитик. Накрая той свърши с писането, връчи ми болничния картон, без да ме погледне, но когато вече бях хванала дръжката на вратата, изнервена и обзета от желанието по-скоро да се махна оттам,
до слуха ми достигна пресипналият му глас — „Я почакай да ти кажа и на теб нещо важно. Ти имаш една баба, която на времето е баяла и врачувала“… Замръзнах на мястото си.
Баба ми по майчина линия беше починала преди доста години.
Но откакто я помнех, та почти до смъртта си, тя наистина баеше и врачуваше. Славеше се като баячката на селото, в което живееше, а то се намираше на стотици километри далеч от града, в който аз се намирах в момента. Нямаше начин докторът да я познава, че и да знае с какво се е занимавала приживе. А и това, което тя правеше беше много рядко срещано, още повече по онова време. Изключено беше да се налучка, ей така, случайно. Този човек, когото виждах за пръв път в живота си, не налучкваше. Той знаеше. — „Докторе, ти направо ме застреля“ — промълвих аз, върнах се обратно и приседнах на стола срещу него. Реакцията ми изобщо не го впечатли, явно не му беше за пръв път.
„Ама тя не само е лекувала и врачувала. И други неща е правила,
ама Господ й е простил. Тази твоя баба ти е закрилница. Казва ми, че ще те пази по време на операцията, та да не се страхуваш. Ще има малки усложнения след това, но не е страшно. Сега купи нещо и раздай за «бог да прости», а като се оправиш да й запалиш една свещ.
Ама непременно!“

186
А сега де! За какво отидох там, а какво излезе. Върнах се в болничната стая леко озадачена, но и развеселена от този странен мъж. Операцията наистина мина нормално, след това наистина имаше леки усложнения. А след година узнах и какво е имал предвид той за онези „други работи“, за които на баба ми вече й беше простено.
Преди да ми се случи това, за което ви разказах, бях чувала за такива хора, които притежават способността да общуват с покойници.
Не изпитвах кой знае какви съмнения по тези въпроси, но и не им вярвах безрезервно. След случилото се обаче вижданията ми по въпроса доста се промениха.
* * *
Въпреки това все още смятам, че контактите с преселилите се в
Отвъдното не са желателни по много причини. Ако разтворите
Библията, ще прочетете, че Мойсей недвусмислено забранява на евреите да използват посредничеството на врачки, магьосници и
„такива, които говорят с мъртви“. Пренебрегвайки тази забрана Саул
— първият помазан цар на евреите, е използвал медиум, за да разговаря с духа на Самуил. Впоследствие и заради тази му простъпка, наред с други негови нарушения на Закона, Бог вдигнал благословията си от него и възцарил Давид.
Когато човек приключи земното си съществуване, изоставяйки физическото си тяло като износена и ненужна вече дреха, той
„облича“ астралното си тяло. С него продължава своето съществуване в Астралния свят. В това измерение, което е просто друго състояние на материята (както парата е другото състояние на водата) той продължава своето развитие.
Познавам хора, които съвсем свободно общуват със свои починали близки. Тези „умрели“ се явяват за много кратко време,
винаги бързат да се връщат и твърдят, че са много заети и претрупани с работа. А каква е тази работа? Ами най-разнообразна. Някои се заемат с обучението на обитателите на по-долните нива. Други помагат на тежко и неизлечимо болни при напускането на физическите им тела и преминаването им отвъд Завесата. Мнозина се грижат да посрещнат прииждащите на групи души на загинали при

187
природни бедствия или при военни сблъсъци. Много от напредналите и духовно развити наши събратя, въпреки че са научили земните си уроци и повече не се нуждаят от превъплъщение, остават по свой избор в по-висшите нива, но все пак в близост до Земята, за да помагат на човечеството. Някои от тези напреднали души продължават своите изследвания в дадена област на науката, които не са успели да довършат по време на земното си съществуване.
Резултатите от тяхната работа, когато му дойде времето, се долавят от ума на чувствителни, възприемчиви за подобни вибрации хора във физически тела. Тогава те ги реализират и поднасят на човечеството
— това са откритията и изобретенията във всички сфери на науката.
Това са вдъхновенията, които осеняват писатели, художници,
композитори. Контактът и сътрудничеството ни с Тънкия свят е постоянен и непрекъснат. И ако ние, които сме от тази страна на
Завесата невинаги го осъзнаваме с физическите си мозъци, т.е. в будно състояние на съзнанието, то е защото така трябва. За да можем да се справяме безпрепятствено с конкретните си задачи тук.
Ето защо една от причините Библията изрично да забранява контактите с обитателите на Тънкия свят е, че и там те продължават своето духовно развитие. Призовавайки скъпите на сърцето ни покойници обратно, опитвайки се да ги задържим в низшите слоеве,
като общуваме често с тях посредством медиум, а понякога и без чуждо посредничество, ние вършим сериозно нарушение на
Космическия закон. Спъваме тяхното, а до известна степен и нашето собствено духовно развитие.
Безутешната ни скръб по отпътувалите в Отвъдното се долавя от тях, и в повечето случаи им донася страдание, вместо утеха. А когато към това добавим и призоваването им обратно, ние започваме — в буквалния смисъл на думата, да им пречим. А бихме могли да им помогнем, като вместо неистово да ги зовем обратно, се молим за тях.
Ето и една кратка и много полезна молитва: Господи, помогни на тази

Изтегляне 1.81 Mb.

Сподели с приятели: