Същност и особености на вниманието и въображението. Специфика в развитието на вниманието и въображението през различните възрастови периоди
Неврофизиологична основа на вниманието
Изтегляне 46.24 Kb.
|
| Неврофизиологична основа на вниманието
Вниманието като неврофизиологичен процес се реализира на основата на системно взаимодействие между няколко зони в мозъчната кора и подкорието. Различните дразнения, които идват от външната среда, от тялото или вътрешната обработка на преживяванията стимулират ретикуларната формация. Тя от своя страна предизвиква бързи електрически колебания, които чрез индукция активизират кората на главния мозък, повишават подвижността на нервните процеси и снижават прага на чувствителност на невроните. Освен активацията на неокортекса, се задействат таламусът и хипоталамусът. По-нататък тази информация се обработва от теменните дялове на неокортекса (Posner, 1992; Posner, Walker, Friedrich, & Rafal, 1987). Във физиологичен аспект вниманието се обяснява с няколко механизма: Поле на оптимална възбуда – в резултат на въздействието на стимулите върху рецепторите, в кората на главния мозък се създава огнище с възбудени нервни клетки, което е предпоставка за лесното изграждане на временни нервни връзки, активиране на старите такива и създаване на асоциации между тях. Така, концентрацията на психическата дейност в определена насока и абстрахирането от другите сигнали се осъществява чрез закона за взаимната индукция на нервните процеси на възбуждане и задържане в кората на главния мозък. Ориентировъчният рефлекс „Что такое?“(Какво е това?) на И. П. Павлов – въз основа на него всяко ново и непознато нещо активира съзнанието към неговото опознаване; Механизъм на доминиращото огнище (принцип на доминантата на Д. Н. Узнадзе и А. А. Ухтомски) - то обяснява съсредоточеността на вниманието. Във всеки един момент в кората на главния мозък има множество огнища на възбуда, предизвикани от различни дразнители, но едно от тях доминира по значимост над останалите; Втората сигнална система (речта) – думите имат активизиращ и насочващ вниманието ефект, като в добавка с речедвигателния център в кората на мозъка, активизират теменните дялове за по-нататъшна обработка на избрания стимул. Посочените механизми не обясняват всички характеристики на вниманието, особено на произволното. Съвременната наука се опитва да обясни механизмите на произволното внимание. Теориите неврофизиологическите обръщат повече внимание на механизмите, като изследват му процеси. Вниманието е обусловено от активността на цялостна система от йерархично свързани помежду си мозъчни структури. Изтегляне 46.24 Kb. Сподели с приятели:
|