Същност и особености на вниманието и въображението. Специфика в развитието на вниманието и въображението през различните възрастови периоди
Развитие на въображението във възрастов план
Изтегляне 46.24 Kb.
|
| 5. Развитие на въображението във възрастов план.
Способността за въображение е вродена. То се развива чрез натрупване на практически опит, знания, представи и усъвършенстването на всички психически функции. Съществуват следните етапи на развитие на въображението: От раждането до 3-та г. – предпоставки за развитието на въображението са натрупаните представи, които се появяват към втората година от живота. Малките деца почват да разпознават картинни тестове и понятия. Възприемането на изобразителния знак ускорява формирането на въображението. За разлика от възпоменанието на предишни представи, където се възпроизвеждат стари обекти и явления от действителността, при работата с обекти чрез въображението се търси новото и неизвестното в тях. Много често при децата в тази възраст доминира пресъздаващото въображение на нещо вече чуто или видяно. За първите прояви на въображение свидетелства умението на детето да действа във въображаема ситуация с въображаеми предмети. Първите форми на подражателни игри възникват около 2-та г., като те още не съдържат в себе си елементи на въображение. Една от причините за възникването на въображението се явява психологическата дистанция между детето и възрастните или детето и обекта на неговите желания. Детето възприема основните действия на възрастните, но ги отразява обобщено и условно, предавайки само техния смисъл и външен облик. Развитието на началните форми на въображението са свързани с обобщеността на игровите действия и предмети, а също и с това, че в игровия репертоар е нужно да се извърши заместване на реални предмети или действия с въображаеми. По данни на В. А. Скоробогатов и Л.А. Коновалова децата постепенно изграждат уменията си за заместване, които предлагат възрастните, като първоначално играят само с реални играчки. Преломът настъпва тогава, когато детето отказва да използва всяко заместване, което предлагат възрастните. Външните фактори, които обезпечават възможността за преноса на значението на другите предмети, се явява появата на речта. Формирайки този нов метод за действия с предметите-заместители, децата започват пълноценно да използват заместването. Изборът на предмети-заместители вече става съзнателен и се съпровожда със словесно обозначение и разговор по време на игра. По този начин, в игровата дейност децата от ранната възраст развиват творческите си умения. Те въз основа на интереса си към новия вид активност бързо започват да придават нови нюанси на игровата дейност, които не са предлагани от възрастните. Все още обаче въображението е предимно с репродуктивен характер; Между 3-та – 4-та г. се осъществява укрепването на словесните форми на въображението. Около 3-та г. потребността от игрова дейност става самостоятелна за детето, макар и да се нуждае от поддръжка и поощрение от възрастните. Поддържането на играта се явява разгърната ориентировка в предметната страна на човешката дейност. Тази ориентировка започва с подражание на действията на възрастните и се развива чрез самостоятелно творческо построяване на образите за действия с предметите. Следователно, показателите за развитие на въображението в играта се явяват разнообразието на сюжетите, действията във въображаемата ситуация, самостоятелният избор на предметите-заместители, гъвкавост при изменение на функциите и названията на предметите, оригиналността на заместването на игровите действия и критичността към заместването на партньорите в играта. Появява се афективното въображение, свързано с осъзнаването на собственото Аз и отделянето на себе си от другите хора. Въображението вече става самостоятелен процес; От 4-та до 5-та г. нарастват творческите прояви в дейността, най-вече в играта, ръчния труд, разказите и преразказите. Появяват се мечтите за бъдещето. Те са ситуативни, нерядко са неустойчиви, обусловени от събитията, които извикват у децата емоционален отклик. Въображението се превръща в особена интелектуална дейност, насочена към преобразуване на обкръжаващата среда. Опори за създаването на фантазните образи са не само реалните обекти, но и представите, които възникват от речевите описания от възрастните и връстниците. Все още въображението е предимно непроизволно. Детето не умее да ръководи неговата дейност, но вече може да си представи състоянието на другите хора. Фантазните образи се диференцирани, съдържателни и емоционални; От 6-та до 7-та г. – въображението вече носи активен характер. Външната опора подсказва замисъла и детето произволно планира неговото осъществяване и подбира необходимите средства. Наблюдава се ръст на произволното въображение, който се проявява в развитието на умението да се създава сюжет и да се планират етапите му. Създаваните образи влизат в различни ситуации, като се характеризират със съдържателност и специфичност. У детето се развива умението да действа в образен план, като възниква интериоризираното въображение, т.е. преходът от външен във вътрешен план, като необходимостта от нагледна опора изчезва. Появяват се елементите на творчеството. В предучилищна възраст у децата се формира особена вътрешна позиция, а въображението става самостоятелен процес. Най-развиващи въображението дейности през този период са играта и рисуването; От 7 до 11 г. – наблюдава се качествено нов етап в развитието на въображението на детето. За него помага значителното повишаване обема на знания, които получава ученикът в процеса на обучението, системното овладяване на разнообразни умения и навици, които обогатяват и заедно с това уточняват и конкретизират образите на въображението, обуславяйки по този начин тяхната продуктивност. Реализмът на въображението предполага създаването на образи, които не противоречат на действителността, но не са обезателно свързани с всичко възприето до този момент. Въображението на малкия ученик се характеризира с няколко черти – наличие на елементи на репродуктивност и просто възпроизвеждане. Те се изразяват в това, че своите игри децата повтарят тези действия и положения, които са наблюдавали при възрастните, разиграват истории, които са преживяли, видели в киното, възпроизвеждат училищния или семейния живот и др. същевременно с възрастта елементите на репродуктивност намаляват и все повече са проявява творческата преработка на представите. В начална училищна възраст възниква вербално-мисловното въображение, което представлява нов етап в развитието на въображението; от 12-та до 17-та г. – в юношеството развитието на въображението се осъществява не само по време на учебните дейности, но и в процеса на творческите занятия в кръжоците, у дома и т.н. На етапа на творческата дейност е необходимо да се поощрява и поддържа ученика. Доброжелателното отношение на възрастните към творческите занимания на юношата служат като стимул за по-голямата активизация на креативността. Описаните етапи на развитие на въображението като опосредствена функция, които се развиват при някои от подрастващите. Без специално ръководство от възрастните развитието на въображението може да не достигне желаните резултати. Например, афективното въображение при стихийно изживяване на травмите може да доведе до патологични смущения като страхове и тревожност или до пълна аутизация, живеене в собствен фантазен свят, а не в реална творческа продуктивност. Културата на емоционалния живот (уменията за емпатия), както и овладяването на елементите на цивилизационната култура, се явяват необходими условия за пълноценно развитие на въображението на човека. Използвана литература: Иванов. С. Лекции. Обща и възрастова психология. Русе. 2021 Георгиев, Л. Психология на развитието и възрастова психология. С.2005. Изтегляне 46.24 Kb. Сподели с приятели:
|