Същност и особености на вниманието и въображението. Специфика в развитието на вниманието и въображението през различните възрастови периоди
Развитие на вниманието във възрастов аспект
Изтегляне 46.24 Kb.
|
| Развитие на вниманието във възрастов аспект.
При децата вниманието се развива на няколко етапа: В първите седмици от живота бебето се адаптира към заобикалящия го свят. В края на първия месец то започва да забелязва ярките предмети и може да се концентрира върху тях, а също се учи да различава лицата. Именно в този период се появява и вниманието; През цялата първа година бебетата лесно се отвличат от всеки шум, разговор, играчки и т.н. Така тяхното внимание е разсеяно и нестабилно. Същевременно, към 10-я-12-я месец се формира ориентировъчно-изследователският рефлекс; От първата до втората година у децата преобладава фиксирането на вниманието. Занимавайки се със своите дейности, те могат силно да се увлекат в тях и да не забелязват нищо наоколо. През тази възраст се наблюдават първите признаци на произволното внимание – децата вече могат да самостоятелно да правят действия с предметите, да възпроизведат думи по указание на възрастни, да погледнат в поканата посока или към предмет; Към втората – третата година настъпва етап, когато детето е способно да се занимава само с едно нещо, а ако го отвлекат – приключва с дейността и не се завръща към нея. Към 4-5 г. това се променя и децата се научават да удържат във фокуса на вниманието две дейности едновременно за кратко време (да играят и паралелно да разговарят с възрастните); Към 5-6 г. се формира произволното внимание, появява се силата на волята. Децата вече разбират сложните инструкции и могат да ги следват, а също и да предприемат първи опити да управляват своето внимание и да го удържат. Неволевото внимание доминира през ранните години от живота на детето. Едва към 5–та година от живота се поставят първите форми на волевото внимание. Вниманието на детето от предучилищна възраст е все още предимно неволево, но вече с определена тенденция към волево внимание. То се развива в повечето случаи в края на периода, когато детето е готово да постъпи в началното училище. Вниманието на детето от тази възраст все още се привлича от ярките сетивни качества на обектите. То е предимно спонтанно и бързопреходно. Детето не може да се съсредоточава продължително време върху един и същ обект. Вниманието е подчинено на тенденцията да хване частния признак, който често не е най-същественият. Това се свързва с характера на детското мислене. Но колкото повече знания и опит придобива детето, толкова повече то става по-годно за попродължително и съзнателно, волево внимание. Детето от предучилищна възраст е способно активно да внимава върху различни прояви. Например, дете на 3,5 г. в продължение близо на час може да слуша интересни истории. Средно децата могат да бъдат внимателни при възприемане на определен обект или явление, както следва: на 3-4 г. – 17 мин., на 4-5 г. – 37 мин., на 5-6 г. – 63 мин. Разбира се, има индивидуални различия по отношение на минутите и максималното време. Експерименталните проучвания показват по-големи различия у децата в предучилищна възраст при отвлекаемостта върху странични дразнители, когато им е възложена задача за съсредоточаване. Децата на 2,5 – 3,5 г. се отвличат средно 7,8 мин., докато тези на 5,5 – 6,5 г. – само 1,6 мин. , т.е. 5 пъти по-малко. Това показва, че малките деца лесно се отвличат от различни случайни въздействия. И тук обаче има съществени индивидуални различия. Обем. Извършените опити показват, че при определени условия обемът на вниманието нараства при децата от всички възрастови групи на предучилищна възраст. Към края на периода обемът се повишава чувствително и детето внимава едновременно върху сравнително неголям брой обекти. С развитието на волевото внимание става възможно детето да извършва и някои наблюдения. През този период и вниманието, и наблюдателността на децата се свързва с тяхната дейност, най-вече с игрите, в които се включват. Задачата на възпитателя е да развива устойчивото волево внимание. Затова помагат главно организираните игри, особено творческите игри, заниманията с рисуване, ръчна работа, грижи за животни и растения, елементарните задължения за поддържане на чистота и ред и т.н. Вниманието на детето през начална училищна възраст все още носи в началото някои от характерни особености на вниманието през предучилищна. Взаимните отношения между основните процеси на ЦНС (на главния мозък), процесите на възбуждането и задържането са все още недостатъчно устойчиви и това дава отражение върху вниманието. Коровите клетки и през тази възраст бързо се изтощават. Като се прибави към това и високата степен на ирадиация, ще се види, защо вниманието е все още недостатъчно устойчиво и детето не може дълго време да го задържа върху един и същ обект. Ето защо, през първите училищни години често има нужда да се стимулира вниманието, като се дава сменяща се и разнообразна работа в продължение на един учебен час. В тясна връзка с неустойчивостта се намира и разсейването на вниманието. Децата през първите учебни години се разсейват много лесно от странични впечатления, от случайни действия, от някои подробности в украсата на стаята, от облеклото или държанието на учителя или учениците. Затова е необходимо, тези разсейващи фактори да се ограничат до минимум. Обемът на вниманието е все още твърде тесен. Детето не може да обхване няколко неща едновременно. От там идва и слабата способност да разпределя вниманието. Вниманието на детето от тази възраст се отправя предимно към предметите, които действат непосредствено върху неговите сетива. То има непосредствен (сетивен) характер. От там идва и особено голямото значение на нагледните средства при обучението. Предвид горепосочените факти, заключаваме, че през начална училищна възраст все още доминира неволевото внимание. Знаем, че още през ранната детска възраст се наблюдават прояви на волевото внимание, но новите условия на училищен живот са важен фактор, който развива волевото внимание почти до нивото на това на възрастните. Детето прекарва по няколко часа в училище, в продължение на целия учебен час то трябва да се упражнява да внимава, да слуша поръчките на учителя, да се концентрира в това, което той разказва или показва. Всичко това допринася за бързото и значително развитие на вниманието през тази възраст. Затова истинската характеристика на вниманието тук трябва да се види в постоянното движение напред. Устойчивостта на вниманието на детето системно се повишава. Детето се освобождава постепенно от властта на непосредствените впечатления и започва да се задържа и от по-дидактически материали. То започва да се справя и с някои задачи без да бъде наблюдавано и ръководено от учителя. На 11-12 г. подрастващите вече могат да се съсредоточават към скучно занимание съзнателно. Но продължителността на концентрацията върху обекта зависи от неговата истинска заинтересованост, стремежа към познания и осъзнаването на необходимостта да се развива. Подобна мотивация като цяло подобрява вниманието на подрастващите, способства за увеличаване обема и позволява добре да се контролират останалите му свойства. При тийнейджърите негативно влияние върху вниманието особено във възрастта между 13 и 15 г. оказват емоционалността и неустойчивия хормонален фон, бързата уморяемост и раздразнителност, които съпровождат процеса на съзряването в тази възраст. Всеки дразнител отвън, лошите взаимоотношения с родителите или преподавателите, а и слабата вътрешна мотивация към учене могат отрицателно да влияят на умението на подрастващите самостоятелно да развиват своите навици, в т.ч. и произволното внимание. Към 16-та г. тези проблеми изчезват поради влизането в по-благоприятно неврохимическо равновесие и появата на по-осъзнато търсене на своя бъдещ учебен и професионален път. Изтегляне 46.24 Kb. Сподели с приятели:
|