Същност и особености на вниманието и въображението. Специфика в развитието на вниманието и въображението през различните възрастови периоди
Включване на образ във вече известен контекст или среда
Изтегляне 46.24 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Схематизация
- Индивидуални различия
| Включване на образ във вече известен контекст или среда – този процес често допълва аглутинацията, като между представите се свързват нови връзки, чрез което новата съвкупност придобива съвсем различно значение. Като правило включването на представите в новия контекст се предшества от определена идея или цел. Този процес е напълно осъзнат и контролиран от личността, стига да не е съновидение, когато самомониторингът е невъзможен. Тъй като се търси правдоподобност на включването в новия контекст, осъществяването на връзката е напълно осмислена от субекта;
Схематизация – заедно с акцентирането е един от най- използваните механизми на въображението, който се осъществява на основата на обобщение на съществените признаци на понятията. Тя намира място в различни условия, като възниква в резултат на непълно, повърхностно възприятие на обекта или неизобразяването на някакъв негов детайл. В първия случай представите се схематизират непроизволно и хаотично, като не се акцентират съществените признаци на обекта, което води до известна разбърканост в новия образ. При осмисленото или несъзнаваното неизобразяване на някой несъществен елемент на обекта, се получава обща схема или система на образа, като се акцентира на водещите черти на представата (понятието). Тук обаче се редуцира индивидуалността на предмета или явлението и то става все пообобщено; Акцентиране - подчертаване на най-съществените, типични за обекта признаци. Обикновено този механизъм се използва за изграждане на художествени образи. Отразявайки реалния обект и типизирайки го чрез акцентирането, художественият образ винаги дава широко обобщение, но благодарение на визуалната си представеност си остава конкретен. Преработката на представите при създаването на типизирания образ не се осъществява хаотично, а е сложен творчески процес, който отразява определени индивидуални особености на дадения обект. Индивидуални различия Въображението на всеки човек е развито по различен начин и се проявява индивидуално в дейността и обществения му живот. Индивидуалните особености на въображението се изразяват в това, че индивидите се диференцират по степента на развитие на тяхното въображение и по типа образи, с които оперират най-често. Нивото на изграденост на въображението се оценява по яркостта на образите и дълбочината, с която се преработват представите и миналия опит, както и с оригиналността и осмислеността на продуктите от тази преработка. Силата и живостта на въображението лесно се отчитат, когато новите образи са оригинални и причудливи, както тези в приказките. Слабото развитие на въображението се изразява в ниско равнище на преработка на задачите, които изискват умение нагледно да се представи дадена ситуация. Тук често се наблюдава бедна, едностранчива и невъздействаща с емоционален тон комбинация от представи, която за наблюдателя изглежда банална. Най-често хората се различават по степента на яркост на образите. Те варират от емоционално наситени и детайлни до крайно бледи, схематични представи. Обикновено високото ниво на развитие на въображението се среща при хора, които се занимават с творческа дейност – писатели, художници, музиканти, учени и др. Съществените различия между индивидите се изразяват в характера на доминиращия тип въображение. Най-често се срещат хората със зрителни, слухови или двигателни типове въображение. Но понякога се наблюдават т.нар. смесени типове, при които всички видове въображение са представени на еднакво ниво. Принадлежността към определен вид въображение се отразява и върху индивидуално-психологическите особености. Например, хората от слуховия или двигателния тип, докато размишляват, често използват въображаем опонент или събеседник. Изтегляне 46.24 Kb. Сподели с приятели:
|