Същност, смисъл и съдържание на сигурността

238
Международната сигурност може да се определи като сигурност на
Системата за международни отношения, т.е. International Relations System.
Националната сигурност може да се определи като сигурност на Системата за във-държавни или вътрешно-държавни, във-национални или вътрешно- национални отношения, т.е. Intranational Relations System.
Нарастващата взаимозависимост в глобалните, континенталните, регионалните и националните процеси размива границите между различните нива на сигурността. Проблеми, присъщи за Системата за национална сигурност, придобиват аспекти, характерни доскоро за Системата за международна сигурност и/или обратно. Границата между националната и международната сигурност постепенно става все по-пропусклива и през нея се процеждат, просмукват, а нерядко и връхлитат рискове и предизвикателства в едната или другата посока. Държавата изпитва все повече и повече трудности да води адекватна и ефективна политика за сигурност в рамките на своята територия, защото е подложена на сериозни въздействия отвън. Но и международната среда за сигурност се поддава на въздействия, които произтичат от отделни държави и се оказват трудни за управление и контрол.
Науката за сигурността продължава да бъде базирана върху разбирането за критичната, жизненоважна роля на държавата в обезпечаването на националната сигурност и за най-ефективното, отговарящо на националните интереси участие на страната в международната сигурност. Както пишат Бари
Бузан, Оле Уевер и Яп де Вилде: „Ние не казваме, че сигурността се свързва само с държавата, въпреки че е много вярно твърдението, че държавата е идеалният актор за сигурност (security actor), нито че сигурността е на разположение еднакво за общодържавни и други обществени действия.
Сигурността е зона на конкуриращи се актори, но е изпълнена с предубеждения, където държавата като цяло е все още привилегирована като актор, на който исторически са предоставени права [за изпълнение] за задачи, касаещи, сигурността и който има най-адекватна структура за целта. Това обяснение признава разликата между държавоцентричния подход и сферата, доминирана от държавата”
556
Нормално е да си даваме сметка, че тази роля на държавата ще еволюира. Но в близките десетилетия вярното и правилното планиране на политиката за сигурност ще бъде свързано със създаването на условия, при които системата за национална сигурност ще продължи да съществува така, че държавата да бъде главният фактор за обезпечаване на сигурността на обществото и отделния човек, както и главният фактор за постигането не само на формално, но колкото се може по-пълноценно и пълноправно членство в ЕС и НАТО, и за поведение на страната ни на международната сцена, което да има приносен характер в усилията за обръщане на човечеството с лице към най- сериозните предизвикателства, пред които то е изправено в наши дни.
В този анализ водеща беше мисълта, че размиването на границите между структурите за вътрешна и външна сигурност обективно не би могло да следва динамиката, с която се развиват процесите в света и се променя парадигмата за глобалната сигурност. Държавата (с нейната система за национална сигурност) е устойчива структура и нейното разрушаване, без да са изградени нови институции за защита и укрепване на сигурността, без да са намерени и проверени на практика механизмите за тяхната координация, управление и контрол, би могло да доведе твърде бързо до опасни, непоправими щети — и за държавата, и за нейната сигурност. Това, че цялата

239 система за национална сигурност е създадена и продължава да съществува така, че държавата е главният фактор за обезпечаване на сигурността на обществото и отделния човек, може да създава проблеми, да затруднява сътрудничеството ни с нашите партньори и съюзници. Факт е, че системата за национална сигурност още е така структурирана, че дели предизвикателствата и търсенето на отговори за тях на външни и вътрешни. Армията се грижи за противодействие на външни заплахи и участва в борбата с тероризма зад граница, а полицията се грижи за противодействие срещу вътрешни заплахи и се бори с тероризма вътре в страната.
Поради проспаните по време на Прeхода години (години, изпълнени с лутане и вътрешнополитическа конфронтация) укрепването на държавността и модернизирането на страната ни са още в самото начало на своя демократичен път. Определени обществени отношения извървяха немалка еволюция, старата система отдавна е разградена, макар че главните печеливши от нея се оказаха наследниците на нейните архитекти (заемали и заемащи през последните години ключови позиции в държавата — премиер, главен прокурор, директор на Българската национална телевизия, министри, депутати, посланици, представители на България в международните организации). Но в областта на националната сигурност в нейните основни приложни полета — концептуално, нормативно, ресурсно, кадрово, планиращо, контролиращо и т.н., направеното в градивен план е още твърде малко. Ние виждаме преди всичко напасване и приспособяване на стари структури и практики върху националните и интеграционните приоритети или механични промени в резултат на които и разделянето (при което 3 = 1 + 1), и сливането (при което

Изтегляне 2.8 Mb.

Сподели с приятели: