240 за
три вълни (без да се правят аналогии със знаменитата теория на Алвин
Тофлър за трите цивилизационни вълни
557
).
Първа вълна на сигурността Първата вълна бе
ВЪЛНАТА НА БЕЗОПАСНОСТТА.
Този период може да се определи условно като „наследен” от Студената война и продължаващ приблизително до 1994 г. Тогава САЩ излязоха от стратегическото си лутане из вакуума, настъпил след падането на Берлинската стена (вакуум, осцилиращ от геополитическа полиархия
CCXIV
до геополитическа анархия
CCXV
и породил много кризи, конфликти,
нестабилност и несигурност, в т.ч. на Балканите) и поеха по пътя на укрепването на силно еднополюсния модел. Те превърнаха организациите, намиращи се под техен контрол, в инструменти на поддържането на този модел (напр. НАТО — ненапразно тогава бе взето решението за разширяването на НАТО „на Изток”) и същевременно минимизираха ролята на организациите, в които трудно можеха да прокарват и налагат своите решения (напр. ООН).
Когато говоря за
Вълната на Безопасността, ще
подчертая, че при нея безопасността бе разбирана, дори буквално, като „без-опасност”. Това при тази вълна - но във все по-голяма степен и при следващите две вълни - не беше само въпрос на лингвистика, а и начин на мислене, начин на действие и противодействие, начин на изграждане и начин на определяне на приоритетите на системата за безопасност.
Ставаше
дума за статика, т.е. за
състояние, за стремеж към обезпечаване, по възможност, на
защитена (обезпечена) безопасност. Всяка заплаха, всяка опасност, изискваше мобилизация на силите и ресурсите и се смяташе за
нещо крайно нежелано, способно да извади системата от равновесие, затова към него се подхождаше с цялата налична сила, за да се запази
статичното равновесие на системата.
С други думи, всички усилия на системата (държавата, корпорацията)
бяха насочени към защита на безопасността. Ето защо нека да го подчертая още веднъж:
➢
Безопасността е състояние.
➢
Безопасността се защитава.
➢
Целта е постигане на абсолютна (пълна) сигурност.
➢
Стратегията е
ресурсно ориентирана, т.е. базира се на наличните ресурси и затова се стреми максимално да ги умножи.
Сподели с приятели: