Културните различия се проявяват на поне седем различни нива: (1) Между Запада и Изтока, т.е. между западните индивидуалистични общества и източните колективистични общества. При това страни като България и други славянски и/или православни държави попадат в т.нар. „in- between ” общества — в зависимост от гледната точка те са известен колективистичен коректив на индивидуалистичните общества или пък известен индивидуалистичен коректив на колективистичните общества. (2) Между двата бряга на Атлантика, т.е. между САЩ и Европа. Няма да се спирам тук на теории, според които това са две коренно различни по своите стратегически възгледи, схващания и приоритети общности, но след края на Студената война протичат видими процеси на известно раздалечаване между тях, наречено от мен „разширяване на Атлантическия океан” 563 (3) Между двете части на Европа, разделени по-рано от реалната Берлинска стена и виртуалната Желязна завеса, т.е. между Западна и Източна Европа. Независимо от искрените, а нерядко колосални усилия на бившите социалистически държави да се завърнат в европейското демократично пространство, наследството от предния тип общество се е просмукало в порите и клетките на техните общества, хора и възприятия. Струва си обаче да погледнем и от другата страна на бинокъла и да видим асиметрията във възприемането на ценностите между Западна и Източна Европа. След 1989 г. Източна Европа възприе, и то безкритично, всички норми и практики от Западна Европа — и добрите, и лошите. А Западна Европа не взе нищо от Източна Европа — сякаш тук не е имало и добри образци на съвместно живеене, не е имало целеустремени, щастливи, почтени и креативни хора, а всичко е било лошо и всички сме били лоши. Източна Европа имаше какво да даде на Европа — модели на човешки отношения, на комуникации и самоорганизации на общности на локално равнище, на социални контакти, на родови и съседски връзки, на състрадателно, солидарно отношение между поколенията; на битова и приятелска взаимопомощ; на реализирането на малки и изпълними стъпки, на преследването на общи и задружни цели. Това са все модели на поведение и на създаване на неформални общности, които да се разполагат между Индивида (чието социално и функционално значение в тоталитарното общество бе нищожно) и Държавата (която обхващаше всички сфери на живота и проникваше във всички негови фибри). Ние, като държава, имаме образци ако не на глобално ниво, то на живот в малки общности, на кризисна самоорганизация и безкористна подкрепа.
