естественост на корупцията. (2) „Социалистическият” пласт (свързан с периода на социализма) — това са въздействия и влияния, породени от налагането на българския народ на просъветски, т.е. тоталитарен тип на управление (1944—1989) с еднопартийна система, държавна собственост, командно-административна икономика и ограничени човешки права. Комунистическата система „създаде” своя корупция, свързана както с постоянните дефицити на стоки, услуги и възможности (което изискваше алтернативни пътища — за да може човек да си ги обезпечи и раждаше корумпирано и корумпиращо поведение), така и с различните форми на монопол, които непрекъснато и навсякъде се плодяха — като естествен резултат от манталитета и уродливия монопол на единствената партия. Ако корупцията, на която покорилите го империи са подлагали нашия народ е била за него външна, натрапена практика, един от символите на чуждото господство и той се е адаптирал към нея на общностно ниво и безсъзнателно, за да оцелява, то корупцията в тоталитарното общество е за народа вътрешна, местна практика, упражнявана съзнателно и като индивидуален избор, който се прави, за да се постигне някаква цел, която обаче не е свързана с оцеляване. Точна затова тоталитарната корупция е отчасти по-увреждаща и по-вредна за обществото и отделния човек. Тя се проявява в разсъждения като: „Аз съм против корупцията на другите, но ако имам възможност, бих участвал в нея”. (3) „Преходният” пласт (свързан с Прехода към демокрация) — това са въздействия и влияния, породени от Прехода към демокрация, който българският народ трябваше да извърви за кратък исторически период и при много силна динамика на процесите. По форма Преходът бе преминаване от тоталитарно общество към общество, функциониращо по демократичните процедури и правилата на либералната пазарна икономика, но по съдържание той се осъществи като преразпределяне на собствеността, при което етиката и моралът, понятия като честност, справедливост и законност бяха на заден план, изместени от хиперагресивен стремеж към забогатяване на сравнително ограничен брой хора. От свободата и от демокрацията спечелиха почти всички, но от преразпределението на собствеността загубилите са много повече от спечелилите. Това не води до повече легитимност на Прехода и подкопава подкрепата за процеса на демократизация. В същото време възниква нагласа за користно отношение към властта и политиката, като те се схващат най-вече като способи и начини за лично облагодетелстване. А корупцията придобива статут на ефективно, прагматично и рационално поведение, отговарящо на смисъла и характера на Прехода, т.е., докато „историческото” и
260 „комунистическото” наследства водеха до отношение към корупцията, което може да се определи като „ре-активно”, като начин на приспособяване към средата, към „правилата на играта”, тук вече имаме едно качествено различно, „про-активно” отношение. При него корупцията се самовъзпроизвежда и търси все по-изобретателни форми със съзнанието, че „така правят всички”, че всъщност така трябва и то е естествено! (4)