Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Горбачов като Дон Кихот
| отрицателна фигура, той със своите хаотични, позьорски, наивни и лишени от зряла стратегическа визия действия, несъзнателно и без изобщо да го иска и очаква, е допринесъл изключително много за разпадането на СССР. Дълго мислих как да назова тази версия. Първо се спрях на героя на Волтер д-р Панглос CCLXV,CCLXVI , но той не е от ранга на Юда, Сизиф и Прометей, пък и много потенциални читатели „на Запад” вече не знаят кой е Волтер, камо ли пък Панглос. Обърнах се за помощ към приятели и една моя добра позната ми подсказа — Дон Кихот, „Горбачов като Дон Кихот” CCLXVII . Първата ми реакция на предложението й беше показателна: Каааак!!!! Нали ти казах, че този герой трябва да бъде умерено негативна фигура, докато Дон Кихот е еднозначно положителен герой!!!! Моята позната като истински приятел ме пресрещна с контравъпрос: „А защо смяташ, че Дон Кихот е еднозначно положителен герой?! Защото така са ни учили при социализма ли?”. Наистина — така ни учеха при социализма. Учеха ни, възпитаваха ни, надъхваха ни в култ към героическото, към саможертвата, към безкористността, към всеотдайността, към идеализма: „Чавдарчето CCLXVIII труда обича, на помощ първо се притича!” и „Пионери CCLXIX , за делото на социализма, за щастието на нашата Родина, бъдете готови! — Винаги готови!”. Герой беше Павел CCLXIII Сизиф — в древногръцката митология строител и цар на Коринт, който след смъртта си е осъден да търкаля по стръмен склон огромен камък, който едва добутан до горе, отново падал; оттук идва израза „сизифов труд” — безполезен труд, безсмислено усилие. CCLXIV Юда Искариотски — персонаж от Библията, един от дванайсетимата следовници на Иисус Христос, апостолите. Предава Спасителя на първосвещениците от Синедриона (висш орган на еврейското самоуправление) за 30 сребърника. Разкаян за постъпката си, той връща парите и се обесва на една смоковница. CCLXV Волтер (Voltaire) — псевдоним на Франсоа-Мари Аруе (François-Marie Arouet, 1694-1778), велик френски писател и философ, един от символите на епохата на Просвещението (от края на ХVІІ до ХІХ век). CCLXVI Герой от произведението на Волтер „Кандид, или оптимизмът”. Карикатурен образ на вечен оптимист, който смята, че живеем в „най-добрия от всички светове” и че „всичко, което става е за добро”. CCLXVII Дон Кихот — главен герой на романа „Дон Кихот де ла Манча“ (Don Quijote de la Mancha) на гениалния испански писател Мигел де Сервантес Сааведра (Miguel de Cervantes Saavedra, 1547—1616). CCLXVIII По времето на социализма в България наричат „чавдарчета” децата до 9 години, задължително членуващи в Чавдарската организация — форма на идеологическа, прокомунистическа организация на учениците от първи до трети клас; униформата им включва сини връзки. CCLXIX По времето на социализма у нас наричат „пионери” децата от 9 до 14 години, задължително членуващи в Пионерската организация — форма на идеологическа, прокомунистическа организация на учениците от трети до осми клас; униформата им включва червени връзки. 275 Корчагин CCLXX от „Как се каляваше стоманата”, но герой беше и Павлик Морозов CCLXXI , предал баща си, защото бил кулак... А нека се замислим, само да се замислим, без да бързаме с изводите си. Наистина ли Дон Кихот е еднозначно положителен герой? Кой днес би искал детето му да бъде Дон Кихот, т.е. да бъде психически и психологически неуравновесен човек, който се бори с вятърни мелници, а не с реални проблеми, а; който много често е чисто и просто откачалка, живееща в измислен свят; който е постоянно губещ, обругаван и осмиван за фантасмагориите си; който непрекъснато се въвлича в скандали и дори да е воден от добри намерения, заради него практически винаги страдат хора, в т.ч. Санчо Панса, когото пребиват и то нееднократно? Убеден съм, че „на Запад” възможните мои читатели биха били достатъчно умни и разумни да разберат защо назовах четвъртия сценарий „Горбачов като Дон Кихот”. Защото съгласно този сценарий Горбачов като един същий Дон Кихот се е борил с вятърни мелници и в резултат от тази му шизофренично-епилептична CCLXXII битка са пострадали милиони хора. Но тук в центъра на вниманието ми не е великият герой на великата книга — шедьовър на Сервантес, а вълнуващият ме въпрос: „Дали моето поколение и поколението на младите хора в страната ни разбират едно и също нещо под едно и също понятие?”... Аз си мисля, че наистина в повечето случаи нашите схващания се различават до пълна противоположност. И защото сме различни поколения, и защото сме се формирали като личности със своите ценности, разбирания и нагласи в коренно различни времена: Едните — в абсолютното статукво и безвремието на Социализма, когато ние, младите тогава хора, жадувахме промяната и казвахме, защото виждахме как оттатък Стената течеше друг, различен, струващ ни се прекрасен живот: „Спрете Света! Искаме (и ние) да се качим на него!” Другите — в абсолютната промяна и безвремието на Прехода, когато младите сега хора се уморяват от постоянните промени и (вероятно) им се иска да кажат, поради огромната динамика, силната непредсказуемост и непрекъснато генерирания хаос: „Спрете Света! Искаме да слезем от него!”... А след като влагаме в различните понятия различно съдържание, значи трябва да започваме не само нашите лекции, но и нашите диалози с младите хора с уточняването на понятията и с все по-необходимата ни конвенция за понятията. Иначе няма да можем да се разберем, а значи можем да се разминем. На младите хора Днес им е много по-трудно отколкото на нас — Вчера, но те са далеч по-облагодетелствани от нас в едно: Ние живеехме в далеч по-двуцветен свят — свят на Да и Не; на Черно и Бяло; на Може и Не може; на Или—Или. CCLXX Павел Корчагин — главен герой на автобиографичния роман на съветския писател Николай Островски (Николай Островский, 1904—1936) „Как се каляваше стоманата” („Как закалялась стал”, 1932). Описан е животът на всеотдаен комунистически революционер, който се бори с тежко заболяване, неподвижност, слепота. Корчагин става идеал и кумир, обект на подражание на няколко поколение съветски младежи. CCLXXI Павлик Морозов (Павел Морозов, 1918—1932) — съветски ученик, в сталинската епоха станал знаменит като герой — символ на борбата с кулаците (заможни селяни, използващи наемен труд, унищожени като прослойка от сталинизма). На 13-годишна възраст по време на съдебния процес той свидетелства срещу баща си. След това е убит от неизвестни извършители. CCLXXII Епилепсия — неврологично заболяване, характеризиращо се с повтарящи се припадъци (епилептични припадъци). 276 Докато те живеят в доста по-многоцветен свят — свят на различни Отговори (и на отсъствие на Отговори — също); на различни Нюанси (и на Полусенки също); на различни Възможности (и на Невъзможности също), на И—И (както и на нито И—нито Или). Ето защо, както много пъти съм писал, именно те, младите хора, са моята Последна Надежда за България. Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|