275
Корчагин
CCLXX
от „Как се каляваше стоманата”, но герой беше и Павлик
Морозов
CCLXXI
, предал баща си, защото бил кулак...
А нека се замислим, само да се замислим, без да бързаме с изводите си. Наистина ли Дон Кихот е еднозначно положителен герой? Кой днес би искал детето му да бъде Дон Кихот, т.е. да бъде психически и психологически неуравновесен човек, който се бори с вятърни мелници, а не с реални проблеми, а; който много често е чисто и просто откачалка, живееща в измислен свят; който е постоянно губещ, обругаван и осмиван за фантасмагориите си; който непрекъснато се въвлича в скандали и дори да
е воден от добри намерения, заради него практически винаги страдат хора, в т.ч.
Санчо Панса, когото пребиват и то нееднократно?
Убеден съм, че „на Запад” възможните мои читатели биха били достатъчно умни и разумни да разберат защо назовах четвъртия сценарий
„Горбачов като Дон Кихот”. Защото съгласно този сценарий Горбачов като един същий Дон Кихот се е борил с вятърни мелници и в резултат от тази му шизофренично-епилептична
CCLXXII
битка са пострадали милиони хора. Но тук в центъра на вниманието ми не е великият герой на великата книга — шедьовър на Сервантес, а вълнуващият ме въпрос: „Дали моето поколение и поколението на младите хора в страната ни разбират едно и също нещо под едно и също понятие?”...
Аз си мисля, че наистина в повечето случаи нашите схващания се различават до пълна противоположност. И защото сме различни поколения, и защото сме се формирали като личности със своите ценности, разбирания и нагласи в коренно различни времена:
Едните — в абсолютното статукво и безвремието на Социализма,
когато ние, младите тогава хора, жадувахме промяната и казвахме, защото виждахме как оттатък Стената течеше друг, различен, струващ ни се прекрасен живот: „Спрете Света! Искаме (и ние) да се качим на него!”
Другите — в абсолютната промяна и безвремието на Прехода, когато младите сега хора се уморяват от постоянните промени и (вероятно) им се иска да кажат, поради огромната динамика, силната непредсказуемост и непрекъснато генерирания хаос: „Спрете Света!
Искаме да слезем от него!”...
А след като влагаме в различните понятия различно съдържание, значи трябва да започваме не
само нашите лекции, но и нашите диалози с младите хора с уточняването на понятията и с все по-необходимата ни конвенция за понятията. Иначе няма да можем да се разберем, а значи можем да се разминем.
На младите хора Днес им е много по-трудно отколкото на нас — Вчера, но те са далеч по-облагодетелствани от нас в едно:
Ние живеехме в далеч по-двуцветен свят — свят на Да и Не; на Черно и Бяло; на Може и Не може; на Или—Или.
CCLXX
Павел Корчагин — главен герой на автобиографичния роман на съветския писател Николай Островски (Николай
Островский, 1904—1936) „Как се каляваше стоманата” („Как закалялась стал”, 1932). Описан е животът на всеотдаен комунистически революционер, който се бори с тежко заболяване, неподвижност, слепота. Корчагин става идеал и кумир, обект на подражание на няколко поколение съветски младежи.
CCLXXI
Павлик Морозов (Павел Морозов, 1918—1932) —
съветски ученик, в сталинската епоха станал знаменит като герой — символ на борбата с кулаците (заможни селяни, използващи наемен труд, унищожени като прослойка от сталинизма). На 13-годишна възраст по време на съдебния процес той свидетелства срещу баща си. След това е убит от неизвестни извършители.
CCLXXII
Епилепсия — неврологично заболяване, характеризиращо се с повтарящи се припадъци (епилептични припадъци).
276
Докато те живеят в доста по-многоцветен свят — свят на различни
Отговори (и на отсъствие на Отговори — също); на различни Нюанси
(и на Полусенки също); на различни Възможности (и на
Невъзможности също), на И—И (както и на нито И—нито Или).
Ето защо, както много пъти съм писал, именно те, младите хора, са моята Последна Надежда за България.
Сподели с приятели: