Изборът от гледна точка на дългосрочните стратегически интереси

278
България може да се оприличи на Долната земя от приказките, които толкова обичахме да четем и слушаме в нашето детство. Втората България е втори сорт България, второстепенна страна, път към никъде. Което означава само едно — че ако днес не направим верния избор, един ден в опитите да се измъкнем на Горната земя, към Първата България, ние ще трябва да режем живо месо от себе си, за да храним птицата на Новия тип управление, която ще ни изведе до жадуваната Първа България.
Първата България е шансът, изходът. Тя се базира на четири стълба, на
четири опори:
 Държавност (институционална, идейна, патриотична и нравствена рамка, сплотяваща обществото и отделните граждани в единен организъм);
 Ценностна система (социални, нормативни, идентичностни и етични ценности);
 Стратегия
за
развитие
(модернизация, европеизация, демократизация и запазване на българския характер на българската държава);
 Сигурност (ред, стабилност, законност и справедливост).
Това е качествено различната, устремена напред България, в чийто стратегически мениджмънт и ежедневен политически, икономически, социален и културен живот се дава приоритет на следните категории и императиви — най-важни източници на модернизационни импулси и съвременно развитие:
 Талант (индивидуални дадености и креативност, стоящи много над средно-статистическите);
 Труд (усърдие);
 Знание (придобит интелектуален продукт);
 Умение (способности и капацитет).
България може да „дръпне напред”, само ако се опре преди всичко на тези прослойки от обществото, които се реализират чрез Талант, Труд, Знание и Умение, които работят с ума и способностите си, които, за да станат професионалисти в своята сфера, са инвестирали колосални усилия именно в областта на интелекта, креативността, сивото вещество, вдъхновението. Нека да ги посоча отново — учители, лекари, университетски преподаватели, научни работници, интелектуалци, творци, артисти и хора, които работят с високи информационни и комуникационни технологии и в многоезична среда!
За жалост, вече повече от 20 години талантливите, трудолюбивите, знаещите и можещите хора в България не са възнаграждавани адекватно, не са поощрявани да продължат да инвестират в своите предимства и преимущества. Те не са препоръчвани като модели на успешни индивидуални стратегии и те са първите, които отпадат при поредното нашествие на дилетантите в различните администрации.
Исторически факт е, че винаги досега, когато държавата е била на кръстопът, когато се е лутала и не знаела по кой път да поеме, когато е имала нужда от алтернатива, тази алтернатива се е раждала най-напред в главите и сърцата именно на тези прослойки от нашето общество, които се реализират чрез Талант, Труд, Знание и Умение.
В днешното време на глобализация има обаче едно „Но”. И то е свързано с осъзнаването на неизбежната реалност, че преди епохата на глобализацията, когато бяха много, нищожно слаби както свръхпропускливостта на границите
(обществата бяха в далеч по-голяма степен затворени) и

279

Изтегляне 2.8 Mb.

Сподели с приятели: