Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| Второ, ако интересите на единия са се разтворили напълно в интересите на другия. Когато Той винаги доброволно се съгласява да бъде така, както каже Тя, или Тя всеки път е съгласна да бъде изпълнено само неговото предпочитание, то в този случай е повече от логично, че конфликт в техните отношения не би възникнал. Как може да възникне конфликт, ако Той никога не възразява всяка вечер да се гледа турски сериал? Или ако Тя нито веднъж не си и помисля да изроптае, че пак по телевизора върви някакъв мач? Щом единият се е самоподчинил на волята и желанията на другия, място за конфликт в техните отношения, естествено, няма. Достатъчно е, обаче, Той веднъж да изроптае, че също е човек и има право да превключи телевизора на финала за европейската купа; или тя да тропне с крак, че този път нищо не пречи да пуснат първата серия на новия турски филм и тогава на масата, образно казано, се слагат, по скоро се „цакат” различни интереси, а надцакването между различните интереси означава конфликт. Който, естествено, може да бъде урегулиран съвсем мирно и безболезнено, ако двамата изпитват потребност един от друг и са силно мотивирани да продължат да бъдат заедно, да успяват заедно и, ако се случи — да губят заедно и заедно да си помагат в надмогването на неуспехите. Георги Първанов обичаше през първия мандат (2002—2006) на своето президентстване да казва, че България имала най-добрите за последните 100 години отношения с всички свои съседи. А аз съветвах не само да се констатира този факт, но и да се замислим над него, на какво се дължи той. А да не би това да е така, защото ние никому не пречим, никакви свои интереси не отстояваме, никога не заявяваме приоритети, несъгласия, алтернативни тези? Като председател на Парламентарната комисия по национална сигурност в ХХХVІ Обикновено народно събрание (1992—1994) аз, преди срещи с 75 представители на Република Турция, получавах от Министерство на външните работи две справки — за българските интереси, които трябва да отстояваме при предстоящите разговори, и за турските интереси, които турската страна ще отстоява пред нас. Минаха години, вече като секретар по националната сигурност на президента Първанов през споменатия току-що негов първи мандат, аз отново получих от МВнР две аналогични справки. И каква бе моята изненада, когато с просто, невъоръжено око можеше да се установи, че справката за българските интереси във и по отношение на Турция е на практика съвсем същата, сякаш не са изминали цели 10 години — нищо не е мръднало и на йота, ние продължаваме свенливо и като че без желание, от кумова срама да намекваме тихо, за да не би в Анкара и Истанбул да ни чуят, че имаме нещо за споделяне като наши евентуални, ама много скромни желанийца. Докато справката за отстояваните пред нас турски интереси бе коренно различна и съдържаше общо взето абсолютно незначителни неща, защото каквото имаше съществено и важно, те го бяха отстояли, защитили и наложили в пълна мяра и в максимална степен. Кой не би обичал такъв съсед — безобиден, винаги съгласен, кротък и послушен! Да дам пример само с един свръхентусиаст, наш външен министър (който иначе ангажираше с преследването на лични геополитически каузи цялата българска държава), който след поредната, формална и скучна среща с колегите му от Румъния и Турция, бързаше да застане пред нашите медии, за да ги осени с възторга си от новия епохален, „знаков” успех на българската дипломация, докато в същото време, даже без да си правят труда да не бъдат забелязани от зорките ни спецслужби, румънският и турският колеги на запъхтения роден „дипломат номер 1” сядаха и започваха да обсъждат как да съвместят своите енергийни, черноморски, етнически и политически интереси за сметка на страната ни. Ето защо няма по-симпатичен съсед на Балканите от българина! Но достатъчно е малко да повишим тон, нещо поне да поставим като условие, и тогава Сърбия се престарава да тормози нашите ТИР-ове и автобуси с екскурзианти; в Македония се разгаря антибългарска истерия; Гърция задръства граничните контролно-пропусквателни пунктове; Турция задейства своите скрити и явни ресурси за намеса в нашата политика; Румъния започва да ни „топи” пред Европейската комисия. И тезата за най-добрите за последните 100 години отношения се оказва крехка, спорна и уязвима. В известен смисъл така стоят нещата и с Европейския съюз, НАТО, САЩ. Винаги има поне известно различие между нашите национални интереси и интересите на ЕС, на НАТО, на САЩ. А значи винаги има възможности за възникване на конфликтни ситуации — това е естествено, това е нормално, това е логично. Само че нашите първи политици обичат чинопочитателно и коленопреклонно да казват, че нашите интереси днес са интересите на ЕС; че като страна — членка на НАТО, ние винаги трябва да сме на линия, когато тръбата ни призове за някаква мисия; че като стратегически партньор на САЩ ние сме призвани и задължени да оказваме пълната си подкрепа за тяхната политика. Това си е чиста проба разтваряне на националните ни интереси в някакви други, наднационални или другонационални интереси. А при такова разтваряне, както бе казано, естествено е да не възникват никакви конфликти. Но липсата на каквито и да било конфликти в случая означава само едно — липса на национални приоритети и на пълноценна и отговорна национална външна политика и политика за национална сигурност. 76 Макар че конфликтът не е нищо друго освен сблъсък на интереси, трябва да си даваме сметка, че е по-добре във вербалното претворяване на научните термини да използваме по възможност по-меки изрази като „среща”, „взаимодействие”, в краен случай „противопоставяне”. Това е така, защото „сблъсък”, а впрочем и „конфликт” са натоварени по нашите географски ширини с деструктивен смисъл. Точно както „компромис” в Балканския регион звучи като нещо прекалено лошо. По време на социализма, ако в характеристиката на някого пишеше „конфликтна личност”, това означаваше нещо задължително лошо. А ако за някого кажеха, че безкомпромисно отстоява принципите си, това задължително добро. Но как да строиш отношенията с човек, ако той не е способен на компромиси, ако мисли само и единствено за собствените си интереси? Обаче конфликтът не е изначално зло, той може да бъде двигател на развитието, може да спомага за преструктуриране на отношенията и за оптимизирането им. Нека не бъркаме конфликта с начина на неговото разрешаване, който може да бъде несилов (мирен) или силов. На лекциите за релакс обичам да се шегувам, че разликата между Европа и Балканите е съвсем незначителна — в Европа хората казват „Седни тук да се разберем!”, а на Балканите те казват „Излез навън да се разберем!”. Ето това са двата варианта за изход от конфликта — несиловият (мирният) и силовият. Стратегически мениджъри, в т.ч. мениджърите на сигурността знаят, че има добри и лоши конфликтни личности (и добри и лоши конфликти). Способните стратегически мениджъри карат конфликта „да работи” за доброто на колектива, фирмата, държавата и региона. Те се стараят да „гасят” само конфликтите, които са контрапродуктивни и деструктивни. Тези разсъждения са важни и защото България вече е член на ЕС. А това е качествено различна среда. В нея умението да се работи в екип, да се правят компромиси се цени не по-малко от личните професионални, делови качества. Там дават приоритет на позитивното синергетично мислене „и—и” („конфликти с ненулева сума”) за сметка на конфронтационното мислене „или—или” (т.е. „конфликти с нулева сума”) (вж. по-долу). След Студената война в глобален мащаб се променят коренно Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|