Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| Зигмунд Фройд (Sigismund Freud, 1856 —1939) анализира взаимодействието между съзнаваното и несъзнаваното в психическия живот на индивида и установява, че източниците на енергия за този живот са човешките инстинкти. Инстинктите могат да бъдат разделени на две основни групи. В първата са его-инстинктите (напр. гладът) — те са потребности, насочени към самия човек и тяхната цел е съхраняването на индивида. Във втората група са обект-инстинктите на любовта — това са въжделения, насочени към други обекти и тяхната главна функция е запазването на рода. Емоционалният живот на индивида е резултат от непрекъсната борба на дълбоко вградени в психиката му антагонистични сили — първичните инстинкти. Фройд разглежда личността като структура, изградена от три психични инстанции: АЗ (съзнание), ТО (Id) и СВРЪХАЗ (съвест) — „трите страни, области, провинции, които съставляват душевния апарат на човека” 158 Водещото положение във философията на Фройд е, че човекът е подвластен на сексуалността. За разлика от неживата материя, живата материя се стреми да изпитва наслаждение във и от живота. При това наслаждението е толкова по-интензивно, колкото то е по-първично и грубо. А понеже сексуалната любов е най-интензивното от достъпните човешки наслаждения, именно тя въвлича неговите АЗ и СВРЪХАЗ в конфликти със сексуалния инстинкт. Съзнанието, т.е. АЗ-ът е тази преграда и този защитен механизъм, който не разрешава на слепите нагонни инстинкти да погълнат изцяло човека и да го доведат да саморазрушение, като ги смекчава и ограничава, без да им позволи да бъдат задоволени напълно. Това АЗ-ът осъществява, като заема енергийни ресурси от СВРЪХАЗ-а, който е психическата сила, осъществяваща чрез своите механизми, т.е. чрез механизмите на Съвестта, моралния контрол върху поведението на човека и по този начин налага върху неговия АЗ нравствените норми и изисквания. Така логично се стига до конфликт между АЗ-а и СВРЪХАЗ-а. АЗ-ът се травматизира от своята обикновеност, от непостижимостта на СВРЪХАЗ-а, от невъзможността си дори да се доближи до идеалния СВРЪХАЗ, с когото той, реалният АЗ, „се съизмерва, към който се стреми, на чието изискване за постоянно усъвършенстване се старае да отговори”. Този „постоянен страх на АЗ-а от безмилостно взискателния Свръхаз” потиска човека и той започва да изпитва чувство за вина — неконтролируемо и всеобземащо го страдание, „най- непоносимото страдание, което съпътства цивилизования човек” 159,160 Дълбокото, разтърсващо чувство за вина у АЗ-а, съпричинено от дисциплиниращата и укоряваща сила на Съвестта, преминава в ново качествено състояние. То престава да бъде само вина, породена пряко от Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|