232
Запознавайки се с излизащите
публикации от български автори, работещи по проблемите на сигурността, констатирах с разбираемо удовлетворение, но и с нарастваща тревога, че Схемата на Петте нива на сигурността се смята от една значителна част от тях като подразбираща се, като естествена и общоприета, като дошла сякаш от западна посока (най-
малкото от Harvard University или
RAND Corporation), като аксиома или азбучна истина, като неподлежаща на съмнение и подразбираща се систематизация, за която всички,
естествено, знаят и която всички, разбира се, използват в анализите си.
Огромното количество научни разработки в областта на сигурността, както и излизащите у нас непрекъснато и своевременно монографии на видни американски, европейски и руски автори, позволяват да се разшири и задълбочи погледът върху Схемата на
нивата на сигурността; предоставят допълнителни възможности тя да бъде защитаема, защитима и защитена като добър помощен инструмент; дават нови аргументи за признаването на нейния принос по отношение на намирането на надежден изследователски апарат и адекватен подход към тази ключова философска категория „Сигурност”.
Това стана причина да напиша монографията „За петте нива на сигурността”,
551
където Схемата за петте нива на сигурността е разработена и изследвана обстойно. Тук ще се спра накратко на основните характеристики на тези пет нива.
Сподели с приятели: