233 да се обособи и самоидентифицира като някаква общност с присъщи характеристики на сложна адаптивна система.
Групата може да се обособи по различни признаци — етнически,
религиозен, териториален, социален, професионален, корпоративен, както и по някои други особени критерии, като сексуална ориентация, специфични възможности (напр. увреждания) и т.н. Ако е обособена по етнически или религиозен признак, Групата обикновено се нарича „малцинство”.
Когато се
говори за групи, за общности от хора и за различни обществени прослойки, трябва да се подчертае изрично, че към тях като краен вариант се причислява и
самото общество — най-голямата група от индивиди в рамките на държавата. Това е важно да се разбере, затова ще го кажа още веднъж — обществото е най-голямата група от хора, организирани или спонтанно възникнали в неговите рамки. Важно е да се разбере и защото така ще отделим, както ще
видим малко по-нататък, и сигурността на Обществото в една Държава от сигурността на самата Държава.
Групата носи в себе си базисни материални и духовни ценности, култура, идентичност, памет, език, традиции и обичаи. Тяхното опазване и зачитане са важни аспекти на нейната сигурност. Групата е особено чувствителна към тези идентификационни маркери, чрез тях тя се отграничава от други групи, с които например е в конкуренция за някакви ограничени ресурси и много често
a priori смята, че върху тях се посяга отвън и от страна на обществото, мнозинството или от другите групи. В този смисъл се говори за своеобразен комплекс на уязвимост на Групата. От своя страна мнозинството нерядко се самонатоварва с вина за тази уязвимост и така позволява на Групата да експлоатира своя комплекс и да черпи дивиденти от него.
Картината се
усложнява съществено, когато някои общности от индивиди са разположени на територията на повече от една държава (руснаците), а някои си нямат държава майка (кюрдите). Но дори държавните и идентичностите (напр. етническите) граници да съвпадат поне относително, и дори Държавата и Обществото да се състоят от „един и същ народ”, става дума за две различни понятия с техните маркерни характеристики. А когато държавата и обществото са „референтни обекти по отношение на сигурността, те генерират два различни типа логика”.
552
Тези два различни типа логика или по-скоро два различни логически конструкта изискват и различни подходи при тяхното изучаване.
Сигурността на Държавата е свързана с много по-консервативни, обективни, абсолютни, устойчиви, дори ставащи отчасти архаични категории и приоритети (като суверенитет,
независимост, граници, териториална цялост и т.н.). А сигурността на Обществото е базирана на далеч по-субективни, относителни, променливи, по-гъвкави понятия (от рода на идентичност, безопасност, жизнен стандарт, просперитет и т.н.). Схващанията за потребността от сигурност на Държавата и Обществото могат и да се разминават, тъй като „за държавата оцеляването — това е
съхраняването на суверенитета, а за народа (т.е. за обществото) оцеляването — това е
Сподели с приятели: