Същност, смисъл и съдържание на сигурността

271 елита и обществото, когато в нейните идеи се вслушват, когато нейните препоръки се отчитат! Защото е погрешно да се управлява страната ни без съобразяване с достиженията на науката за сигурността и е опасно страната ни да се управлява напук на изводите и препоръките на тази наука!
Науката за сигурността може да бъде жива и пълноценна, когато подготвя знаещи и можещи млади кадри. Тя е осъдена на задушаване и на постоянно снижаване на нейното ниво, когато това, което младите кадри научават в аудиториите и прочитат в умните книги, се сблъсква със своето отрицание в реалния обществен и политически живот.
И накрая, няколко думи за качеството на експертизата в сигурността. То е пряко следствие от състоянието на науката за сигурността. С други думи, качеството на тази експертиза е ниско. Днес не е времето на експертите. Днес не е време за експерти! Далеч по-безопасно от това да даваш експертиза е да обслужваш политиците — като им казваш това, което те искат да чуят и ги съветваш онова, което те и така си знаят, но с подобни съвети се самоутвърждават в собственото си чувство за непогрешимост и значимост.
Но ако си сложим ръка на сърцето, ще трябва да признаем, че ние, експертите също сме виновни за това, че управлението няма нужда от нашия талант, от нашия труд, от нашето знаене и нашето можене.
● Виновни сме, първо, защото позволихме на т.нар. „експерти” на
Прехода, да подменят острата необходимост от експертиза с безкритично възпроизвеждане на външни геополитически императиви.
● Виновни сме и защото ние, експертите, се държим атомизирано, асоциално, алиенативно — всеки се спасява сам, не общуваме помежду си, не изграждаме мрежи от компетенност, коалиции от идеи, общности от интереси.
При все това, ако искаме държавата ни да се превръща в нормална държава, ние, експертите, трябва да се борим да бъдем чути, да бъдем послушани. Не толкова заради нас самите, а заради управлението на страната ни. Колкото и властта да ни обръща гръб, колкото и да пада стремглаво нейният интелект, колкото и по-малко да стават книгите, които управляващите са прочели през живота си, експертите трябва да произвеждат своята експертиза. Да, става все по-трудно, но истинският експерт се калява именно в трудностите. Чрез тях става по-мъдра мисълта му и по-задълбочено знанието му. Не бива да имаме илюзии — като сиво вещество, като образованост, като научна подготовка властта няма да става по-добра, по-качествена.
Синусоидата на компетентостта е тръгнала надолу, за сметка на откровен и пъвосигнален ПиАр (PR), харизмата, манипулацията, медийното облъчване и превръщането на политиката в шоу, в зрелище (това не е само българска, това е глобална тенденция, у нас тази тенденция има просто някои местни, стигащи до шокиращи проявления и специфики). А че ще е трудно — ще е, та кога ли не е било така. Още повече пък сега, когато при допира си с властта експертите са като стомната, а властта е като камъка в притчата на Санчо Панса: „Ако камък удари стомната — лошо за стомната; ако стомната удари в камък — пак лошо за стомната”
568
Накратко, експертите могат да се изявяват и да бъдат полезни и ефеективни основно в четири посоки:
• Първата посока е те да казват от какво управлението има необходимост, какво то трябва да направи.
• Втората посока за изява на експертите е като съветват как да се направи това, което трябва да се прави и като подпомагат това да

272 стане по максимално добър, съобразен с европейските практики и българските традиции начин.
• Третата посока за полезност на експертите е те да се явяват като коректив на властта по време на осъществяването на дадена идея и реализирането на практика на дадено решение на властта.
• Четвъртата посока за възможна полезност на експертите е те да направят одит и преценка как работи това, което властта е направила, създала, постигнала.

Изтегляне 2.8 Mb.

Сподели с приятели: