ІІІ Царе 17:3-4 „Иди от тука, обърни се към изток, и скрий се при потока Херит, който е срещу Иордан. Ще пиеш от потока; а на враните заповядах да те хранят там.”
Когато Бог ни изпраща, има снабдяване на хляб и вода дори и месо. Ако трябва да отида някъде, Той ще е снабдил да има живот за мен. Защо казвам живот? Ако няма хляб и вода, няма и живот. Ще ми кажеш: „Но само хляб, вода и месо? Това е оскъдно.” Е, знам, че ако имам живата вода и Хляба на живота, няма да ми липсва нищо, но ако те ми липсват, дори и всичко да имам, пак нищо няма да притежавам. Не се е случвало да те хранят врани нали? Искам да ти кажа, че аз преживявам снабдяване точно като от врани. Идват средства като от птици, които не очаквам и не мисля, че бих получила.
Божият човек стоя там, докато потока пресъхна и Бог не му каза да стане и да тръгне. Ст. 7 „А след известно време потокът пресъхна, понеже не валеше дъжд по земята.” Пресъхнал поток? Какво ще правя? Ох, от къде ще пия? Вероятно и Илия си е мислел така. Не зная, но ако на мен ми се случи това, няма да остана безразлична. Ще плача, хленча, негодувам и роптая. Може и да ми стане по-добре. Да, но не това би искал Бог. Тъй като Той знае, че потокът на средства е пресъхнал, ще ме изпрати при нов поток от средства. Какво ме е грижа мен, ако пресъхне? Но не аз, „силната” ще се справя да текне отново потока. Започвам да кроя и броя, да смятам и прилагам какво ли не, само пак нещо да потече. Причината за сухия поток е липсата на дъжд, който не валеше. Кой дава дъжда? Аз и ти ли? Не. Бог дава да вали на добрите и на злите. Той казва да не вали и не вали.
Боже, прости ми за това, че искам потоците да наводня чрез моя сила и борба,
Но те пак не могат да се напълнят от сълзи и безспирни войни,
Не мога нищо на Твоята сила да прибавя,
И не искам в сърцето си да роптая.
Ще чакам Ти да ми покажеш къде да вървя
И пак потока и хляба да намеря.
При Твоите нозе, Исус, стоя
И от извора на живата вода да пия
И пак хляб от Словото Ти да открия.
При нозете на Исус има всичко –
Утолена жажда и наситена с хляб душа.
Господи, при нозете Ти искам да стоя.
Ст. 9 „Стани, иди в Сарепта сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни.” Бог заповядва на вдовицата да храни Илия. Нима тя е богата и заможна? Не. Може и да има богати вдовици, но тази не беше от тях. Тя дори почти нищо нямаше. Малко брашно и масло и край. Защо Бог искаше да вземе и малкото, което имаше тя? Защо чрез устата на Илия поиска и последното първо за него? Егоистично ли е това? Бог побърза да каже на вдовицата чрез Илия, че има снабдяване за нея и сина й. Нейната работа бе да се довери и да не си прави сметка как да спести от маслото и брашното, но отиде и направи, както й бе казал Бог чрез Илия. Тя разпозна Бог в Илия! Колко пъти може да съм пропускала да дам последното и да опитам от това, което Бог има за мен и другите около мен. Защото синът й не остана гладен, през цялото време имаха храна, и не свърши. Как лесно е да се дава, когато има достатъчно. Трудно е да се подарява, когато няма нищичко. Няма магазин, от където да се купи; няма съсед да се вземе на заем; просто нищо няма. Но искам да знаеш, че има едно хранилище, за което няма криза; там няма недостиг; няма лоша реколта; там има винаги достатъчно. Може да не е в излишък, но е достатъчно.
Ст. 15-16 „И тя отиде, та стори, според каквото каза Илия: и тя, и той, и домът й ядоха много дни. Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия.” Няма да свършат храната и маслото – словото и силата на Святия Дух само да се подчиня на заповедта на Бог: „Дай! Не мисли да спестиш.”
Пак имаше заповед към Илия да върви в ІІІ царе 18:1-2, 21 „А след дълго време, в третата година, Господното слово дойде към Илия и рече: Иди, яви се на Ахаав; и ще дам дъжд на земята. Илия прочее, отиде да се яви на Ахаав. А гладът бе тежък в Самария... Тогава Илия дойде при всичките люде, та рече: До кога ще се колебаете между две мнения? Иеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха ни дума.” До кога ще се колебаете между две мнения? Колко пъти за разрешението на дадена нужда идват дори и повече от две мнения. Идва колебливост. Ще може ли Бог точно това да разреши? Няма ли да е по-добре да Му помогна малко? Може да Му е трудно? Така съмненията ме изваждат от Божията закрила. Влизам в спор заради гордост и човешката ми мъдрост. Кой губи после? Аз.
Бог е Бог и иска да остане такъв в живота ни. Неговата сила и власт нямат равни на други божества, нито на човешките дела!
„И Господната ръка, бидейки върху Илия, той стегна кръста си, та се завтече пред Ахаав до входа на Езраел” (ст. 46). Ръката на Бог е върху Илия, но след един стих Илия получи заплашване. Независимо, че Божията ръка е с мен и теб, идва заплашване. И въпросът е, какво е поведението ни в такъв момент. Избил и победил толкова врагове чрез силата на Бог, Илия се уплаши от заплашването: ІІІ Царе 19:2 „Тогава Езавел прати човек до Илия да каже: Така да ми направят боговете, да! И повече да притурят, ако утре, около тоя час, не направя твоя живот както живота на един от тях.” С други думи – ти ще бъдеш убит и нищо повече... Нима Бог би позволил това? Забрави ли Илия какво Бог бе сторил преди ден? Вероятно да. И да си призная, и аз правя същата грешка, като забравям какво Бог е направил. По заповед на Бог ли тръгна Илия този път? Не. Защо тръгна? Беше го страх за живота си. „А като видя това, Илия стана и отиде за живота си, и като дойде във Вирсавее Юдово, остави слугата си там. А сам той отиде на еднодневен път в пустинята, и дойде, та седна под една смрика; и поиска за себе си да умре, казвайки: Доволно е, сега, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си.” (3-4 ст.) Къде отиде? При потока с вода ли? Неее. В пустинята. Бог ли го изпрати там? Съвсем не. Не винаги Бог ни праща в пустинята, но сами си отиваме в безводното място и спретваме една самосъжалителна седянка. И вероятно си мислим, че това е краят...
Защо вървиш в път, в който не те водя?
Защо обичаш пусти и безводни места?
Защо си мислиш, че искам там да те заведа,
В пуста и безводна земя?
Спри и изчакай! Живота си няма да изгубиш ти,
но милост ще видиш в тези трудни и опасни дни.
Довери Ми се! Довери Ми се и спри! При нозете Ми остани!
Илия искаше да умре. Но това ли искаше Бог. Напротив. Дори в мястото, избрано от Илия, Бог снабди храна и го подготви за новия път. Бог е милостив към моите и твои пустини, избрани от мен и теб. Той няма да остане безразличен къде отиваме сами. Ст. 5-9 „Тогава легна и заспа под смриката; после, ето, ангел се допря до него и му рече: Стани, яж. И погледна, и, ето, при главата му пита печена на жаравата и стомна с вода. И яде и пи, и пак легна. А ангелът Господен дойде втори път, та се допря до него, и рече: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за тебе. И той стана, та яде и пи, и със силата от онова ястие пътува четиридесет дена и четиридесет нощи до Божията планина Хорив. И там влезе в една пещера, гдето се засели; и, ето, Господното слово дойде към него, та му рече: Що правиш тук, Илие?” Илия тръгна, но къде отиде? От пустинята в пещерата. И чу въпроса на Бог: „Какво правиш тук Илия? Аз не помня да ти казах да дойдеш в пещерата. Защо си в нея?”
Пак Илия се обясни на Бог: „А той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите; защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.” (ст. 10). Страх, страх и пак страх за живота си. Не се случва само с Илия, но и с мен. Страх, как съм сама и няма никой, който да ме разбира или да вярва като мен. Ужас от това, с кой ще общувам и какво ще правя?
„И Словото му каза: Излез, та застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса; И подир земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас. И Илия, като го чу, покри лицето си с кожуха си, излезе и застана на входа на пещерата. И, ето, гласът дойде към него, който рече: Що правиш тук, Илие?” (ст. 11-13). Бог няма да престане да пита: Що правиш тук? Ако стоя на място, в което Той няма пред вид да стоя. И Бог не получи друг отговор от Илия, но отново „той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите: защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти, и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат.” (ст. 14). Така обяснявам на Господа и аз за безбройните причини защо и поради какво не съм на мястото, в което Бог очаква да ме види. Ама, нали Ти, Боже, знаеш? Ти виждаш сърцето ми. Аз не могааа. Удобно си ми е скрита и покрита в пещерата на моите терзания и страхове. Оправдания, извинения ненужни на Бог.
Но Господ не спира и говори: „Но Господ му рече: Иди, върни се по пътя си през пустинята в Дамаск, и когато пристигнеш, помажи Азаила за цар над Сирия!” (ст. 15).
Ти си избра пътя, по който да вървиш и пак по него се върни. Пак през пустинята, но с Божието знание. Та, после ще си изпълниш поръчението. Това е. Мислим си, че може да избегнем същия обратен път, но не. Ако ходим в пътя, показан от Бог, и в пустинята ще има извори и хляб за нас, но ако сами отидем, няма да е лесно. Независимо, че пак Бог поради милостта Си ще ни снабди, губим време до истинската цел.
Ако бързам целта на Бог да стигна,
Път сама да не вървя,
Защото винаги в пустиня мога да се озова.
На заповедта Му стани и тръгни
Подчинени да са стъпките ми.
Така обратен път няма да вървя,
Но бързо ще достигна целта за вечността.
При нозете на Исус всеки ден да стоя
Път и изход ще намеря
отворена да чуя
Стани и иди...
19 септември 2008
Илияна Киркова
Каталог: ilianailiana -> Каква е тази увереност, на която уповаваш?iliana -> Само още малкоiliana -> Книга като нещо, в което се изреждат имена след имена. Но днес това за мен се промениiliana -> Да запазиш мира, който Бог ти даваiliana -> Голиат и Давидiliana -> Ще пътувам в живота на патриарха Авраам. Интересен път, с вълнуващи обещания от Бог и ето първото в стих 7 „iliana -> Спокойно ще легна и ще спя, Защото Ти, Господи, в самотия ме правиш да живея в безопасностiliana -> Загрижено обърнах внимание на вас и на извършеното с вас в Египет. Затова реших: ще ви избавя от подтисничеството в Египет и ще ви заведа в земята на ханаанци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци, и йевусейци, в земяiliana -> Пожелание за 2009-таiliana -> При изворите
Сподели с приятели: |