отмяна на незаконно въведените режими и такси на централно и общинско равнище

62. 
    Следва да се използват максимално възможностите на допустимата държавна помощ, особено в комбинация със средства от фондовете на ЕС, ефективни публично-частни партньорства и привличане на чуждестранни инвестиции. Неизбежно е радикалното подобряване на ефективността и ефикасността на публичните разходи, намаляването на административната тежест и опростяване на регулациите. Наборът от добре подбрани краткосрочни и дългосрочни приоритети, реализацията на потенциалните фактори на растежа зависи в изключителна степен от съхраняване нивата на данъчните и осигурителни ставки, от интелигентни фискални ограничения, елиминиращи безсмислени и неефективни разходи, от радикално подобряване на събираемостта на данъчните и осигурителни приходи, от спешни промени в социално-осигурителните системи, обвързващи правата с осигурителния принос и засилване на мотивацията на осигурените и осигурителите. Фактори за повишаване на растежа са и ограничаването на възможностите за злоупотреби, предприемането на административни реформи и осигуряването на справедлива бизнес среда, ускоряването на проектното изпълнение, премахването на излишните ограничения и по-доброто оползотворяване на средства от ЕС.
    

63. 
    Втори основен приоритет, мултипликатор и двигател на растежа в средносрочна перспектива (до 2014 г.) и до 2020 г. следва да бъдат инвестициите в транспортната инфраструктура, вкл. ускоряване на проектната готовност, отчуждителни и административни процедури за формиране на бъдещ проектен резерв, подобряване на ефективността и пренасочване на основния дял от средствата от ЕС. Реализацията на основни транспортни пробиви и обновяване на пътните връзки осигурява свързаност на българската икономика с единния европейски пазар и съседните страни, отваря мащабни нови възможности за инвестиции и развитие в логистиката, индустрията, селското стопанство, туризма. Развитието на регионите в България и преодоляване на големите териториални диспропорции в икономическото и социално равнище е немислимо без фокусирани инвестиции в инфраструктурата и ускорена реализация на приоритетни национални и регионални проекти.
    

64. 
    Трети приоритет следва да бъде поставен върху изясняване модела на реформите и задействане на кардинални промени в образователната система като базов елемент за постигане на интелигентен растеж, основан на знанието и иновациите. Едновременно с преструктурирането на професионалното образование и квалификацията е необходима промяна на учебното съдържание, насочване към сектори, професии и компетенции, в които се залагат масирани инвестиции и възможност за дългосрочен растеж, в т.ч. на единния европейски пазар – ВЕИ и енергийна ефективност, топлоизолации, здравни и социални грижи (т.н. „бели” професии и работни места), услуги. Обхващане на основните рискови групи на пазара на труда (безработни, обезкуражени лица, изтърпяващи наказания и др., с ниско образование и квалификация), форсирани курсове за грамотност, езиково обучение и ключови компетенции. Преориентация на образователните приоритети, особено в сферата на висшето образование, от хуманитарно към предимно техническо и математическо образование. Осигуряване на широк достъп до качествено образование, пансионатно и целодневно обучение, повишаване на статуса и заплащането на учителите и мотивация за привличане на висококомпетентни кадри. Следва да се гарантира задължителното владеене на писмен и говорим български, английски или друг западен език, високо ниво на математически, технически и научни знания.
    

Въвеждане за определени социално слаби групи от населението на доброволно пансионатно обучение на непълнолетните лица със съответно лишаване от социални помощи при нежелание за включването им в програмата или използване на механизмите „образование срещу социално изключване” и „образование срещу бедност”. Чрез него ще се постигне извеждане на непълнолетните лица от цивилизационната им среда и приобщаването им към обществото.

65. 
    Четвърта група приоритети на растежа и развитието през целия период са свързани с инвестициите в безвъглеродната и нисковъглеродна енергетика, в енергийната ефективност и ВЕИ предимно за собствено потребление, в т.ч.:
    

• 
  пълна прозрачност на проучванията, обосновката, проектирането и реализацията на големите енергийни, включително ядрени проекти, в т.ч. икономическа възвращаемост, цени на енергийните доставки след реализацията спрямо алтернативни ВЕИ и енергийна ефективност, въглероден (емисионен) интензитет спрямо инвестиционните и експлоатационните разходи;
  
• 
  промяна в политиката за насърчаване изграждането на източници на електро- и топлоенергия от ВЕИ за преобладаващо собствено потребление, чрез което се осигурява частична енергийна независимост на обектите – каквито са например, хотели, ресторанти и др.;
  
• 
  ускорена реализация на ключовите енергийни проекти с максимално частно финансиране;
  
• 
  либерализация и демонополизация на енергийния сектор при съхраняване на конкурентоспособни мощни структури с относителни предимства на европейския енергиен пазар, изграждане на електроенергийна борса;
  
• 
  промени в тарифирането на цените на електроенергията и топлоенергията, прекратяване на практиката за използване на енергийните цени като социален инструмент и осъществяване на социалните функции чрез социалното подпомагане;
  
• 
  либерализация на газовия пазар, диверсификация в газоснабдяването, присъединителната мрежа и източниците за доставка, включително чрез изграждане на терминали за втечнен газ и последваща регазификация;
  
• 
  разширяване на газоразпределителната мрежа с цел оптимизиране на доставките, намаляване на въглеродната зависимост и радикално разширяване на битовото потребление;
  
• 
  прилагане на широка програма за подобряване на енергийната ефективност на обществените и частни сгради;
  
• 
  стартиране на процедури към ЕК за дерогация при прилагане на Директивата за търговия с емисии и прехвърляне на квоти към термичните централи през периода 2013 – 2020 г.;
  
• 
  прозрачност на разпределението на свободните квоти при въвеждане на нови инсталации;
  
• 
  спешно сключване на договори за продажба на емисионни права по Протокола от Киото (AAU) с цел осигуряване на приходи в размер на минимум 1 млрд. евро, аналогично на действията на Чехия, Словакия, Полша и др.;
  
• 
  преразглеждане на функциите на МОСВ като орган за националната политика по околната среда и надзор над контролните органи, а не над предприятията, максимална децентрализация на контролните правомощия и издаването на разрешителни от РИОСВ, Басейнови дирекции, ИА „Околна среда”, с цел повишаване на ефективността на контрола и създаване на възможност за административно обжалване на индивидуалните актове пред министъра на околната среда и водите;
  
• 
  децентрализирано издаване на комплексните разрешителни след издаване на разрешението за строеж. Участие на представители на браншовите организации в общия надзор над процеса на издаване на разрешителни и становища по ОВОС;
  
• 
  отмяна на всички нормативни екологични изисквания, поставящи по-строги ограничения от тези на ЕС ;
  
• 
  преразглеждане на системата за оползотворяване на масово разпространени отпадъци (опаковки, употребено електрическо и електронно оборудване, стари гуми и др.), организациите за оползотворяване следва да бъдат поставени в конкурентни условия, да разпределят печалба или да се формират единни прозрачни организации, поемащи общата отговорност за управление на съответните типове отпадъци от името на конкурентните производители и вносители в съответния продуктов сектор;
  

66. 
    На пето място (приоритет) е необходим пакет от реформи за преструктуриране на икономиката. Преструктурирането на българската икономика следва да бъде преориентирано към технологично обновяване в традиционните отрасли на индустрията, увеличаване дела на средно- и високотехнологичните продукти, в т.ч. износа, на секторите и нишите с висока добавена стойност и висока интензивност на иновациите, към пренасочване на ограничените ресурси и допустима държавна помощ от добивните отрасли и секторите с ниско ниво на трудови възнаграждения. По-голямата добавена стойност, генерирана в тези отрасли (фармация, машиностроене, електроника и електротехника, производство на транспортни средства, информационни технологии и др.), може да компенсира частично очакваното абсолютно и относително намаление на преките чуждестранни инвестиции.
    

Бързо преструктуриране на селското стопанство, основано на предимствата и огромния потенциал за развитие на високотехнологично селско стопанство, като се ползва опитът на Холандия и Израел. Постепенно преструктуриране на тютюнопроизводството в други трудоемки селскостопански производства.

67. 
    Обработваемата земя и неизползваният потенциал на животновъдството са най-дълго замразяваният капитал в модерната история на България вследствие на погрешни политики, реализация на чужди интереси, дефицит на управленски и стратегически виждания на политическия елит. Необходимо е да бъдат въведени работещи модели, условия и насърчения за комасация на земята, нарастване процента на обработваемата земеделска земя, повишаване на технологичното ниво, диверсификация на производството и културите в земеделието, дълбочинната преработка. Оптимизиране използването на селскостопанската земя чрез въвеждане на данъчно облагане върху необработваните земи или чрез други пазарни механизми. Реализиране на пълния потенциал в дългосрочна перспектива заедно с инвестициите в транспортната и основна инфраструктура може да предотврати упадъка в териториалното развитие и обезлюдяването на основни райони в България.
    

68. 
    Необходимо е обвързване на икономическия растеж с реализацията на експанзивна експортна стратегия, създаване на условия за приоритетни инвестиции в технологично обновление в отрасли със значим експортен потенциал, особено в новите развиващи се пазари на Китай, Индия и Русия и елиминиране на основните ограничители на растежа и развитието на експортните сектори от добивната и преработваща промишленост, туризма и селското стопанство, развитие на експортните отрасли и импортозаместващите производства. Необходимо е осигуряване на гъвкавост на финансовата и банкова система, на достъп до подходящо, алтернативно финансиране за иновативния и разрастващ се бизнес.
    

69. 
    Шеста група от мерки и политики следва да бъдат ориентирани към допълване на ефекта от предходните реформи с цел нарастването на заетостта, социалното включване, увеличаване заплащането на труда и социалните плащания и намаляване на бедността. Последващото, резултативно повишаване на заетостта (основно след 2012 – 2013 г.), включително сред контингента от нискоквалифицирани, нискообразовани, неграмотни лица, следва да бъде подкрепено от адекватни реформи, налагане на стимули, санкции и принуда, бюджетна поддръжка и частни инвестиции. Необходимо е да бъдат стартирани ефективни и ефикасни програми за интеграция на етническите (особено на ромската) общности за социално включване с подкрепа и на средствата от ЕС. При спазване на основните права и свободи, като част от конвергентния процес и отварянето на единния европейски трудов пазар, следва да бъдат оползотворени възможностите на агенциите за временна работа, гъвкавата заетост, създаване и експанзия на дружествата за квалификация и заетост. Политиката на доходите на национално, секторно и фирмено равнище следва да реализира значително повишаване нивото на трудовите възнаграждения, да отразява нарастващата конкурентоспособност, производителност на труда, преструктурирането, ориентирано към висока добавена стойност, създаването на повече и по-качествени работни места.
    

70. 
    През втората половина на периода (2014 – 2020 г.) следва да се съхранят основните инвестиционни приоритети от първия период, включително засилване на фокуса върху транспортната инфраструктура, осигуряване на свързаност на българските региони с икономиката и единния пазар на ЕС, безвъглеродната и нисковъглеродна енергетика и транспорт, енергийната ефективност и ВЕИ, експорта, туризма и селското стопанство.
    

71. 
    Седмият основен приоритет е свързан с пълното оползотворяване на възможностите за интелигентен растеж. Промените в бизнес средата, подобряване на регулациите, на основната инфраструктура, на системата за образование и квалификация, паралелното разпределено във времето нарастване на равнището на заплащане на труда, обвързано с производителността и протичащото отраслово преструктуриране могат да създадат условия за нарастващи, самогенериращи се вътрешни потребности от иновации и инвестиции във високи технологии, изследвания и развой.
    

72. 
    На тази основа следва да бъде създаден фундамент за развитие на икономика на знанието, увеличаване на разходите в изследвания и развой чрез масирани частни и публични инвестиции в отраслите на знанието, високите технологии, ИКТ, достъпа до широколентов Интернет, развитието на електронното правителство. За това следва да бъдат създадени необходимите изходни условия и блогоприятни предпоставки чрез добре обмислени реформи и проактивна стратегия за иновации, приета и изпълнявана през първата половина на периода. България трябва да участва активно в инициативите на Европейската комисия в областта на изследванията и развой (рамковите програми, съвместните програми за изследвания и развой и др.), в областта на ключовите (нанотехнологии, нови материали, биотехнологии) и нововъзникващите технологии, да се възползва от инструментите на Европейската инвестиционна банка за гарантиране на заеми, за споделяне на риска и други. Изцяло следва да бъдат преоценени намеренията и политиките, насаждани от външни институции, за доразрушаване на националните изследователски центрове, в т.ч. БАН, следвайки опита на част от страните от бившия социалистически блок. Повишаването на ефективността на финансирането, в т.ч. нарастващ дял на частния сектор, следва да бъде съпроводено от преструктуриране, промяна на съотношението „фундаментални - приложни изследвания”, пилотно внедряване и пазарен изход, укрепване на изследователските центрове и изграждане на интегрирана система „университет – изследователско звено – бизнес”.
    

„България 2020”, подготовка, приемане, преглед на рисковете, промените и напредъка в изпълнението на целите

73. 
    Необходимо е осигуряване на достатъчно време и достъп до проекта на Националната програма за развитие „България 2020”, подготвяна в работна група 31, организация на обществено консултиране и последващо внасяне за приемане на съответно решение от 41-то Народно събрание. Обсъждането, одобряването и приемането на Националната програма за развитие „България 2020” от Народното събрание ще придаде законов характер на програмата, включително по отношение на контрола за изпълнение и отчитане. С решението на НС следва да бъде определен ясен механизъм за периодичен преглед и докладване пред Народното събрание и ЕС. Национални тематични доклади за напредъка следва да представят основен преглед и оценка на рисковете, на промените в средата и напредъка при осъществяване на реформите в основните приоритетни направления и цели.