В последните години отново тревожно се засилва противопоставянето между политическите сили, социалните групи, етническите общности

39. 
    Налице са основни преимущества, които могат да бъдат развити и оползотворени в средносрочна и дългосрочна перспектива. В съчетание с други предимства и проактивни политики на държавата, подкрепени от бизнеса и гражданското общество, те могат да наложат страната като атрактивна инвестиционна дестинация в регионален план:
    

• 
  ниско равнище на държавен дълг и преки данъци, ниски бюджетни лихвени разходи, които могат да бъдат съхранени чрез разумно фискално управление, стабилна финансова и банкова системи;
  
• 
  некапитализирано геостратегическо положение на България за развитие на транспортни пробиви и връзки, обновяване на транспортната инфраструктура и създаване на нови възможности и условия за ускорено развитие на прилежащите депресивни региони;
  
• 
  значителен потенциал на земеделието и животновъдството и на свързани възможности за експанзия на хранително-вкусовата и обслужваща промишленост;
  
• 
  значителен резерв на икономиката при осветляване на сивия сектор;
  
• 
  диверсифицирано електропроизводство и все още ниска конкурентна цена на микса на електроенергията спрямо средните равнище в ЕС (при предоговаряне на дългосрочните договори с част от обновените ТЕЦ и прехвърляне на емисионни права от държавата);
  
• 
  потенциал за развитие на нисковъглеродната икономика, в т. ч. рязко снижаване на въглеродната интензивност чрез мерки за енергийна ефективност, устойчиво урбанистично и пътно проектиране, нови ядрени и хидро мощности, оползотворяване на биомаса и биогаз, геотермични източници, микроенергетика за собствено потребление, битова и промишлена газификация и др.;
  
• 
  възможност за по-пълно и ефективно оползотворяване на разполагаемите средства от ЕС - структурните и Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд по рибарство;
  
• 
  огромен инвестиционен ресурс на държавата от т.н. предписани емисионни единици (AAU) по Протокола от Киото, надхвърлящ 2 млрд. евро до 2012 г. Налице са допълнителни свободни европейски квоти за търговия с парникови газове (EUA) в периода 2013 – 2020 г. на разположение на бизнеса и държавата, които следва да бъдат насочени към пакет от приоритетни проекти за безвъглеродни и нисковъглеродни технологии и решения с най-висока възвращаемост, на конкурентен, освободен от субсидии пазар на електроенергия;
  
• 
  неоползотворено природно, географско и историческо наследство за устойчива, екологичноефективна експанзия в основните сегменти на туристическата индустрия, в т. ч. морски и планински, опознавателен, културно-исторически, балнеоложки, селски, ловен и други, чрез подобряване на качеството и маркетинга, специализация в по-високи ценови категории, удължаване на сезонната заетост, увеличаване на добавена стойност и инвестициите в устойчиво селско стопанство и основна инфраструктура;
  
• 
  възможност за увеличаване на заетостта (строителство на инфраструктура, селско стопанство, услуги, социални и здравни грижи, вкл. в рамките на единния европейски трудов пазар), намаляване на бедността и етническа интеграция за сметка на подобряване обхвата на образованието, равнището на грамотност и професионална квалификация и сред огромния контингент безработни и обезкуражени лица;
  
• 
  възможност за проактивна, настойчива политика и кампании за цялостно информиране и налагане на позитивен имидж на страната сред международната общност, политическите среди, влиятелни фактори, инвеститори и финансови институции.
  

40. 
    Характерът, темповете, източниците на икономически растеж и пътищата към радикално повишаване на производителността са ключови въпроси пред реализацията на една проактивна стратегия за национално развитие и подобряваща се конкурентоспособност. Подходящи еталони, страни-аналози могат да бъдат Естония и Словакия поради сходството в мащаба, провежданата парична и фискална политика (присъединяване към Еврозоната), необходимостта от изпреварващ растеж спрямо ЕС, изходните проблеми, резултатността на прилагани политики, инструменти, достижения и добри практики. От изключително значение е и регионалното сравнение спрямо общата динамика, резултатност и конкретни постижения на съседните страни - Турция, Гърция, Румъния, Сърбия, Македония.
    

41. 
    Основната краткосрочна задача на икономическата политика до 2013 г. е създаването на благоприятна среда за фундаментална и ускорена промяна на икономическата структура за налагане на устойчив, интелигентен и приобщаващ растеж. Постигането на такъв тип растеж е възможно само при постоянно значително изпреварващо нарастване на общата и факторна производителност на труда, на масирани частни и публични инвестиции с висока възвращаемост в инфраструктура и основен капитал, включително и при възможно увеличаване на държавния и държавно гарантирания дълг на страната до 30% от БВП, при повишаване на квалификацията и резултатността на вложения труд, ускоряване на иновациите, интегриране в координатната система и налагане на модела на устойчиво нисковъглеродно развитие. При наличие на успех към края на периода могат да бъдат създадени условия за приемливо равнище и качество на живот за преобладаващата част от хората, за осигуряване среда на правов ред, законност и сигурност за гражданите и бизнеса, за относително намаляване на най-острите социални различия и дисбаланси, вкл. за работещите бедни, пенсионерите и уязвимите групи на пазара на труда, за решаване на хроничните проблеми на образованието, заетостта и здравеопазването.
    

42. 
    Адекватното разпределение на наличните ресурси, ефективното и прозрачно инвестиране на обществения и частен капитал следва да бъде насочено към подобряване на конкурентоспособността, производителността и оползотворяване на потенциалите за растеж, на сравнителните предимства и силни страни, към елиминиране или намаляване действието на основните ограничители на растежа. Същевременно недостигът на капитал, в т. ч. текущото състояние и специфика на финансовата и кредитната система, недостатъчното равнище на вътрешни спестявания, ограничените от Паричния съвет и правилата на ЕС възможности на паричната и фискална политика, високата задлъжнялост на частния сектор налагат първоначален фокус върху привличането на чуждестранни инвестиции и насърчаването на експорта за сметка на последващата резултативна реакция на ръста на заетостта, доходите и потреблението.
    

43. 
    Стратегическите цели, обслужващите ги приоритети, механизми, инструменти и необходими ресурси следва да отразяват националната визия за развитие и специфика, да са достатъчно амбициозни, да атакуват и решават дефинираните основни проблеми, включително най-значимите отклонения от достигнатото и очаквано средно икономическо и социално равнище на ЕС-27, страните-аналози и преките конкуренти. Те следва да бъдат допълнени чрез приемане на основни секторни политики и програми, както и със специфични, декомпозирани, измерими показатели и национални цели за развитие по избраните ограничен брой ключови приоритети на развитие.
    

44. 
    Достигането на ниво на национален БВП ппс на ж., надхвърлящо 60%²² от средното равнище на ЕС, е реалистична минимална цел за 2020 г., приемлива от гледна точка на необходима производителност, икономическо развитие и равнище на потребление. Тази цел е осъществима при средногодишен икономически ръст от минимум 5% на националната икономика, при очакван оптимистичен вариант от около 1.5% за ЕС, респективно над 5% при по-високи стойности за ЕС. За основен репер може да служи и ниво на ръст на БВП, надвишаващ минимум 2.5 - 3 пъти средния дългосрочен реален растеж на ЕС-27 (ЕС-28 с Р. Хърватска). Доближаването до приемливо ниво на конвергенция от около 70% БВП ппс ж. спрямо ЕС-27 може да бъде възприето за постижима стратегическа цел на обществено-икономическото развитие към 2025 г.
    

45. 
    Липсата на ясни цели или официални програмни, целеви разчети за ръст на БВП поставя изцяло под съмнение реалистичността на всички предварително определени национални цели в рамката „Европа 2020”.
    

46. 
    Петте водещи за България цели²³ в контекста на стратегията „Европа 2020”, дефинирани при предварителните консултации към работна група 31, включват (в скоби се посочват целите по стратегията „Европа 2020”):
    

Цел 2: Инвестиции в НИРД като процент от БВП – 1-4% - 2% (3%).

Цел 3: Климатични и енергийни цели, включително:

• 
  51% съкращаване на общите парникови газове през 2020 г. спрямо 1988 г.²⁴ (20% намаление, вкл. до 30% при евентуален допълнителен едностранен ангажимент на ЕС)²⁵;
  
• 
  16% (20%) дял на ВЕИ в брутното крайно потребление на енергия до 2020 г., вкл., 10% дял на ВЕИ в крайното потребление на енергия в транспорта;
  
• 
  50% (20%) намаляване на енергийната интензивност на БВП към 2020 г., до 456 тне/М€05 спрямо 913.3 тне/М€05 за 2005 г., респективно подобряване на енергийната ефективност с 25% (20%), т.е. спад с повече от 5 млн.т н.е., първична енергия спрямо Базовия сценарий за развитие към 2020 г. по проекта на Енергийна стратегия на Република България от юни 2010 г.
  

Цел 5: Намаление на броя на бедните в страната - с 20% до 2020 г. (извеждане на 20 милиона души от риск от бедност и изключване в ЕС).

47. 
    Изключително амбициозната цел 1 за заетост на населението между 20 и 64 г. от 76% изисква реализацията на кардинални реформи на пазара на труда, в т.ч. разширяване на гъвкавите форми на заетост и сигурност, подобряване на качеството, образователната и квалификационната структура на работната сила, радикални промени в равнището на заплащане, обвързано с производителността на труда, решителен успех на политиките и мерките за етническа интеграция и приобщаване. Тази цел заедно със свързаната цел 5 за намаляване на дела на хората в риск от бедност попадат в общата рамка на политиките и мерките за преустановяване на общото социално смущение и неговите най-остри, включително етнически дискурсни форми и проявления.
    

48. 
    Широко определеният обхват на цел 2 - разходи за НИРД в БВП от 1.4% - 2%, дефинира средна стойност на показателя към 2020 г. от 1.7%. Формулирана по този начин, целта може да бъде приета за амбициозна и постижима само при създаване на общи условия и среда (в т. ч. за насърчаване на инвестиции и разходи на частния сектор) и реализация на добре обмислени, разпределени във времето мерки и ангажиране на публични и частни ресурси.
    

49. 
    В изпълнение на задължението за приемане на национални цели за реализация на стратегията „Европа 2020” от Република България се очаква да самодекларира до края на 2010 г. пред ЕК национални количествени ограничения в рамките на устойчивия, „зелен”, нисковъглероден растеж. Независимо от възприетата стратегия за развитие, скорост на икономически растеж и ръст на потреблението, през 2020 г. България ще трябва да запази нивото на парникови газове от 2005 г. (около 71 млн т, СО₂ еквивалент). Това е по-малко от 50% от емисиите на парниковите газове през пиковата за българската икономика 1988 г., приета за национална база по Протокола от Киото.
    

50. 
    Заложените сценарии, разходите за намаляване на парниковите газове, оценките за въздействие и основните емисионни модели, използвани от ЕК по Пакета „Климат – Енергетика”, предварително дефинират неофициална цел за Република България от 50% съкращаване на емисиите на парниковите газове през 2020 г. спрямо 1988 г. Съответната обща цел за ЕС-27 е за съкращение от средно 20% на парниковите газове спрямо 1990 г. Това поставя страната на първо място в света по задължителни емисионни ограничения за парникови газове и дефинира рамка за радикално намаляване на въглеродния интензитет на икономиката, изразен като количество парникови газове на единица БВП (т.н. „развързване на икономическия растеж от ръста на емисиите на парниковите газове”).
    

51. 
    Следва да бъдат официално потвърдени и допълнителни измерими цели и самоограничения в рамките на националната програма за реформи за подобряване на енергийния интензитет с 50% през 2020 г. спрямо сегашните нива (ЕС – 20%), дял на ВЕИ в общото крайно енергийно потребление - 16% (ЕС 20%), при сегашно равнище от около 9%, дял на използваните течни биогорива и ВЕИ в транспорта - 10%.
    

52. 
    Като изключително нереалистична може да бъде определена целта за подобряване на енергийния интензитет с 50% през 2020 г. спрямо сегашните нива и свързаната цел за подобряване на енергийната ефективност от 25%. Съответните стойности, включени в проекта за енергийна стратегия от юни 2010 г., се базират на показател за енергийна интензивност, изчислен като брутно вътрешно потребление тона нефтен еквивалент (тне) на 1 млн. евро БВП при цени от 2005 г. Залага се на огромен спад на брутното и крайното енергийно потребление през 2020 г., съответно 17.3 % и 6.5% спрямо прогнозното равнище за 2010 г. Освен това се предвижда рязко подобряване на съотношението крайно/брутно потребление - от 48-52% през 2005-2010 на 58% през 2020 г., при изходно съотношение за ЕС около 64%.
    

53. 
    Заложеният в Енергийната стратегия от м. юни 2010 г. БВП за 2020 г. от 34.7 млрд. евро (30.5 млрд. евро за 2015 г.) и този в базовия и в целевия сценарий се различават съществено от основния модел, използван от ЕК, БНП от над 49 млрд. евро по цени от 2005 г. и средногодишен ръст от 5.8% за периода 2010-2020 г. Проектът на Енергийна стратегия залага на ограничен растеж от 3% (2.6% за периода 2005-2010 г. и 3.4% за 2010-2015 г.), като най-лесно осъществим път за постигане на наложените от ЕС изключително рестриктивни климатични цели.
    

54. 
    Официалното приемане на заложените основни разчети по проекта на Енергийна стратегия, преследването на политики и мерки за тяхното последователно достигане ще постави националната икономика и потребление в изключително тежка позиция. Така например, при реализация на заложените цели се предвижда крайното енергийно потребление на един жител в България през 2020 г. да се съхрани на нивото от 2007 г. – 1.27 т н.е ж²⁶. Изходното средно равнище за ЕС-27 през 2007 г. е 2.34 т н.е. ж., съответно за Гърция - 1.97 т н.е. ж, Германия - 2.56 т н.е. ж, Естония - 2.26 т.н.е ж, Турция - 1 т н.е. ж. Съответно, брутното енергийно потребление на един жител в България през 2020 г. ще спадне на 2.2 т н.е. ж, от ниво 2.6 т н.е. ж. през 2005-2007 г. Изходното средно равнище за ЕС-27 през 2007 г. е 3.65 т н.е. ж, съответно за Гърция – 2.8 т н.е. ж, Германия – 4.15 т н.е. ж., Естония – 4.5 т.н.е ж, Турция – 1.46 т н.е. ж.
    

55. 
    Това означава кардинално снижаване на крайното енергийно потребление на домакинствата, което през 2007 г. достига 270 кг н.е. на жител (47%) спрямо 575 кг н.е. на жител средно за ЕС-27. Създават се предпоставки за дългосрочна хронична енергийна бедност, дори при реализация на скромни темпове на растеж на БВП и потреблението. Същевременно проектът на Енергийна стратегия залага цел за ВЕИ от над 18.8% при национален ангажимент по пакета „Климат – Енергетика” от 16%, което допълнително ще увеличи цената на общия енергиен микс и тежестта за бизнеса и населението.
    

56. 
    Категорично може да се заключи, че възприемането на т.н. целеви енергиен сценарий ще ограничи радикално възможностите за устойчив ръст на БВП, за нарастване на потреблението, включително за масирани инвестиции в инфраструктурата, свързани с енергоемки производства – цимент, строително желязо²⁷ и др., за устойчиво развитие на отделните сектори, използване на потенциала на туристическия сектор, експорта, селското стопанство и др. Предвидените отстъпки по пакета „Климат – Енергетика”, в т. ч. допълнителен контингент свободни национални квоти за търговия с емисии (EUA), възможност за дерогация за разпределяне на свободни квоти за термичните централи, увеличаването на тавана за емисии в нетъргуемия сектор с около 20% спрямо нивото от 2005 г., не са в състояние да компенсират всички произтичащи негативни последици, чиито общ ефект надхвърля десетки пъти предвидените преференции²⁸.
    

57. 
    Евентуалното едностранно ангажиране на ЕС с 30% съкращение на общите емисии на парникови газове ще ограничи допълнително драстично потенциала на икономическия растеж и нарастване на потреблението. Ще се увеличи социалната и икономическа цена за постигането на нови още по-амбициозни национални цели, които допълнително следва да бъдат разчетени. Предварителният анализ показва необходимост от около 70% съкращаване на парниковите газове спрямо нивото на 1988 г., т.е. около 50 млн т. СО₂ екв през 2020 г. Паралелното и безалтернативно нарастване на енергийната ефективност, делът на ВЕИ, реализацията на безвъглеродни или нисковъглеродни енергийни алтернативи (АЕЦ, микроенергетика, газификация, урбанистично и транспортно планиране, сградостроителство и топлоизолации и др.) няма да елиминират необходимостта от закриване на част от енергийните мощности, включително на заетостта във въгледобива, драстично нарастване на енергийните цени и разходите на промишлените и битови потребители.
    

58. 
    Това налага спешно да се преразгледа проектът на Национална енергийна стратегия. Следва да се изоставят стереотипите относно развитието на безвъглеродната ядрена енергетика, като се заложи на ускорени предварителни проучвания и проектиране на нови мощности (АЕЦ Белене, 7 и 8 блок на площадката на АЕЦ Козлодуй), прецизиране на целите за нарастване на съотношението крайно/брутно енергийно потребление (обща енергийна ефективност), развитието на ВЕИ за собствена консумация и др.
    

59. 
    Необходим е спешен преглед на прилагането и ефективността на приетите антикризисни мерки. В комбинация с ефективна оценка, преглед на изпълнението и благоприятни външни условия, този подход може да подпомогне ориентацията спрямо външните условия, подготовката на релевантен на ситуацията и дългосрочната перспектива бюджет на държавата и ДОО, да изведе икономиката на изходни позиции към устойчив, интелигентен и приобщаващ икономически растеж.
    

60. 
    В хода на подготовката на Националната програма за развитие „България 2020” и през следващата година е необходимо да бъде изграден общ координационен механизъм, включително за преглед на всички основни национални стратегически документи³⁰ по отношение на тяхната актуалност, релевантност, приложимост и съответствие с принципите и насоките на стратегията „Европа 2020”. Наложително е да се изследва и оцени съответствието им и взаимната им обвързаност, включително по отношение на рамковите условия – прогнозиран ръст на БВП, инфлация, бюджетен дефицит и други основни макроикономически показатели. Още преди приемането на Националната програма за развитие „България 2020” е необходима предварителна подготовка за последваща бърза ревизия, отмяна на остарелите и неприложими документи така, че да се използват ограничен брой стратегии и концепции, рамкиращи развитието и управлението на реформите в периода 2014 – 2020 г.
    

61. 
    За първи основен приоритет следва да бъде прието инициирането и завършването най-късно до края на 2013 г. на основните административни и законодателни реформи за оптимизиране на държавната администрация, структури и функции, регулативна среда, осигуряване на законност, сигурност и предсказуемост, в т.ч.
    

• 
  ускорено изграждане на електронното правителство до средата на 2011 г. по примера на Естония и съгласно Закона за електронното управление, включително подаване на информация от бизнеса само към една институция и административно разпореждане с данните, издаване по електронен път на удостоверения и свидетелства, изграждане на електронния кадастър и електронизация на имотния регистър, на тръжните процедури, включително обществени поръчки, използване на новите лични карти като еднозначни идентификатори на физическите лица (чрез вграден електронен подпис, например) пред администрацията;
  
• 
  преразглеждане на структурата и функциите на министерствата, включително по издаване на разрешителни, администриране на режими и контрол по прилагане на законодателството за сметка на изпълнителните агенции, елиминиране на звена с дублиращи се функции;
  
• 
  децентрализация на функциите, оптимизиране на броя на общините с цел увеличаване на административния и финансов капацитет, цялостен преглед на нормативната уредба, насърчаваща концентрацията на средства, дейности и административно обслужване в столицата, водещи до деиндустриализация и обезлюдяване на основни региони и общини в страната, промени в режима на местните данъци и такси, осигуряващи финансово децентрализацията;
  
• 
  постепенно намаляване на преразпределителната роля на бюджета към 2013 г. до 40% от реално постигнатия БВП, ограничаване на публичното финансиране за сметка на привличането на частен капитал;
  
• 
  намаляване състава на народните представители в Народното събрание (след необходимите конституционни промени), както и на броя общински съветници в общинските съвети;
  
• 
  намаляване на изкривяванията в пазарната среда чрез засилване на антимонополно и антитръстово законодателство и неговото прилагане;
  
• 
  предоставяне изпълнението на частния сектор (аутсорсване) на публични дейности и функции;
  
• 
  уеднаквяване на процедурите, отмяна на излишното усложняване и подобряване на ефективността на контрола на средствата по оперативните програми, увеличение на размера на авансовите плащания до 35%³¹ от средствата по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” и Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”, което ще намали тежестите за бенефициентите от използването на заемно финансиране;
  
• 
  въвеждане на ограничен брой звена и регламентиране на прозрачни процедури по обществени поръчки, концесии, замяна на собственост, ПЧП и разпореждане с държавна собственост и права;
  
• 
  ограничаване на регулативните режими, привеждане размера на административните такси към нивата на действително извършваните разходи за извършване на услугите, определяне на контролна държавна структура (Администрацията на Министерския съвет, независимо звено или друго) за гарантиране изпълнението на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД);
  
• 
  
  Каталог: uploads -> files -> oldsite news
  oldsite news -> Преглед на печата 11 ноември 2009 г
  oldsite news -> За оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони
  oldsite news -> Преглед на печата 9 август 2010 г
  oldsite news -> Доклад на Световната банка: Рестарт за здравната реформа От 2002 до 2007 година са открити над 100 нови болници
  oldsite news -> Преглед на печата 12 август 2009 г
  oldsite news -> Преглед на печата 17 декември 2009 г
  oldsite news -> Наложиха ни най-големите ограничения за намаление на парниковите газове в ес
  oldsite news -> Бск отбелязва своята 30-годишнина На 27 април 2010 г в столичния хотел Шератон
  oldsite news -> Решение се чака през есента
  oldsite news -> Преглед на печата 11 октомври 2010 г
  
  
  
  Изтегляне 0.58 Mb.
  
  Сподели с приятели: