Становище на проф дфн Цветан Теофанов

Предложената за обсъждане дисертация на тема Темпорално-цикличен жанр в Ади Грантх е безспорно значим по замисъл и прецизно изпълнен научен труд, съставен от увод, две глави, заключение, библиография и четири приложения с общ обем 274 страници. Самият факт, че Александър Елизарьев се е нагърбил със задачата да изучава внушителната по обем и сложна по език, стил и съдържание свещена книга на сикхите, вдъхва респект и доверие в задълбочеността на неговите знания не само по темата, но и в широкия й контекст, и в общотеоретичен план.

Авторът подлага на комплексен анализ (с оглед на морфологията, семантиката, стилистиката, композицията) дванайсет самостоятелни химни от Ади Грантх, които се обособяват в отделна група и от нея въз основа на сходните им особености се извежда темпорално-цикличният жанр. Детайлното изучаване на жанровите параметри позволява да се установят по максимално прецизния начин пресечните точки между тях. Изследва се и се доказва функционалното значение на жанра, който се осмисля през призмата на останалите жанрове в свещената книга на сикхите и на индийската фолклорна и религиозна традиция от същата епоха. За целта Елизарьев е обработил и превел подбраните по формален признак текстове, които е подложил на семантичен, лингво-стилистичен, лингво-поетически и композиционен анализ. Използвани са методът на системния анализ, описателният метод, методът на научно моделиране, методът на сравнение и аналогия и математическият метод на сравняване на операции. Дори само тези факти са достатъчни, за да илюстрират мащабността на проекта, прецизността на анализа и стойността на очакваните резултати. Продуктивната тема на изследването, използваният богат материал, включително добросъвестните преводи, интердисциплинарният теоретичен апарат, научните подходи и приноси не оставят съмнение в качествата на този зрял, задълбочен и завършен дисертационен труд.

Първа глава, носеща непретенциозното и недвусмислено заглавие „Теоретична основа”, разгръща широкия фундамент на замисъла и същевременно очертава тясната му рамка, концентрирайки се върху определени равнища. Със завидна компетентност се тълкуват понятията „жанр”, „темпоралност” и „цикличност”. Разглежда се идеята за времето и неговия ритъм в древната и средновековната индийска култура. В търсене и откриване на „семантични рими”, т.е. на думи, пораждащи „пълни и непълни аналогии, връзки, асоциации и различни типове отношения” (с. 24), авторът създава емпиричен списък от ключови понятия. Някои от тях придобиват значение на център, който фокусира цели области от културата. Речникът се попълва от общото към частното – от универсалната религиозна лексика през сикхската терминология към конкретиката на контекста. Въз основа на смисловата им близост думите се групират в семантични гнезда.

Специално внимание се обръща и на граматичните параметри на подбраните текстове, като се дискутира глаголната им морфология, особено темпорално-аспектуалните характеристики, и се подлага на задълбочен анализ зависимостта й от смяната на аудиторията или адресата на посланието.

Лингвостилистичната гледна точка на изследването се отразява през призмата на двете традиции – западната теория и индийската поетика, които изучават едни и същи езикови и реторични феномени, но от различен ъгъл. Докато първата от тях ни е добре позната, втората ни въвежда в екзотична за нас философия и ни предоставя автентичен ключ към анализираните от дисертанта произведения.

Не по-малко стойностна е и останалата част от първа глава на труда, която е посветена на лингвопоетическия и композиционно-структурния аспект на изследване. Впечатлява опитът на автора в последния параграф от главата да очертае рамка за описване на подбраните от него текстове от различни аспекти на филологическата наука.

Втора глава – „Многостепенен анализ на материала” – прилага на практика и проверява функционирането на изложените в първа глава теоретични постановки. Въпреки че навлиза в твърде тясна и елитарна тематика, което впрочем е залегнало в целите на труда, Елизарьев успява да поддържа докрай интереса и на неспециалиста. Дисертацията може да послужи не само като ценен източник на труднодостъпна информация и генератор на иновативни подходи към средновековната индийска литература, но и като поле за компаративни изследвания.

Без преувеличение можем да направим извода, че като замисъл, реализация, научен подход, вложени усилия и респектиращи приноси рецензираната дисертация на Александър Елизарьев напълно отговаря на високите изисквания и критерии за удостояването му с докторска степен.

Изхождайки от пълната си убеденост в достойнствата на дисертационния труд на тема Темпорално-цикличен жанр в Ади Грантх, както и в качествата, компетентността и приносите на нейния автор, препоръчвам на научното жури от Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски” да присъди на Александър Валентинович Елизарьев образователната и научна степен ДОКТОР.