Старогръцки легенди и митове н и колай кун

БОРБАТА НА ЗЕВС С ТИФОН. Но борбата не свършва с това. Гея - Земята, страшно се' разсърдила на олимпиеца Зевс за това, че той постъпил така жестоко с нейните деца - победените титани. Тя встъпила в брак с мрачния Тартар и родила ужасно стоглаво чудовище Тифон. Грамадният, със сто драконови глави Тифон се надигнал от земните недра. С див вой разтърсил въздуха Лай на кучета, човешки гласове, мучене .на разярен бик и рев на лъв се чували в този вой. Буйни пламъци се виели около Тифон, а земята се тресяла под тежките му стъпки. Боговете се стъписали в ужас. Но Зевс Гръмовержец смело се нахвърлил върху него; започва се бой. Заблестели Отново светкавици в ръцете на Зевс, затрещели гръмотевици. Земята и небето се разтърсили до основи. В ярки пламъци лумнала пак зем-ята, както по време на борбата с титаните. Моретата закипявали, щом се доближал до тях Тифон. Със стотици сипел огнените си стрели-светкавици гръмовержецът Зевс; като че ли от техния огън се запалил самият въздух и пламнали тъмните буреносни облаци, Зевс превърнал в пе-::•,':! ч стоте гчявч ни Тифоп. Рухнал Тифон на земята;

от тялото му се излъчвала такава силна топлина, че всичко наоколо се топяло. Зевс сграбчил тялото на Тифон и го запокитил вдън мрачния Тартар, който го бил

Посейдон, богът на морето, се сражава с титан

21

създал. Но и от Тартара Тифон все още бил страшен за боговете и за всичко живо. Предизвиквал бури и из-ригвания; от него и от Ехидна, полужена-полузмия, се родили страшното двуглаво куче Орфо, адското куче Цербер, лернейската хидра и Химера; често разтърсва Тнфон земята.

ОЛИМП. Високо на светлия Олимп царува Зевс, заобиколен от сонм богове. Тук са и съпругата му Хера, п з.татокъдрият Аполон със сестра си Артемида. и златната Афродита, н сластната Зевсова дъщеря Атина, и много други богове. Трите прекрасни Хори пазят входа за високия Олимп и вдигат прикриващия вратата гъст облак, когато боговете слизат на земята или се изкачват а светлите чертози на Зевс. Високо над Олимп се е ширнало синьото, бездънно небе и от него се лее златна светлина. 1-1нто дъжд, нито сняг вали в царството на Зевс; тук е винаги светло, радостно лято. А по-долу се вият облаци, понякога те закриват далечната земя. Тая, нп земята, есен и зима сменят пролетта и лятото, не-щястня п скръб сменят радостта и веселието. Наистина и боговете познават скръбта, но тя бързо прохожда и отново радост се възцарява на Олимп.

Пируват боговете в своите златни чертози, построени от Зевсовия син Хефест". Цар Зевс седи на висок златен престол. От неговото мъжествено, неземно хубаво лице лъха величие и гордо, спокойно съзнание за власт и сила. Край престола му е богинята на мира Ей-рена (Ирина) и постоянната спътница на Зевс, крилатата богиня на победата Нике. Ето влиза прекрасната величествена богиня Хера, Зевсовата жена. Зевс почита жена си. С почит обкръжават Хера, покровителката на брака, всички богове на Олимп; Когато, блестейки със своята красота, в пищна премяна великата Хера влиза в залата за пиршества, всички богове стават и се покланят пред жената на Зевс Гръмовержец. А тя, горда със своето могъщество, пристъпва към златния престол и сяда при Зевс, царя на богове и хора. До престола на Хера стои нейната пратеница, богинята на небесната дъга, лекокрилата Ирида, винаги готова бързо да литне на пъстроцветните си криле и да изпълнява заповедите на Хера в най-отдалечени краища на земята.

Пируват боговете. Дъщерята на Зевс, младата Хеба, н синът на троянския цар, Зевсовият любимец Ганимед, надарен от Зевс с безсмъртие, им поднасят амброзия и нектар - храна и питие на боговете. Прекрасни хари-ти и музи услаждат живота им с пеене и танци. Хванати за ръце, те извиват хора, а боговете се любуват на кръшните им движения и на дивната им, вечно млада красота. Пирът на олпмпийците става все по-весел. На тези пирове боговете .решават всички работи, на тях определят те съдбата на света и на хората.

От Олимп разпраща Зевс на хората своите дарове и утвърждава реда и законите на земята. В ръцете на Зевс се на'.1Ира съдбата на хората; щастие и нещастие, ^пГщп и ч к:), живот и смърт - всичко е в неговите ръце. До вратата на Зевсовия дворец има два съда. В е тиня съд са даровете на доброто, в другия - на злото. Зове черпи от тях добро и зло и ги изпраща на хората. Горко на оня човек, комуто Гръмовержецът, загребва дарове само от съда на злото. Горко и на оногова, конто нарушава установения от Зевс ред на земята и не съблюдава неговите закони. Застрашително ще навъси Кроносовият син гъстите си вежди, черни об-,':аци ще покрият тогава небето. Великият Зевс ще се р.чз.тютп н страшно ще настръхнат косите му, очите му ще пламна г в непоносим блясък; ще махне той с десница и ще блесне огнена мълния, гръмотевици ще забобо-тят по цялото небе и ще се разтърси високият Олимп.

Не само Зевс бди да се спазват законите. До, неговия престол стои пазещата законите богиня Темида. Тя свиква по заповед на Гръмовержеца събрания на боговете на светлия Олимп и народни събрания на земята и следи да не се нарушават редът и законът. На Олимп е и Зевсовата дъщеря, богинята Дике (Дика), която бди за правосъдието. Зевс наказва строго несправедливите съдии, когато Дике му донесе, че те не спазват законите, дадени от Зевс. Богиня Дике е защитничка на правдата и враг на измамата. Зевс пази реда и правдата в света и изпраща на хората щастие и нещастие. Но макар че Зевс изпраща на хората щастието и не- 23

щастието им, тяхната участ се определя от неумолимите богини на съдбата - мойрите "•, живеещи на светлия Олимп. Участта и на самия Зевс е в техните ръце. Над смъртни и над богове властвува съдбата. Никой не може да избегне нейните повели. Няма сила, няма власт, която би могла да измени нещичко от онова, което е отредено на боговете и на смъртните. Пред съдбата може само смирено да се преклониш и да й се подчиниш. Само мойрите знаят повелите на съдбата. Мойрата Клото преде нишката на живота на човека, определяйки продължителността на живота му. Скъса ли се нишката, свършва и животът. Мойрата Лахеза изтегля, без да гледа, жребия, който се пада на човека в живота. Никой не е в състояние да измени определената от мойрите съдба, тъй като третата мойра, Атропа, записва в дълъг свитък всичко, що са определили на човека в живота нейните сестри, а което е веднъж записано в свитъка на съдбата, то е неизбежно. Великите, строги мой-ри са неумолими.

На Олимп има още една богиня на съдбата - тя е богинята Тюхе , богиня на щастието и благоденствието. От рога на изобилието, рога на божествената коза Амалтея, с мляко от която бил отхранен самият Зевс, тя сипе дарове на хората и честит е оня човек, който срещне в своя жизнен път богинята на щастието Тюхе;

но колко рядко се случва това и колко нещастен е човекът, от когото се отвърне богинята Тюхе, която доскоро му е давала своите дарове!

Така царува на Олимп великият цар на хората и боговете Зевс, заобиколен от сонм светли богове, ппзен-ки реда и правдата в целия свят.

ПОСЕЙДОН И МОРСКИТЕ БОЖЕСТВА

Дълбоко в морската бездна се намира чудесният дворец на земстресеца Посейдон, великият брат на гръмовержеца Зевс. Властвува над моретата Посейдон и морските вълни се подчиняват и на най-малкото движение на неговата ръка, въоръжена със страшен тризъбец. Там, в морската дълбочина, живее с Посейдон и прекрасната му съпруга Амфитрита, дъщеря на морския мъдрец-тайноведец Нерей, която великият властелин на морските глъбини Посейдон откраднал от баща й. Той я видял веднъж, когато играела хоро със сестрите си -

Посейдон със съпругата си Амфитрита с Дионис

нереидите, на брега на остров Наксос. Запленен от. прекрасната Амфитрита, богът на морето пожелал да я от-ч1рче със своята колесница. Но Амфитрита се укрила при титана Атлас, който държи върху яките си плещи небесния свод. Дълго не можел да намери Посейдон прекрасната дъщеря на Нерей. Най-сетне делфинът му казва къде е нейното скривалище; за тая услуга Посейдон поставя делфина всред небесните съзвездия. Посей- ' дон отвлякъл от Атлас прекрасната Нереева дъщеря и

се оженил за нея.

Оттогава живее Амфитрита с мъжа си Посейдон в подводния му дворец. "Високо над двореца шумят морските вълни, сонм морски божества заобикалят Поссй-дин, подчинени на неговата воля. Между тях е и Посей-доновият син Тритон, който с гръмовния звук на своята тръба от раковина предизвиква страшни бури. Всред божествата се намират и прекрасните сестри на Амфитрита - нереидите. Посейдон властвува над морето. Когато той на своята колесница, теглена от дивни коне, препуска по морето, вечно шумящите вълни се отдръпват и дават път на повелителя Посейдон. Равен по красота на самия Зевс, бързо се носи той по безбрежното море, а около него играят делфини, риби изплават от морските дълбочини и се тълпят около колесницата му. А когато размахне Посейдон страшния си тризъбец, тогава като планини се надигат морските вълни, покрити с бели гребена от пяна, и в морето бушува свирепа 2&

буря. С плясък се удрят тогава буйните морски вълни о скалистия бряг й разтърсват земята. Но стига да простре Посейдон своя тризъбец над вълните, я те се укро-тяват. Утихва бурята, отново морето е спокойно, гладко като огледало и едва чуто се плиска край брега - синьо, безкрайно. .

Много божества заобикалят великия Зевсов брат Посейдон. Всред тях е морският мъдрец Нерей, който знае всички съкровени тайни на бъдещето. На Нерей са чужди лъжата и измамата. Само истината открива той на богове и 'смъртни. Мъдри са съветите, които дава опитният старец. Нерей има петдесет прекрасни дъщери. Весело лудуват младите нереиди всред морските вълни, блестейки с божествената си красота. Хванали се за ръце, те изплават една след друга от морската бездна и заиграват хоро на брега под лекия плясък на бавно пристигащите до брега вълни ка спокойното море.' Ехото на крайбрежните скали повтаря тогава звуците на тяхната нежна песен, подобна на тихия плясък на морето. Нереидите покровителствуват мореплавателя и му осигуряват щастливо плаване. Те бдят над него денем и нощем.

Между морските божества е и старецът Протей, който мени като морето своя образ и се превръща по свое желание в различни животни и чудовища. И той е пророкуващ бог, трябва само да го изненадаш, да му се наложиш и да го накараш Да открие тайната на бъдещето. Всред спътниците на земетресец Посейдон е и бог Главк, покровител на моряците и рибарите; и той има дар да пророкува. Често, изплавал от морските дълбочини на повърхността, той разкривал бъдещето и давал мъдри съвети на смъртните,които кръстосват моретата. Могъщи са морските богове, голяма е тяхната власт, по над тях всичките властвува великият брат на Зевс, Посейдон.

Всички морета и всички земи са обгърнати от беловласия Океан1 - бог титан, равен на самия Зевс по почит и слава. Той живее далеч, на границите на света, я

земните дела не тревожат сърцето му. Три хиляди синове - речни богове, и три хиляди дъщери - океаниди, богини на потоци и извори, има Океан.

Синовете и дъщерите на великия бог Океан носят благоденствие и радост на смъртните чрез вечно течащата си животворна вода; с нея те напояват цялата земя и всичко живо върху нея.

ЦАРСТВОТО НА МРАЧНИЯ ХА,ДЕС (ПЛУТОН)

Дълбоко под земята царува неумолимият, мрачен брат на Зевс, Хадес. Неговото царство е изпълнено с мрак и ужас. Тук никога не проникват радостните лъчи на яркото слънце. Бездънни пропасти водят от повърхността на земята до печалното царство на Хадес. Мрачни реки текат в него. Там протича и всичко вледеняващата свещена река Стикс, в чиито води се кълнат и самите богове.

Там влачат своите вълни Кокит и Ахерон; душите на умрелите огласят със своето стенание, изпълнено с печал, мрачните им брегове. В подземното царство се струят и даващите забрава за всичко земно води на извора Лета . По мрачните полета на Хадесовото царство, покрити с бледните цветове на асфодела , се носят безплътните, леки сенки на умрелите. Те 'оплакват своя нерадостен живот, живот без светлина и без желания. Тихо се носят техните стонове, едва доловими, подобни на шумоленето на увехнали листа, гонени от есенния вятър. Никой не може да се върне от това царство на скръбта. Триглавото куче Цербер , на чиято шия се извиват със страшно съскане змии, пази изхода. Суровият старец Харон, който превозва душите на умрелите, няма да откара обратно през мрачните води на Ахерон нито еднп душа натам, дето ярко свети слънцето на живота.

Харон, лодкарят в подземното царство, превозва сенките на умрелите през река Ахерон

27

Душите на умрелите са обречени на вечно скръбно съществуване в мрачното царство на Хадес.

никъде не може да избяга от тях жертвата им, те ще я намерят, където и да се скрие тя. До престола на Хадес седят съдиите в царството на умрелите - Минос и Ра-дамант. Все тук, до престола, е и богът на смъртта Та-натос с меч в ръка, с черно наметало, с грамадни черни криле. Гробна студенина вее от тези криле, когато Та-натос прелита до леглото на умиращия, за да отреже с меча си кичур коса от главата му а да му вземе душата.. До Танатос са зловещите кери. Яростни се носят те на своите криле по бойното поле. Керите ликуват, като виждат как един след друг падат сразените герои;

те впиват кървавочервени устни в раните на сразените, стръвно пият горещата им кръв и изтръгват от телата душите им.

Пак тук, до престола на Хадес, е и прекрасният млад бог на съня, Хипнос. Той нечуто се носи на своите криле над земята с главички от мак в ръце и лее от рог сънотворно питие. Нежно допира той вълшебния си жезъл до очите на хората, леко притваря клепките им и смъртните потъват в дълбок сън.

Реят се в мрачното царство на Хадес и боговете на сънищата. Има измежду тях богове, които дават пророчески и радостни съновидения, но има и богове на ужасни, потискащи сънища, които плашат и 'измъчват хората. Има богове и на лъжливи сънища; те вкарват човека в заблуда и често го водят до гибел.

Царството на неумолимия Хадес е изпълнено с мрак и ужас. Там броди в тъмата ужасният призрак Емпуза, с магарешки крака. Той, след като подмами в нощната тъмнина с хитрост хората и ги отведе на някое усамотено място, изпива всичката им кръв и лакомо изяжда още треперещите им тела. Там скита и чудовищната Ламя; гя се промъква нощем в спалните на щастливите майки и отвлича техните деца, за да им изпие кръвта. Над всички призраци и чудовища властвува великата богиня Хеката. Тя има три тела и три глави. 28 През безлунна нощ, в дълбока тъмнина, тя броди по пъ-

Хермес и душата на' Мелеа-гър в царството на сенките

тища и край гробища с цялата си ужасна свита от сти-гийски кучета. Тя изпраща ужаси и тежки сънища на земята и погубва хората. Хората призовават Хеката като помощничка при магьосничество; но пак тя е и единствената помощничка против магьосничеството за ония, които я почитат, и на кръстопът, дето се разиждат три пътя, й пренасят в жертва кучета.

Ужасно е царството на Хадес и. омразно е то на хората.

ХЕРА

След като победеният от Зевс Кронос върнал на бял свят великата богиня Хера и нейните братя и сестри, които той бил погълнал, майка й Рея я отнесла па края на земята при беловласия Океан; там Хера била отгледана от Тетида. Хера дълго живяла далеч от Олимп в тишина и мир. Великият Зевс Гръмовержец я видял, влюбил се в нея и я отвлякъл от Тетида. Боговете пищно отпразнували сватбата на Зевс и Хера. Ирида и ха-ритите облекли Хера в разкошна премяна и тя сияела със своята младост и величава красота всред сонма богове на Олимп, седейки на златен престол до Зевс, великия цар на богове и хора. Всички богове поднесли

29

Хера. съпругата на гръмовержеца Зевс, покровителка на брака и майчинството

:и',рове на повелителната -усра, а богиня Земя - Гея, изкарала от своите недра като дар на Хера едно чудно ябълково дърво, което раждало златни ябълки. Всичко в природата славело царица Хера и цар Зевс.

Хера царува на високия Олим, тя заповядва, както и нейният мъж, на светкавиците и гръмотевиците; само от една нейна дума тъмни дъждовни облаци покриват небето, чрез едно махване с ръка тя вдига страшни бури.

Прекрасна е великата Хера, волооката, лилиеръка-та; изпод нейния венец се спускат на вълни чудни къдрици, власт и спокойно величие горят в очите й. Боговете почитат Хера, почита я и мъжът й, облакогонецът Зевс, и често се съветва с нея. Но не са редки и караници между Зевс и Хера. На съвещнията на боговете Хера често възразява на Зевс и спори с него. Тогава Гръмовержецът се разсърдва и заплашва жена си с наказания. Хера замлъква и сдържа гнева си. Тя не е забравила как Зевс я подложил на бичуване, как я оковал в златни вериги и я оставил да виси между небето. и земята, като й вързал на краката две тежки наковални.

Могъща е Хера - няма богиня, равна ней по власт. Величествена, в дълга разкошна дреха, изтъкана от самата Атина, на колесница, запрегната с два безсмъртни коня, слиза тя от Олимп. Цяла от сребро е, колесницата, от чисто злато са колелата, а медта на спиците блести. Благоухание се разлива по земята там, дето минава Хера. Всичко живо се покланя пред нея, великата царица на Олимп.

НО. Често търпи обиди Хера от мъжа си Зевс. Така станало например,' когато Зевс се влюбил в прекрасната йо и за да я скрие от жена си Хера, я превърнал в крава. Но с това Гръмовержецът не спасява Ио. Хера видяла снежнобялата крава и поискала от Зевс да да й я подари. Зевс не можал да откаже това на Хера. А тя, като станала господарка на Йо, я дала на стоокия Аргус да я пази. Нещастната йо страдала, но никому не могла да каже за страданията си; превърната на крава, тя била лишена от дарбата да говори. Вечно будният Аргус пазел Ио, тя не можела да се скрие от него. Зевс виждал страданията й. Той повикал сина си Хер-мес й му заповядал да отвлече Ио.

Бързо пристигнал Хермес навръх планината, дето стоокият страж пазел Ио. С приказките си той приспал Аргус. Щом се затворили стоте му очи, Хермес грабнал извития си меч и с един замах отсякъл главата на Аргус. Йо била освободена. Но и с това Зевс "е я спасил от гнева на Хера. Тя изпратила един чудовищен стършел..С ужасното си жило стършелът гонел от стра-

Изложе-но според поемата на Овидий "Метаморфози"

Хермес спасява Йо от стоокия Аогус

Аполон, • богът на светлината и изкуствата

32

на в страна нещастната страдалка йо, докарана до лудост от мъки. Нигде не намирала тя покой. В бесен бяг се носела тя все по-далеч и по-далеч, а стършелът летял подир нея и всеки миг забивал своето жило в тялото й. Жилото на стършела горяло Йо като нажежено желязо.- Къде ли не бягала Йо, в какви ли не Страни ходила! Най-после след дълги скитания стигнала в страната на скитите, в Крайния Север, до скалата, на която бил прикован титанът Прометей. Той предсказал на нещастницата, че само в Египет ще се избави тя от мъките си. Гонена от стършела, Йо продължила да бяга. Много мъки изтърпяла тя, много опасности изпитала, преди да стигне до Египет. Там, на бреговете на благодатния Нил, Зевс й върнал предишния образ и тя родила син, Епаф. Той бил първият цар на Египет и родоначалник на великото поколение герои, към което спадал и най-големият герой на^ Гърция, Херкулес.

РАЖДАНЕТО НА АПОЛОН. Богът на светлината зла-токъдрият Аполон, е роден на остров Делос. Майка му, Латона, подложена на гонение поради гнева на богиня Хера, никъде не можела да си намери убежище. Преследвана от змея (дракона) Питон, изпратен от Хера, тя се скитала по целия свят и най-после се укрила на

остров Делос, който през ония времена се бил носел по вълните на бурното море. Едва стъпила Латона на Делос, и из морската бездна се издигнали два грамадни стълба, които подпрели и спрели тоя пустинен остров. Той застанал непоклатимо на същото място, дето стои и сега. Около Делос шумяло морето. Унило стърчали делоските скали, голи, без каквато и да било растителност. Само морските чайки намирали подслон на тия скали и ги огласяли със своя тъа":ен крясък. Но ето че се родил богът на светлината Аполон и навсякъде се разлели потоци ярка светлина. Като със злато залели те скалите на Делос. Всичко наоколо зацъфтяло, светнало: и крайбрежните скали, и планината Кинт, и долината, и морето. Шумно чествували новородения бог стеклите се на Делос богини, поднасяйки му амброзия и нектар. Цялата околна природа ликувала заедно с богините.

БОРБАТА НА АПОЛОН С ПИТОН И ОСНОВАВАНЕТО НА ДЕЛФИЙСКОТО СВЕТИЛИЩЕ С ОРАКУЛ.

Младият, лъчезарен Аполон се понесъл по лазурното небе с китара (лира) в ръце, със сребърен лък през рамо; златни стрели силно звънтели в стрелника му. Горд, ликуващ се носел Аполон над земята, като заплашвал да унищожч всяко зло, всичко, породено от мрака. .Той се устремил към мястото, дето живеел страшният Питон, който някога преследвал'майка му Латона; искал да му отмъсти за всичкото зло, което й бил причинил.

Бързо стигнал Аполон до тъмната клисура, където било леговището на Питон^ Високо до небето се издигали наоколо скали. Мрак царял над клисурата. По дъното й буйно течал разпенен белогрив планински поток, а над потока се виели мъгли. Страшният Питон излязъл от леговището си. Грамадното му тяло, покрито с люспи, се навивало между скалите на безброй обръчи. Скали и планини тръпнели и се поддавали под тежестта на тялото му. Яростният Питон опустошавал всичко и сеел смърт на всички страни. В ужас се разбягвали нимфите и всичко живо. Надигнал се Питон, могъщ, яростен, разтворил страшната си паст и вече се готвел да погълне златокъдрия Аполон. Но в този миг се чул звук от тетивата на сребърния лък и като искра блеснала във въздуха безпогрешна златна стрела, след нея - втора, трета; стрели като дъжд се изсипали върху Питон и той паднал мъртъв на земята. Бодро за-

Изложено според поемата на Овидий "Метаморфози"

звучала тържествената победна песен (пеанът) на зла-токъдрия Аполон, победителя на Питон, със съпровод от златните струни на лирата му. Аполон заровил в земята тялото на Питон на мястото, дето по-късно се издигнал свещеният град Делфи, и основал там светилище с оракул, за да разкрива в него на хората волята на баща си Зевс.

От високия бряг Аполон съзрял далеч в морето кораб на критски моряци. Преобразен на делфин, той се хвърлил в синьото море, настигнал кораба и катб лъчезарна звезда литнал по морските вълни и .застанал на кърмата на кораба. Аполон откарал кораба до кея на пристанището Криза и свирейки на лира, повел моряците през една плодородна долина за Делфи. Тях направил той първи жреци в своето светилище.

34

ДАФНА.^ Светлият, жизнерадостен бог Аполон познава и скръбта; и него постигнало нещастие. Той познал скръбта наскоро след победата си над Питон. Когато Аполон, горд, задето е победил Питон, стоял над сразеното от стрелите му чудовище, той видял МЛУДИЯ бог па любовта Ерос, опъващ златния си лък. Аполон му казал със смях:

Обиденият Ерос гордо отвърнал на Аполон:

- Твоите стрели, Феб-Аполоне, бият безпогрешно, всички поразяват те, но моята стрела ще порази тебе.