Старогръцки легенди и митове н и колай кун

Персей и Андроме-Да (детайл от рисунка на ваза)

А Персей, щом като изгряла на небето Денницата, •се понесъл по-нататък.

ПЕРСЕЙ СПАСЯВА АНДРОМЕДА. След дълго пътуване Персей стигнал до царството на Кефей, което се намирало в Етиопия ', на брега на Океана. Там, върху една скала до самия морски бряг, той видял прикована прекрасната Андромеда, дъщерята на цар Кефей. Тя трябвало да изкупи вината на майка си, Касиопея. Ка-сиопея възбудила гнева на морските нимфи. Гордеейки се със своята красота, казала, че тя, царицата Касиопея, е най-хубавата от всички. Разгневили се нимфите и помолили бога на моретата Посейдон да накаже Кефей и Касиопея. Посейдон изпратил по молба на нимфите едно чудовище, прилично на исполинска риба. То често изплавало из морската дълбочина и опустоша-вало Кефеевите владения. Царството на Кефей се изпълнило с плач и степания. Най-после той се обърнал към Зевсовия оракул Амон и .попитал какво трябва да направи, за да се избави от това нещастие. Оракулът дал такъв отговор:

- Дай дъщеря си Андромеда да я разкъса чудовището и тогава наказанието на Посейдон ще се прекрати.

Народът, като узнал отговора на оракула, заставил царя да прикове Андромеда към скалата до морето. По--бледняла от ужас, Андромеда стояла в подножието на скалата, окована в тежки вериги. С неизказан страх гледала тя към морето, очаквайки всеки миг да се появи чудовището и да я разкъса. Сълзи капели от очите м; ужас я обземал само при мисълта, че тя трябва да загине в разцвета на прекрасната си младост, изпълнена със сили, без да е вкусила от радостите на живота. Нея именно съзрял Персей. Той щял да я сметне за "чудна статуя от бял пароски мрамор, ако морският вятър не развявал косата й и от хубавите й очи не капели едри сълзи. С възхищение я гледал младият герои и силна любов към Андромеда пламнала в сърцето му. Персей бързо се спуснал при нея и любезно я попитал.

- О, кажи ми, прекрасна девойко, чия е тази страна и кажи ми как се казваш! Кажи защо си прикована тук към скалата!

Андромеда разказала заради чия вина трябва да страда. Прекрасната девойка не искала героят да си помисли, че тя изкупва собствена вина. Още недовър-

шила Андромеда разказа си, и морската бездна закло-кочида и всред бушуващите вълни се показало чудовището. То вдигнало високо главата си с разтворена грамадна уста. Изпискала от ужас Андромеда. Обезумели от скръб, се притекли до брега Кефей и Касиопея. Горчиво плачат те, прегръщайки дъщеря си. Няма спасение

за нея!

- Ще имате още много време за проливане на сълзи; малко е времето само за спасяването на дъщеря ви. Аз съм Зевсовият син Персей, който уби покритата със змии горгона Медуза. Дайте ми за жена дъщеря си

Андромеда, и аз ще я спася.

С радост се съгласили Кефей и Касиопея. Те били готови да направят всичко за спасителя на дъщеря си. Кефей му обещал дори цялото си царство като зестра. стига само да спаси Андромеда. Чудовището е вече близко. То бързо се приближава до скалата, порейки вълните като кораб, който се носи по морето сякаш на криле благодарение на размахванията на веслата от силни млади гребци. Чудовището било вече на един хвърлей място, когато Персей литнал високо във въздуха. Сянката на героя паднала над морето и чудовището с ярост се нахвърлило върху нея. Персей смело се спуснал отвисоко върху чудовището и дълбоко забил в гърба му извития си меч. Като почувствувало тежката рана, чудовището се издигнало високо върху вълните; то се блъсва в морето като глиган, заобиколен от глутница бясно лаещи кучета; ту потъва то дълбоко във водата, ту пак изплава. Яростно пляска по водата чудовището с рибята си опашка и хиляди пръски се издигат чак до върховете на крайбрежните .скали. Морето се покрило с пяна. Разтворило уста, чудовището се нахвърля върху Персей, но той със своите крилати сандали, бръз като чайка, литва нагоре. И нанася удар след удар. Кръв и вода бликват от устата на смъртно раненото чудовище. Крилата на Персеевите сандали се намокрили, едва държат героя във въздуха. Могъщият син на Даная бързо литва към скалата, която се надвесвала над морето, хванал се за нея с лявата си ръка и три пъти забил меча в широките гърди на чудовището. Завършил ужасният бой. Радостни викове се носят от брега. Всички славят могъщия герой. Оковите са снети от прекрасната Андромеда и Персей, тържествуващ от победата, отвежда годеницата си в двореца на баща й Кефей.

СВАТБАТА НА ПЕРСЕИ. Персей принесъл богати жертви на баща си Зевс, на Атина Палада и на Хермес. В Кефеевия дворец се започнал весел сватбен пир. Хи-меней и Ерос запалили своите благоухаещи факли. Целият дворец на Кефей бил обкичен със зеленина и с цветя. Високо се носят звуците на китари и лири, ечат сватбените хорове. Вратите на двореца са широко разтворени. Залата на пиршеството блести в злато. Кефей и Касиопея пируват заедно с новобрачните; пирува целият народ. Навсякъде царят веселие и радост. През време на. пиршеството Персей разказва за своите подвизи. Изведнъж в залата на пиршеството се разнася страшен звън от оръжие. Из двореца се понася боен вик, приличен на шума на морето, когато то, надигайки се, се блъска о високия скалист бряг със своите гонени от буйния вятър вълни. Дошъл бил първият годеник на Андромеда Финей с голяма войска.

Влизайки в двореца и размахвайки копието си, Финей високо се провикнал:

- Горко ти, крадецо на годеници! Няма да те спасят от мене нито твоите крилати сандали, нито дири самият Зевс Гръмовержец.

Финей щял вече да запрати копието сн в Персей, по цар Кефей го спрял с думите:

- Какво правиш ти! Кое те кара така да безумству-ваш? Така ли искаш да наградиш Персей за подвига му? Това ли ще е сватбеният ти подарък? Нима Персей открадна от тебе годеницата ти? Не, тя беше открадната от тебе тогава, когато я водеха да я приковат към скалата, когато отиваше на смърт. Защо тогава ти не се яви да й помогнеш? Ти искаш сега да отнемеш от победителя наградата му ли? А защо не се яви ти сам да спасиш Андромеда, когато беше прикована към скалата, защо тогава не я отне от чудовището?

Финей нищо не отговорил на Кефей; той гневно гледал ту Кефей, ту прекрасния син на Зевс и изведнъж с всички сили запратил копието си по Персей. Копието минало покрай него и се забило в дивана, на който седял Персей. Младият герой го изтръгнал със силната си ръка, скочил от мястото си и страшно замахнал с копието. Той щял да убие Финей, ако тоя не се бил скрил зад жертвеника; копието ударило в главата героя Рет и той паднал мъртъв. Пламнал ужасен бой. Войнствената Атина бързо долетяла от Олимп в помощ на брата си Персей. Тя го закрила със своята егида и му вдъхнала непобедимо мъжество. Хвърлил се в боя Персей. Като светкавица "блести в ръцете му смъртоносният меч, с който убил Медуза. Един след друг той поваля героите, дошли с Финей. Пред Персей се натрупва планина от тела, потънали в- кръв. Той грабнал с две ръце огромния бронзов съд, в който смесвали виното за пира, и го запратил в главата на героя Евритой. Героят като сразен от гръм се строполил и душата'му отлетяла в царството на сенките. Един след друг падат героите, но Финей е довел със себе си мнего герои. А Персей е чужденец в царството на Кефей; той няма много другари в боя, почти сам трябва да се сражава с множеството врагове. Много съратници на Персей вече паднали в тази бясна битка. Загинал, ударен от копие, и певецът, който със сладкозвучно пеене услаждал пируващите, акомпанирайки си на златострунна китара. Падайки, певецът закачил струните на китарата и те зазвучали печално като предсмъртен стон; но звънът на мечовете и стоновете на умиращите заглушили звука на струните. Като градушка, шибана от вятъра, летят стрелите. Прислонявайки се към една колона и закрит с лъскавия щит (егида) на Атина, Персей се бие с враговете. А те са заобиколили героя от всички стра-'-''; боят около него става все ни яростен. 1\ато видял, че го застрашава неизбежна гибел, могъщият син на Дйиая извикал гръмогласно:

- Ще потърся помощ от врага, конто _ унищожих! Сами ме принудихте да прибягна към неговата защита! Всички, които сте ми приятели, по-скоро се обърнете гърбом!

Бързо измъкнал Персей от чудната торба главата ка горгоната Медуза и я вдигнал високо над главата ся. Нападащите Персей герои един след друг се пре-врътцят в кйме.игц стптун. Едни от тях се вкаменили така, както са замахнали с меча, за да пронижат гърдите на врага сн, други"- както се готвят да хвърлят острите си копия, трети - както са се закрили с щитовете. Само едчо поглеждане към главата на Медуза ги обърнало в мраморни статуи. Цялата зала на пиршеството се напълнила с мраморни статуи. Когато .Финей видял, че всичките му приятели са се превърнали в камъни, обзел го страх. Като паднал на колене и протег" нал умолително ръце към Персей, Финей се провикнал:

* - Ти победи, Перссе! О, прибери по-скоро ужасната глава на Медуза - моля те, скрий я! О, велики сине на Зевс, всичко вземи, владей всичко, само живота ми остави! 121

Персей му отвърнал с насмешка:

- Не бой се, жалки страхливецо! Няма да загинеш от моя меч. Аз ще ти дам награда за вечни времена! Ти ще стоиш вечно тук, в Кефеевия дворец, за да се радва жена ми, като гледа образа на първия си годеник.

Героят насочил към Финей Медузината глава и колкото и да се стараел Финей да не гледа ужасната гор-гона, все пак погледът му паднал върху нея и в миг той се превърнал в мраморна статуя. И ето превърнатият в камък Финей е застанал приведен като роб пред Персей. Навеки се е запазил в очите на статуята Финей изразът на страх и на робска молба.

ЗАВРЪЩАНЕТО НА ПЕРСЕЙ НА ОСТРОВ СЕРИФ. След тази кървава битка Персей не останал задълго в Кефеевото царство. Като взел със себе си прекрасната Андромеда, той се върнал.на остров Сериф при цар Полидект. Персей заварил майка си Даная изпаднала в голяма беда. За да се спаси от Полидект, тя трябвало да потърси защита в храма на Зевс и не смеела нито за миг да напусне храма. Разгневеният Персей отишъл в двореца на Полидект и го заварил на разкошен пир с приятели. Полидект не очаквал, че Персей ще се завърне; той бил уверен, че героят е загинал в борба с горгоните. Като видял пред себе си Персей, царят на Сериф се учудил, а Персей спокойно му казал:

- Заповедта ти е изпълнена, донесох ти главата на Медуза.

Полидект не повярвал, че Персей е извършил такъв голям подвиг. Той започнал да се подиграва с богоравния герой и го нарекъл лъжец. Подигравали се с Персей и приятелите на Полидект. В гърдите на Персей забушувал гняв, той не можел да прости тия оскърбления. Очите му страшно блеснали; той извадил Медузината глава и извикал:

- Ако не вярваш, Полидекте, ето ти доказателството!

Полидект погледнал главата на горгоната и в миг се превърнал на камък. Не избягнали тази участ и приятелите на царя, които пирували с него.

ПЕРСЕЙ В АРГОС. Персей предал властта над остров Сериф на Полидектовия брат Диктис, който някога спасил него н майка му, а самият той с Даная и с Андромеда заминал за Аргос. Когато Персеевият дядо. Акри-зий се научил, че е пристигнал внукът му, спомняйки си предсказанието на оракула, избягал далеч на север, в Лариса. Персей пък се заел с управлението на родния Аргос. Той върнал шлема на Хадес, крилатите сандали и вълшебната торба на нимфите, върнал и на Хер-мес острия му меч. А главата на Медуза подарил на Атина Палада; тя я прикачила на гърдите си върху лъскавата си броня. Щастливо управлявал Персей в Аргос.

Дядо му Акризий не избягнал онова, което му била определила неумолимата съдба. Веднъж Персей устроил великолепни игри- Много герои се стекли на тях. Между зрителите бил и остарелият вече Акризий. През време на състезанието в хвърляне на тежък диск Персей силно запокитил бронзовия диск. Тежкият диск се издигнал високо, до самите облаци, а като паднал на земята, ударил със страшна сила Акризий по главата н го убил на място. Така се изпълнило предсказанието на оракула. Потънал в скръб, Персей погребал Акризий, като съжалявал, че неволно станал убиец на дядо си. Персей не искал повече да управлява в Аргос - царството на убития от него Акризий; той отишъл в Ти-ринт и царувал там дълги години. Аргос пък Персей оставил под управлението на роднината си Мегапент.

СИЗИФ

Никой в цяла Гърция не можел да се равнява по коварство, хитрост и ловкост на ума със Сизиф. Благодарение на своята хитрост Сизиф натрупал несметни богатства в Коринт; надалеч се разнесла славата за неговите съкровища.

Когато дошъл при него богът на смъртта,, мрачният Танатос, за да го заведе долу, в печалното царство на Хадес, Сизиф, който предварително бил почувствувал приближаването на бога на смъртта, коварно подвел бог Танатос и го оковал във вериги. Тогава хората по земята престанали да умират. Никъде не ставали вече великолепни погребения; хората престанали и да пренасят жертви на боговете от подземното царство. Бил нарушен редът, установен от Зевс на земята. И гръ-

Изложе-но според поемите

"Илиада" от Омир и "Героини" от ' Овидий

123

мовержецът девс изпратил при Сизиф могъщия бог на войната Арес. Арес освободил Танатос от оковите, а Танатос изтръгнал душата на Сизиф и я отвел в царството на сенките на умрелите.

Но н тук хитрият Сизиф успял да се справи. Той казал на жена си да не погребва тялото му и да не принася жертви на подземните богове. Жена му го послушала. Хадес и Персефона дълго чакали жертвоприношенията при погребението. Но тях ги няма и няма! Най-сетне Сизиф • се приближил до трона на Хадес и казал на владетеля на царството на умрелите:

- О, владетелю на душите на умрелите, велики Ха-десе, равен по могъщество на Зевс, пусни ме да отида на светлата земя. Ще заповядам на жена си да ти принесе богати жертви и пак ще се върна в царството на сенките.

Така Сизиф измамил владетеля Хадес и той го освободил да отиде на земята. Разбира се, че Сизиф не се'върнал в Хадесовото царство. Той останал в разкошния си дворец и весело пирувал, като се радвал, че единствен измежду всички смъртни е съумял да се върне от мрачното царство на сенките.

Хадес се разгневил и пак изпратил Танатос да вземе душата на Сизиф. Танатос се явил в двореца на най-хитрия от смъртните и го заварил на великолепен пир. 124 Омразният и на богове, и на хора бог на смъртта измъкнал душата на Сизиф; сега Сизифовата душа завинаги отлетяла в царството на сенките.

В задгробния живот Сизиф изтърпява тежко наказание заради всичкото си коварство, всичките измами, които е извършил на земята. Той е осъден да изкачва на една висока стръмна планина грамаден камък. Напрягайки всички сили, Сизиф работи. Едри капки пот се стичат от него поради тежката работа.. Все по-близо е върхът; още малко усилие и край на Сизифовия труд! Но камъкът се изплъзва от ръцете му и с трясък се търкулва надолу, като-вдига облаци прах. И Сизиф отново се залавя за работа.

Така вечно търкаля Сизиф камъка и никога не може да стигне до целта - до върха на планината.

БЕЛЕРОФОНТ

Сизиф имал син^ героя Главк, който властвувал в Ко-

ринт след бащината си смърт. И Главк имал син - Белерофонт , един от най-големите герои на Гърция. Прекрасен като бог бил Белерофонт и равен на безсмъртните богове по мъжество. Когато още бил младеж, на Белерофонт се случило нещастие: неволно гой убил един коринтски гражданин и трябвало да избяга от родния си град. Избягал при Пройт, царя на Тиринт. Ти-ринтският цар приел героя с големи почести и го очич стил от замърсяването му поради пролятата от него кръв. Но Белерофонт не можал да остане дълго в Тиринт. Пройтовата жена, богоравната Антея, била запле-нена от красотата на Белерофонт. Той обаче отхвърлил любовта й. Тогава царица Антея пламнала в омраза към него и решила да го погуби. Отишла тя при мъжа си и му казала:

"- О, царю! Белерофонт тежко те оскърбява. Ти трябва да го убиеш. Той ме задиря, мене, жена ти. Ето как ти се отблагодари той за гостоприемството!

Разгневил се Пройт; но той лично не можел да вдиг-1 не ръка върху госта си, тъй като се страхувал от гнеч ва на Зевс, покровителя на гостоприемството. Дълго мислил Пройт как да погуби Белерофонт и най-сетне решил да го изпрати да занесе писмо на Антеиния баща, Иобат, цар на Ликия . В това писмо, написано на табличка, сгъната на две и запечатана, Пройт съобщавал на Иобат колко тежко го оскърбил Белерофонт и го молел да му отмъсти за оскърблението. Белерофонт

Изложено според пое- . мата на Омир "Илиада" и според стиховете на Пиндар

125

заминал с писмото до йобат, без да подозира кака") опасност го застрашава.

Опасността, с която бил свързан този подвиг, не възпряла Белерофонт; могъщият герой смело се заел с осъществяването му. Той знаел, че може да победи . Химера само оня, който владее крилатия кон Пегас •, излетял от тялото на убитата от Персей горгона Медуза; знаел също къде може да намери този чуден кон.., Пегас често кацал на върха на Акрокоринт и пиел :

там вода от извора Пирена. Натам именно ее отправил Белерофонт. Той дошъл при извора тъкмо когато спусналият се иззад облаците Пегас утолявал жаждата си със студената, прозрачна като кристал вода на извора Пирена. Белерофонт искал още в същия момент да хване Пегас. Дни и нощи го дебнел той, но всичко бил") напразно, не помагали никакви хитрини. Пегас се изплъзвал от ръцете на Белерофонт. Щом младият герой се приближел до крилатия кон, този размахвал силните си криле и с бързината на вятъра се издигал над облаците и се реел из тях като орел. Най-сетне по съвета па прорицателя Полиид Белерофонт легнал да спи край извора Пирена, до жертвеника на Атина Палада, на мястото, гдето за пръв път видял Пегас. Белерофонт искал да получи насъне откровение от боговете. И действително насън му се явила любимата дъщеря на гръмовержеца Зевс Атина, научила го как да хване Пегас, дала му една златна юзда и му заповядала да принесе

Крилатият кон Пегас

жертва на морския бог Посейдон. Събудил се Белеро-фогт С учудване видял, че до него лежи златна юзда. С гореща молитва той благодарил на великата богиня. Той знаел сега, че ще овладее Пегас.

Ето че на извора Пир.ена долетял със снежпобели-те си криле чудният кон. Белерофонт смело го яхнал н нахлузил на главата му златната юзда. Пегас дълго носил из въздуха героя пб-бързо от вятъра; наи-сетне се укротил и оттогава вярно служел на Белерофонт

Бързо литнал героят с Пегас към планините на Ли-кия, към мястото, където живеела чудовищната Химе-. ра Химера усетила, че се приближава враг, и изпълзя^ ;:а могъща и страшна от тъмната пещера. От трите и грамадни уста изрнгвалн пламъци, облаци дим покрили всичко наоколо. Високо литнал Пегас с Белерофонт и от висината Белерофонт запращал една след друга стрели в Химера. Тя яростно се блъскала в скалите и отхвърляла стрелите; тя се носела бясно по планините. Всичко загивало от нейния пламък. Белерофонт я след-

127

смъртоносните стрели всякъде я настигали. БелерофонI убил страшното чудовище и с голяма слава се върнал при цар Иобат. • '

Но Иобат му възложил друга задача. Той изпратил героя срещу войнствените солими . Много герои'загинали в боеве със солимите, но Белерофонт ги победил. И този подвиг не стигнал на Иобат -- нали той се стремял -да погуби героя. Затова .го изпратил срещу непобедимите амазонки. И от тази война Белерофонт излязъл победител. Тогава Иобат изпратил срещу завръщащия се от славната победа герой най-силните мъже на Ликия, за да убият непобедимия Белерофонт, като го нападнат ненадейно. .Пикниците подмамили героя в засада, но и тук той не загинал. Всички най-силни мъже на Ликия паднали от ръката на могъщия герой. Тогава Иобат разбрал какъв велик герой е приел в дома си като гост. С големи почести посрещнал той славния победител. Иобат му дала за жена дъщеря си, а заедно с нея и половината царство като зестра. А ликийците отделили като дар на Белерофонт най-плодородната земя от своите ниви и му я дали във владение.

Оттогава Белерофонт останал в Ликия и живял там, заобиколен от почит и слава. Но той завършил /кивота си нещастно. Великият герой се възгордял. Голямата му слава така го заслепила, че пожелал да стане равен на боговете олимпийци. Белерофонт решил да полети със своя крилат кон Пегас и да отиде при безсмъртните богове на-светлия Олимп. За това му високомерие Зевс наказал Белерофонт. Гръмовержецът вселил в крилатия Пегас бясна ярост и когато Белерофонт го яхнал, за да се издигне на Олимп, Пегас го хвърлил на земята. Вследствие на падането на земята могъщият герой загубил разума ек. Дълго скитал той безумен по "долината на лутанията", докато прилетял на черните си криле мрачният бог на смъртта Танатос и нз-^тръгнал душата му. Така слязъл в печалното царство на сенките великият герой Белерофонт.

Изложено по Омирова-та поема "Одисея"

Т Л Н ТА Л

В Лидия край планината Сипил се намирал богат град, наречен по името на планината - Сипил. В този град управлявал любимецът на боговете, Зевсовият син Тан-

тал. Боговете го били наградили с изобилие във всичко. Не съществувал на земята никой, който да бил по-богат н по-щастлив от сипилския цар Тантал . Несметни богатства му давали извънредно богатите златни рудници в планината Сипил. Никой не притежавал такива плодородни ниви, никому овощните градини и лозята не давали такива прекрасни плодове. По ливадите на Тантал, любимеца на боговете, пасели грамадни стада тънкорунни овце. витороги бикове и крави и табуни бързи като вятъра коне. Цар Тантал имал всичко в излишък. Той би могъл да живее доволен и честит до дълбока старост, но го погубили прекалената му гордост и неговите престъпления.

Боговете смятали своя любимец Тантал за равен на себе си-.Олимпийците често идвали в блестящите от злато чертози на Тантал и весело пирували с него. Тантал не един път, повикан от боговете, се изкачвал дори на светлия Олимп, където не стъпва нито един смъртен. Там той вземал участие в съвета на боговею и пирувал на една и съща маса с тях в двореца на баща си, гръмовержеца Зевс. Тантал се възгордял от това голямо щастие. Той започнал да се смята за равен дори на самия облакогонец Зевс. Често, като се връщал от Олимп, Таитал вземал със себе си от храната и питието на боговете - амброзия и нектар - и ги давал на своите приятели - смъртни, пирувайки с тях в двореца си. Тантал съобщавал на хората дори и решенията, които боговете вземали в съвещанията си на светлия Олимп за съдбата на света. Той не. пазел тайните, "що му поверявал неговият баща Зевс. Веднъж през време на пиршество на Олимп великият син на Кронос се обърнал към Тантал и му казал:

-- Сине, аз ще изпълня всичко, каквото пожелаеш;

поискай ми, каквото щеш. От любов към тебе ще изпълня всяка твоя молба.

Но Тантал, забравил, че той е простосмъртен, гордо отговорил на баща си, егидоносеца Зевс:

- Нямам 'нужда от твоите милости. Нищо не ми трябва. Жребият, който ми се падна, е по-хубав от жребия на безсмъртните богове.

Гръмовержецът нищо не отговорил на сина си. Той страшно навъсил вежди, но сдържал гнева си. Още обичал той своя син въпреки надменността му. Скоро Тантал два пъти жестоко оскърбил безсмъртните богове. Едва тогава Зевс наказал високомерния.