491
гърци, запитала ги за съдбата на Агамемнон и на брата си Орест.
Малко радостни неща можели да й разкажат Орест и Пилад.
Ифигения решила да принесе в жертва само единия от младежите, а другия да изпрати с писмо до Орест в Гърция, за да знае
Орест, че сестра му Ифигения е жива. Едва сега се разкрило, че са се срещнали братът и сестрата. Зарадвали се Орест и Ифигения от тая среща. Но как да се спасят? Как да избягат от Таврида?
Ифигения решила да си послужи с измама. Тя
заявила на царя на таврите, че статуята на Артемида е осквернена и че трябва да се измият в морето и статуята, и жертвите за богинята, двамата чужденци. Царят на гаврите се съгласил с това.
В тържествена процесия Ифигения тръгнала заедно с прислужничките от храма към морския бряг — към онова място,
където бил укрит Орестовият кораб. Прислужничките носели статуята на Артемида, а царските слуги водели вързаните Орест и Пилад. Като стигнали на брега на морето, Ифигения заповядала на царските
слуги да отидат настрана, тъй като те не трябвало да видят тайните обреди на измиването. Когато слугите се отдалечили, Ифигения развързала брата си и верния му приятел и побързала да се качи заедно с тях на кораба. На царските слуги се видяло подозрително, че обредът трае толкова дълго. Те отишли на брега и за свое учудване видели там кораб, с който Орест искал да откара Ифигения. Царските слуги се впуснали към Орест, за да отнемат от него своята жрица. Започнала битка, но Орест и Пилад принудили царските слуги да избягат. Качил се Орест с Ифигения и със спътниците си на кораба. Гребците седнали при веслата и корабът излязъл в открито море. Но на пътниците не било съдено да напуснат така лесно Таврида.
Вдигнала се
страшна буря, която върнала кораба пак до брега.
Всички гърци, които се намирали на кораба, щели да загинат, като попаднат във властта на царя на таврите, ако не им се била притекла на помощ богиня Атина Палада. Тя се явила на царя на таврите и му заповядала не само да пусне да си отидат в Гърция Ифигения, брат й и всичките им спътници, но дори да позволи да заминат с тях и всички прислужнички от храма на Артемида. Царят се подчинил на волята на богинята. Сега Ифигения можела да се върне в родината си, откъдето някога богиня Артемида я била пренесла при таврите.