Старогръцки легенди и митове
Изтегляне 3.89 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
leganda za roma
| ПОХОДЪТ НА ЕПИГОНИТЕ Изложено според различни произведения. Изминали десет години след похода на седмината срещу Тива. През това време синовете на падналите при Тива герои възмъжали. Те решили да отмъстят на тиванците за поражението на бащите ей и предприели нов поход. В този поход взели участие: синът на Адраст — Айгиалей, синът на Амфиарай — Алкмеон, синът на Тидей — Диомед, синът на Полинейк — Терсандър, синът на Партенопай — Промах, синът на Капаией — Стенел, синът на Хипомедонт — Полидор, и синът на Менестей — Евриал. Този поход ставал при други условия. Боговете покровителствували епигоните (така били наречени вождовете, които предприели новия поход срещу Тива). Делфийският оракул предрекъл на епигоните победа, ако в тоя поход, вземе участие Амфиараевият син Алкмеон. Терсандър, синът на Полинейк, предложил той да склони Алкмеон да не се отказва от участие в похода. Алкмеон дълго се колебал. Той не се решавал да тръгне срещу Тива, преди да изпълни последната воля на баща си — да отмъсти на майка си, задето е изпратила своя съпруг на сигурна смърт. Подобно на баща си Полинейк Терсандър решил да спечели съдействието на Алкмеоновата майка Ерифила. Той я подкупил, като й подарил скъпоценната дреха на Кадмовата жена Хармония — дрехата, която изтъкала за нея лично Атина Палада. Ерифила се съблазнила от дрехата, както някога била съблазнена от огърлицата на Хармония, и настояла Алкмеон и брат му Амфилох да вземат участие в похода. Войската на епигоните потеглила от Аргос. Тази войска не била голяма, но победата трябвало да бъде на нейна страна. За вожд на войската бил избран Диомед. Тидеевият син, равен на баща си по сила и храброст. Героите отивали на поход радостни, горейки от желание да отмъстят за своите бащи. В Потния край Тива те се допитали до оракула на Амфиарай какъв ще бъде изходът от похода им. Оракулът им отговорил, че той вижда Алкмеон, наследника на славата на Амфиарай, да влиза победоносно през вратите на Тива. Епигоните ще победят. Ще загине 524 само Айгиалей, синът на спасилия се през време на първия поход Адраст. Най-сетне войската на епигоните стигнала до седмовратата Тива. След като опустошили цялата околност, епигоните пристъпили към обсада. Тиванците под предводителството на своя цар Лаодамант, яростния син на Етеокъл, излезли на полето, за да отблъснат обсадителите от стените. Завързал се кръвопролитен бой. В този бой загинал Айгиалей, сразен от копието на Лаодамант, но и Лаодамант бил убит от Алкмеон. Тиванците били победени и се укрили зад неразрушимите стени на Тива. Победените тиванци започнали преговори с обсаждащите, а през нощта по съвета на Тирезий тайно от обсадителите напуснали Тива с всички жени и деца. Те потеглили към Северна Тесалия. По пътя затам умрял при извора на нимфата Телпуза прорицателят Тирезий, който тъй дълго помагал на тиванците и неведнъж ги спасявал от гибел. След дълго пътуване тиванците стигнали до Хестиотида в Тесалия и се заселили там. А Тива, завзета от епигоните, била разрушена. Епигоните си поделили богатата плячка, която им паднала. Най-хубавата част от плячката, включително и Тирезиевата дъщеря, прорицателката Манто, те принесли като дар на делфийския оракул. Епигоните се завърнали щастливо в родината си. Полинейковият син Терсандър, след като възстановил Тива, станал неин владетел. 525 АЛКМЕОН Изложено според поемата на Омир „Одисея“. Като се завърнал от похода срещу Тива, Алкмеон изпълнил волята на баща си Амфиарай и отмъстил на майка си за неговата смърт. Със собствената си ръка убил майка си Алкмеон. Умирайки, майката проклела сина убиец и страната, която му даде убежище. Богините отмъстителки Еринии се разгневили на Алкмеон и го преследвали навсякъде, където и да се укривал. Дълго се скитал злочестият Алкмеон, като навсякъде се стараел да намери убежище и очистване от оскверняването си с пролятата кръв. Най-после пристигнал в град Псофида, в Аркадия. Там цар Феген го очистил от оскверняването му с убийство. Алкмеон се оженил за Фегеевата дъщеря Арсиноя и мислел да живее спокойно в Псофида. Но съдбата не му била скрепила това. Майчиното проклятие го преследвало. Страшен глад и чума сполетели Псофида. Навсякъде се ширела смърт. Алкмеон се обърнал към делфийския оракул и прорицателката Пития му отговорила, че той трябва да напусне Псофида и да отиде при речния бог Ахелой; само там ще бъде очистен от убийството на майка си и ще намери покой в страна, която още не съществувала тогава, когато майка му го проклела. Алкмеон напуснал дома на Феген, жена си Арсиноя и сина си Клитий и се отправил към Ахелой. По пътя той посетил в Калидон Ойней, който гостоприемно го посрещнал. Алкмеон бил и у теспротите, но те, страхувайки се от гнева на боговете, го изгонили от своята страна. В края на краищата Алкмеон стигнал до водите на Ахелой. Там речният бог Ахелой го очистил от замърсяването му с пролятата майчина кръв и му дал за жена дъщеря си Калироя. Алкмеон се заселил при устието на река Ахелой на един остров, образуван от нанесен пясък и тиня. Тази именно била страната (земята), която още не съществувала тогава, когато Алкмеон бил проклет от майка си. И тук съдбата преследвала Алкмеон. Калироя узнава за скъпоценната огърлица и изтъканата лично от Атина Палада дреха, които Полинейк и син му Терсандър подарили на Ерифила, и поискала мъжът й да донесе тези съкровища от нея. Калироя не 526 знаела, че тия съкровища носели гибел на оня, който ги владеел. Алкмеон заминал за Псофида и поискал от Фегей да му предаде огърлицата и дрехата. Алкмеон казал на Фегей, че иска да посвети тия съкровища на делфийския оракул, за да получи от бога стрелометец опрощение. Фегей повярвал на думите на Алкмеон и му предал съкровищата. Но един Алкмеонов роб казал на Фегей за кого са предназначени и огърлицата, и дрехата. Ядосал се Фегей, повикал синовете си Проной и Агенор и им заповядал да нападнат из засада Алкмеон, когато той се завръща към устието на Ахелой. Те изпълнили заповедта на баща си и убили Алкмеон. Арсиноя, първата жена на Алкмеон, научила за гибелта на мъжа си; тя още го обичала. В скръбта си тя проклела своите братя. А братята й я откарали при цар Агапенор в Аркадия и като я наклеветили, че тя убила Алкмеон, предали я да бъде наказана със смърт. И Калироя узнала за смъртта на Алкмеон. Тя решила да отмъсти на синовете на Фегей и на самия него за убийството на съпруга си. Но кой можел да бъде отмъстителят? Синовете на Калироя — Акарнан и Амфотер, били още малки деца и спели в люлка. Калироя се помолила на Зевс да направи синовете й веднага силни младежи. Зевс се вслушал в молбите на Калироя. За една нощ синовете й порасли и възмъжали. Те заминали за Тегея при нар Агапенор и там убили синовете на Фегей. После в Псофида убили и самия Фегей. Така даровете, които някога Ерифила получила от Полинейк и Терсандър, донесли гибел на Фегей и на цялото му семейство. Акарнан и Амфотер взели скъпоценната огърлица и дрехата, изтъкана от Атина, и със съгласието на майка си ги посветили на делфийския Аполон. Акарнан и Амфотер не останали да живеят в родината си. Те се заселили в страната, която по името на Акарнан била наречена Акарнания, и основали там ново царство. |