Доклад за оценка на България Прозрачност при финансирането на политическите партии (Тема II) Приет от greco (Група държави срещу корупцията) по време на 48 та й пленарна сесия

Страсбург, 1 октомври 2010 г. Публичен документ

Greco Eval III Rep (2009) 7E

Тема II

Трети кръг на оценка
Доклад за оценка на България

Прозрачност при финансирането на политическите партии
(Тема II)
Приет от GRECO (Група държави срещу корупцията)

по време на 48^та й пленарна сесия

1. 
   България се присъедини към GRECO през 1999 г. GRECO прие Доклада за България от първия кръг на оценка (Greco Eval I Rep (2001) 14E) по време на 9-та си пленарна сесия (17 май 2002 г.) и Доклада за България от втория кръг на оценка (Greco Eval II Rep 2004) 13E) по време на 24-та си пленарна сесия (1 юли 2005 г.). Горепосочените Доклади за оценка, както и всички свързани Доклади за съответствие, са достъпни на уебстраницата на GRECO (http://www.coe.int/greco).
   
2. 
   Настоящият Трети кръг на оценка от GRECO (започнал от 1 януари 2007 г.) разглежда следните теми:
   

• 
  Тема I – Инкриминация: чл. 1а и 1б, 2-12, 15-17, 19, алинея 1 от Наказателната конвенция относно корупцията (ETS 173), чл. 1-6 от Допълнителния протокол към нея (ETS 191) и Ръководен принцип 2 (криминализиране на корупцията).
  

• 
  Тема II – Прозрачност при финансирането на политическите партии: чл. 8, 11, 12, 13б, 14 и 16 от Препоръка Rec(2003)4 относно Общите правила срещу корупцията при финансирането на политическите партии и предизборните кампании, и в по-общ смисъл Ръководен принцип 15 (финансиране на политически партии и предизборни кампании).
  

3. 
   Екипът за оценка от страна на GRECO по Тема ІІ (наричан за краткост по-долу ЕОГ), който проведе посещение на място в България в периода от 21 до 23 октомври 2009 г., се състоеше от г-н Стефан Говин, Помощник директор на Правния отдел на Националната комисия по отчитане на предизборни кампании и финансиране на политически партии (CNCCFP) (Франция), г-н Пауло ПИНТО ДЕ АЛБУКЕРКЕ, професор в Лисабонския университет (Португалия). ЕОГ се подпомагаше от г-жа Александра КУРНИК и г-н Кристоф СПЕКБАХЕР от Секретариата на GRECO. Преди посещението на членовете на ЕОГ бяха предоставени отговорите на Въпросника за оценка (документ Greco Eval III (2009) 7E, Тема II), както и копия от съответната нормативна уредба.
   

4. 
   ЕОГ се срещна с официални лица от следните институции: Министерство на правосъдието, Министерство на финансите, Софийски районен съд, Върховна касационна прокуратура, Сметна палата, Национална агенция за приходите, Централна избирателна комисия, Комисия за борба с корупцията, Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика към Народното събрание, Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, регистрирани одитори и Института на дипломираните експерт-счетоводители. В допълнение, ЕОГ се срещна с представители на две политически партии. ЕОГ се срещна и с представители на академичните среди и гражданския сектор: Софийски университет „Св. Климент Охридски” и българското представителство на „Прозрачност без граници”.
   

5. 
   Настоящият доклад по Тема II от провеждания от GRECO Трети кръг за оценка на прозрачността на финансирането на политическите партии е изготвен въз основа на попълнените отговори във въпросниците и на информацията, получена по време на посещението на място. Основната цел на настоящия доклад е да оцени предприетите от българските власти мерки за съобразяване с изискванията, произтичащи от разпоредбите, залегнали в т. 2. Докладът съдържа описание на състоянието и критичен анализ. В заключенията е включен списък с препоръки, приети от GRECO и отправени към България, с помощта на които да се подобри нивото на съответствие с цитираните разпоредби.
   

6. 
   Докладът по Тема I - Инкриминация, е представен в Доклад за оценка III на Greco - Greco Eval III Rep (2009) 7E - Тема I.
   

7. 
   Дейността на политическите партии в България се регулира от Закона за политическите партии (наричан за краткост по-долу ЗПП), в сила от 2005 г., както и от закони с по-общ обхват, като Закона за юридическите лица с нестопанска цел от 2000 г.,който е приложим за политическите партии, освен ако в Закона за политическите партии не е посочено друго, и от законите за изборите (виж т. 16 и 25). Освен това, няколко разпоредби относно политическите партии се съдържат в чл. 11 от Конституцията.
   
8. 
   Националната валута е български лев. За целите на настоящия доклад 1 лев = 0,50 евро.
   

9. 
   Съгласно чл.11 от Конституцията, „политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм”. Политическите партии са дефинирани в чл. 2 от ЗПП като „доброволни сдружения на граждани с избирателни права, съгласно българското законодателство”. Те „съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите чрез избори или по други демократични начини”. Политическите партии осъществяват дейността си въз основа на Конституцията, законите и в съответствие с техните устави (чл.4 от ЗПП).
   
10. 
    В съответствие с чл.3 от ЗПП, организации, които не са политически партии, не могат да участват в избори, но редицата закони, регулиращи провеждането на избори, предвиждат възможности за формиране на коалиции и така наречените инициативни комитети, които да издигат кандидатите и да участват в изборите чрез кампанийни и спонсорски дейности.
    

11. 
    Съгласно ЗПП (чл. 20-22), политическите партии могат да създават свои местни структури на териториален или тематичен принцип, както и „свои младежки, женски и други организации”, но не могат: а) да създават свои структури по месторабота в търговски дружества, кооперации, еднолични търговци, юридически лица с нестопанска цел и религиозни институции, в държавни, областни или общински администрации, както и да се намесват в управлението и дейността им; б) да създават или участват в религиозни и военизирани структури; в) да извършват стопанска дейност, освен в случаите, когато се извършва издателска дейност и продажба и разпространение на печатни и аудиовизуални материали с пропагандно съдържание; г) да учредяват и да участват в търговски дружества и кооперации.
    

12. 
    Учредяването и регистрацията на политическите партии са регламентирани в чл. чл. 7-20 от ЗПП. Съгласно чл. 10 от ЗПП политическа партия се учредява по инициатива на най-малко 500 граждани с избирателни права съгласно българското законодателство. Учредителите, които образуват инициативен комитет, приемат учредителна декларация, с която се определят основните принципи и цели на политическата партия, приемат устав¹ и избират ръководните и контролните органи..
    

13. 
    Партията се вписва в Регистъра на политическите партии в Софийски градски съд по писмена молба, която включва освен всичко останало цели, седалище и статут на политическата партия, списък на учредителите и членовете на органите на административно управление, списък с лицата, упълномощени да представляват партията, и декларации за индивидуално членство. Софийски градски съд, при участие на прокурор, разглежда молбата, като се произнася с решение в 14-дневен срок след заседанието. Политическата партия придобива качество на юридическо лице от деня на вписването в Регистъра на политическите партии в Софийския градски съд (чл.18, ал.4). Решението на съда за вписване на политическата партия в регистъра се обнародва в "Държавен вестник" в 7-дневен срок от представянето му.
    

14. 
    През 2009 г. в Регистъра на политическите партии в Софийски градски съд е имало вписани 330 партии.
    

15. 
    В парламентарните избори на 5 юли 2009 г. участват 20 политически партии и коалиции и 357 мажоритарни кандидати. Местата са заети от следните партии:
    

- Коалиция за България: 40 места

- Движение за права и свободи (ДПС): 38 места

- Партия „Атака”: 21 места

- Синята коалиция: 15 места

- Партия „Ред, законност, справедливост”: 10 места

16. 
    България е парламентарна република с многопартийна система, чиято Конституция е приета през 1991 г. и е претърпяла последно изменение през 2007 г. Няма общ изборен закон или избирателен кодекс, както е в други страни; изборите се провеждат съгласно разпоредбите на Закона за избиране на народни представители (наричан за краткост по-долу ЗИНП), Закона за избиране на членове на Европейския парламент (ЗИЧЕП), Закона за местните избори (наричан за краткост по-долу ЗМИ) и Закона за избиране на президент и вицепрезидент (наричан за краткост по-долу ЗИПВР). По време на посещението на място бяха споменати още Закона за избиране на Велико народно събрание (наричан за краткост по-долу ЗИВНС) и Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС).
    

17. 
    Държавен глава на България е президентът, които се избира пряко за срок от пет години и има право да бъде преизбран еднократно. За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните пет години в страната. Избран е кандидатът, получил повече от половината действителни гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели.
    

18. 
    Еднокамарният парламент (Народно събрание) се състои от 240 народни представители, избирани за срок от четири години на основата на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Съгласно ЗИНП със съответните му изменения, приети два месеца преди провеждането на парламентарните избори през 2009 г., с които се въвеждат мащабни промени в избирателната система, 209 народни представители се избират по пропорционална система с кандидатски листи на политически партии или коалиции, регистрирани в многомандатни избирателни райони (по системата d’Hondt) и 31 народни представители се избират по мажоритарна система в едномандатни избирателни райони. Изборите се провеждат в десет избирателни района, които съответстват на административното деление на страната, с изключение на градовете София (където има три избирателни района) и Пловдив (където има два избирателни района). Право да участват в разпределението на мандатите при многомандатните избирателни райони имат партиите, получили не по-малко от четири на сто от действителните гласове, и коалициите, получили не по-малко от осем на сто от действителните гласове (метод на Хеър-Ниймайер). Всички български граждани, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващи наказание лишаване от свобода, имат право да гласуват. Право да бъдат избирани за народни представители имат българските граждани, които са навършили 21 години и нямат друго гражданство (чл. 3 от ЗИНП). Възрастовите ограничения са същите за провеждането на избори за членове на Европейския парламент, като има различия в специфични разпоредби (по–конкретно по отношение на изискванията за националност, чл. 4 от ЗИЧЕП). Специфични разпоредби се прилагат и при местните избори, където минималната възраст както за гласуване, така и за кандидатите за изборните места, е 18 г. (чл. чл. 3 – 4а от ЗМИ).
    

19. 
    Кандидатите за народни представители могат да бъдат предлагани от политически партии и партийни коалиции; инициативни комитети, съставени от гласоподаватели, също могат да предлагат независими кандидати. Кандидатските листи на партиите и коалициите се подреждат и предлагат за регистриране от техните централни ръководства. Коалициите участват в изборите с обща кандидатска листа във всеки отделен многомандатен избирателен район. Участващите в тях партии не могат да участват със самостоятелни листи или да издигат самостоятелно мажоритарни кандидати. Могат да участват сами или в коалиция с други партии и коалиции. Всяка партия и коалиция може да участва в изборите като част само от една коалиция във всички избирателни райони.
    

20. 
    Парламентарните избори се провеждат от Районните избирателни комисии (по една за всеки район) и Секционна избирателна комисия (по една за всяка секция) под надзора на Централната избирателна комисия (една за цялата страна). Тази комисия, която се назначава до прекратяването на пълномощията на Народното събрание, отговаря за подготовката, управлението и надзора на изборния процес. Централната избирателна комисия работи в сътрудничество с Министерски съвет, областните и общинските администрации за провеждане на организационната и техническа подготовка на изборите. Комисията събира и проверява дали удостоверенията, издадени от Националната сметна палата за внесени финансови отчети на политическата партия за последните три последователни години или от датата на регистрация за новорегистрирани партии, са внесени в рамките на установения срок.
    

21. 
    Парламентарните избори се насрочват от президента на републиката не по-късно от 60 дни преди датата на произвеждането им. Избирателната кампания започва 21 дни и приключва 24 часа преди изборния ден. Кандидатските листи се представят на Централната избирателна комисия при регистрацията за участие в изборите. Комисията публикува кандидатските листи на партиите и коалициите, както и имената на мажоритарните кандидати на политическите партии, коалициите и инициативните комитети.
    

22. 
    По отношение на органите на местното самоуправление, изборите за общински съветници се провеждат по пропорционалната избирателна система, а изборите за кметове на населени места по мажоритарната избирателна система. За разпределянето на мандатите между партиите, коалициите и инициативните комитети се използва методът на Хеър-Ниймайер на общинско ниво.
    

23. 
    Обособени са три избирателни комисии: централна (за цялата страна), общинска (за всяка община), секционна (за всяка секция). Кандидатите за общински съветници и кметове се издигат и предлагат за регистрация от централното управление на политическите партии и коалиции, които отговарят на изискванията по Закона за политическите партии и са регистрирани от Централната избирателна комисия за местни избори и от Общинската избирателна комисия.
    

24. 
    Великото Народно събрание, състоящо се от 400 народни представители, може да бъде свикано при специални случаи, като: 1) приемане на нова Конституция; 2) изменение на разпоредби с фундаментално значение, например свързани с основните граждански права по Конституция; 3) изменения в териториалния обхват и др. Законът за избиране на Велико Народно събрание урежда избирането на народните представители за Велико Народно събрание, както и реда за прекратяването на пълномощията им. Съгласно чл. 2 от ЗИВНС, изборите се произвеждат на основата на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. Прилага се смесена избирателна система.
    

25. 
    Разпоредбите, съгласно които се осъществява финансирането на политическите партии, се съдържат в Закона за политическите партии (ЗПП), който е в сила от 2005 г. Различни разпоредби регулират финансирането на предизборните кампании: а) Законът за местните избори (ЗМИ) от 1995 г. (последно изменение от септември 2007 г.), където са разписани разпоредбите при избор на общински съветници, кметове на общини, кметове на райони и кметове на кметства; б) Законът за избиране на народни представители (ЗИНП) от 2001 г. (последно изменение от април 2009 г.); в) Законът за избиране на членове на Европейския парламент (ЗИЧЕП) от 2001 г. (последно изменение от април 2009 г.); г) Законът за избиране на президент и вицепрезидент (ЗИПВР) от 2007 г. (последно изменение от октомври 2007 г.); някои от разпоредбите на Закона за избиране на Велико Народно събрание (наричан за краткост по-долу ЗИВНС) и Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС) също формират част от съответната нормативна уредба.
    

26. 
    Съгласно чл. 24 от ЗПП, дейността на политическите партии се финансира от държавни субсидии и частно финансиране (в закона са дефинирани като „собствени приходи”, които на практика обхващат всички останали форми на частно финансиране и доходи, включително и такива, генерирани от дейността на партиите).
    

27. 
    Държавната субсидия се отпуска ежегодно от централния бюджет на четири равни транша. На публично финансиране имат право политическите партии или коалиции, които са регистрирани в Централната избирателна комисия за участие в избори, участвали са в последните парламентарни избори и имат избрани народни представители (чл. 25 от ЗПП). Общата сума, предвидена в бюджета, се разпределя пропорционално на действителните гласове, получени от всяка партия или коалиция. Държавната субсидия, отпускана на всяка парламентарно представена коалиция, се разпределя между съставляващите я партии според коалиционно споразумение. Министерството на финансите превежда дела от субсидията за всяка партия в посочена от нея сметка. Държавна субсидия се отпуска ежегодно и на партиите, които не са представени в Народното събрание, но са получили не по-малко от едно на сто от всички действителни гласове на последните парламентарни избори. Общата сума, предвидена за субсидиране на политическите партии и коалиции, се определя ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България в зависимост от броя на получените действителни гласове на последните парламентарни избори, като за един получен глас се предвижда субсидия в размер 5 на сто от минималната работна заплата за страната за текущата календарна година. Начинът за предоставянето на средствата за субсидиране на партиите и коалициите се определя от министъра на финансите.
    

28. 
    Държавната субсидия се предоставя за осигуряване работата на партийните структури, включително за подготовка и участие в избори, за организационни разходи по провеждане на мероприятия и за други присъщи за дейността на партията разходи. (чл. 29 от ЗПП). ЕОГ не би могла да определи практическата значимост на държавните субсидии спрямо формите на частно финансиране. Изглежда, че за някои партии държавната субсидия е единствен източник на приходи.
    

29. 
    Съгласно чл. 48 от Закона за местните данъци и такси, даренията за политическите партии, които получават държавна субсидия, са необлагаеми.
    

30. 
    Политическите партии, коалициите и инициативните комитети за издигане на независими кандидати получават непряко държавно финансиране под формата на безплатно ефирно време в Българска национална телевизия и Българско национално радио за изборни клипове и съобщения, излъчвани от 21-я ден преди изборите (чл.60 от ЗИНП). Политическите партии, коалициите и кандидатите за членове на Европейския парламент имат право на най-малко три дебата с продължителност най-малко три часа в ефира на националните радио и телевизия. Кандидатите за участие в изборите за президент също разполагат с безплатно ефирно време (в еднакъв размер) под формата на телевизионно и радиовреме за диспути един път в седмицата до 90 минути (чл. 11 от ЗИПВР). Българската национална телевизия и Българското национално радио отразяват предизборната кампания чрез хроники и диспути.
    

31. 
    Съгласно чл. 31 от ЗПП, държавата и общините предоставят под наем на политическите партии, които имат парламентарна група или достатъчен брой народни представители да образуват такава, помещения за осъществяване на тяхната дейност, за които политическите партии дължат наем. Партиите, които са получили повече от едно на сто от действителните гласове на последните парламентарни избори, също имат право на този вид финансиране. Наемът на предоставените помещения е преференциален и е в размер на амортизационните отчисления, като към тях се добавят и експлоатационните разходи, ако има такива. Предоставените помещения на политически партии не могат да се преотдават под наем и да се преотстъпват за ползване. Такива помещения могат да се ползват съвместно по договор с трети лица само за цели, пряко свързани с дейността на партията. ЕОГ получи информация, че парламентарните групи представляват неразделна част от политическите партии и нямат самостоятелен бюджет.
    

32. 
    В някои от различните изборни закони е заложено изискването при регистрацията си кандидатите да внесат депозит, който при определени случаи може да бъде възстановен. Така например, съгласно чл. 6а от Закона за избиране на президент и вицепрезидент (ЗИПВР) „при издигане на кандидатура за президент и вицепрезидент политическите партии, коалициите и инициативните комитети внасят по сметка в Българска народна банка изборен безлихвен депозит в размер 5000 лв. След обявяване на окончателните резултати от изборите с решение на Централната избирателна комисия, депозитът се възстановява на политическите партии, коалициите и инициативните комитети, чиито кандидати са получили не по-малко от 1 на сто от действителните гласове.”
    

33. 
    Както бе посочено в т. 10, политическите партии нямат право да участват в търговски дружества, нито да извършват стопанска дейност, освен в случаите, когато се извършва издателска дейност и продажба и разпространение на печатни, аудио- и аудиовизуални материали с партийно-пропагандно съдържание. Съгласно чл. 23 от ЗПП, доходите на партиите („собствените приходи”) включват: а) членски внос; б) собствени недвижими имоти; в) дарения и завещания от физически лица; г) лихви по парични депозити в банки и доходи от ценни книжа, доколкото това не противоречи на забраната за извършване на икономическа дейност; д) доходи от издателска дейност и от продажба на материали с партийно-пропагандно съдържание.
    

34. 
    Източниците на собствени приходи са обект на различни ограничения. По-конкретно, на политическите партии не се разрешава да приемат: а) никакви анонимни дарения (съгласно допълнителните разпоредби на ЗПП, „анонимни дарения” са „дарения, при които самоличността или фирмата на дарителя са запазени в тайна по отношение на трети лица”); б) средства от юридически лица и от еднолични търговци; в) средства от религиозни институции; г) средства от чужди правителства или от чуждестранни държавни предприятия, чуждестранни търговски дружества или чуждестранни организации с идеална цел². Освен това, както политическите партии, така и изборните кандидати не могат да получават дарения от физически лица в размер над 10 000 лв. за една година. Съгласно допълнителните разпоредби на ЗПП, терминът "средства" се отнася за всички парични или непарични ресурси, предоставени на политическа партия въз основа на безвъзмездна сделка.
    

35. 
    Политическите партии могат да ползват заеми от банки в размер до две трети от отчетените в Сметната палата приходи за предходната календарна година.
    

36. 
    Даренията за политически партии от физически лица не са данъчно признати разходи. ЕОГ бе информиран, че това е общовалидно правило, приложимо и за финансирането на избори.
    

37. 
    Съгласно чл. 68 от ЗМИ, предизборната кампания се финансира със средства на партиите, коалициите и инициативните комитети, както и чрез дарения от физически и юридически лица. Даренията не могат да бъдат на стойност повече от 10 000 лв. за физически лица и 30 000 лева за юридически лица. Забранява се финансиране на предизборната кампания със средства от: а) търговски дружества с над 5 на сто държавно или общинско участие или от свързани с тях лица от дружества, в които държавата притежава акции с особени права, както и от държавни и общински предприятия; б) чуждестранни физически и юридически лица, както и от смесени дружества с повече от 25 на сто чуждестранно участие; в) кандидати и участници в процедура по възлагане на обществена поръчка, която не е приключила и не е изтекъл срокът за обжалване по Закона за обществените поръчки, изпълнител по договор за обществена поръчка или юридическо лице в процедура на приватизация; г) организатори на хазартни игри; д) религиозни институции или юридически лица с нестопанска цел, извършващи дейност в обществена полза; е) чужди правителства или чуждестранни държавни предприятия, чуждестранни търговски дружества или чуждестранни организации с идеална цел.
    

38. 
    По време на посещението на няколко пъти бе подчертана забраната за анонимни дарения, приложима и за местните избори, въпреки, че това не е изрично разписано в Закона за местните избори.
    

39. 
    Регулирано е в чл. 71 и чл. 72 от ЗИНП. Съгласно тях, предизборната кампания се финансира със собствени средства на независимите кандидати, партиите и коалициите, както и чрез дарения от физически лица. След последните изменения в закона от 2009 г., даренията от физически лица не могат да бъдат повече от 10 000 лв. (5 000 евро) от едно физическо лице (дискусиите по време посещението показаха, че понякога този лимит е считан за общо ограничение за сумата на даренията в рамките на една календарна година, въпреки че в ЗИНП няма такава изрична разпоредба); забранява се финансиране от: а) юридически лица и еднолични търговци (такива дарения са били разрешени до 2009 г.); б) чуждестранни физически лица; в) религиозни институции; г) чужди правителства или от чуждестранни държавни предприятия, чуждестранни търговски дружества или чуждестранни организации с идеална цел.
    

40. 
    Предизборната кампания за президент и вицепрезидент на Република България се финансира със собствени средства от партиите и коалициите (чл. 12). Общата сума за финансиране на предизборната кампания на една кандидатска листа не може да надвишава 2 000 000 лв. Кандидатите за президент и вицепрезидент могат да получават дарения за финансиране на предизборната си кампания. Сумата на едно дарение не може да надвишава 10 000 лева от физическо лице и 30 000 лева от юридическо лице. Не се допуска финансиране на предизборната кампания от чужди държави, чуждестранни физически и юридически лица и от смесени дружества с повече от 25 на сто чуждестранно участие, както и от юридически лица с повече от 50 на сто държавно или общинско участие.
    

41. 
    ЗИПВР не съдържа разпоредби относно редица въпроси като анонимните дарения, използването на банкови трансфери вместо кешови плащания при осъществяване на дарения и т.н. Не са разписани и клаузи, изискващи представяне на финансови отчети пред Сметната палата. ЕОГ отбеляза, че съгласно параграф 2 от Заключителните разпоредби, „по неуредените в този закон въпроси се прилагат съответните разпоредби на Закона за избиране на народни представители”.
    

42. 
    Този въпрос е уреден в чл. 76 от ЗИЧЕП със съответните му изменения от 2009 г. Според разпоредбите, предизборната кампания се финансира със средства на партиите, коалициите и инициативните комитети, както и чрез дарения от физически лица, които не могат да бъдат повече от 10 000 лева (5 000 евро) от едно лице. Забранява се финансиране на предизборната кампания със средства от: а) юридически лица и от еднолични търговци; б) чуждестранни физически лица; в) религиозни институции; г) чужди правителства или от чуждестранни държавни предприятия, чуждестранни търговски дружества или чуждестранни организации с идеална цел.
    

43. 
    Считано от 2009 г., от дарителите се изисква да представят декларация за произхода на дарените средства; всички дарения и разходи, свързани с предизборната кампания, на стойност над 5000 лв. (2 500 евро) се извършват по банков път, а партиите, коалициите и инициативните комитети създават публичен регистър на дарителите на предизборните им кампании. Освен това партиите, коалициите и инициативните комитети представят в Сметната палата в срок от 5 дни след регистрацията си за участие в изборите банкови сметки за приходите и разходите по обслужване на предизборната кампания. За банкова сметка на коалиция може да се използва банковата сметка на някоя от включените в състава й партии.
    

44. 
    Както бе посочено и по-рано, в тези два правни документа също се съдържат някои съответни разпоредби. Така например, съгласно ЗИВНС на кандидатите се забранява да получават помощи, дарения и вноски във връзка с изборите от други държави, чуждестранни юридически или физически лица. Съгласно чл.53 от ЗИВНС за финансиране на предизборна дейност размерът на всяка вноска не може да надвишава 100 лв. за физически лица и 2 000 лв. за юридически лица. В допълнение, разходите за предизборната кампания не могат да надвишават 20 000 лв.
    

45. 
    Въведени са редица ограничения, приложими към разходите във връзка с предизборните кампании. Съгласно чл. 72 от ЗИНП, финансирането по чл. 71, ал. 1 не може да надхвърля общо: а) 1 000 000 лв. (500 000 евро) за партия; б) 2 000 000 лв. (1 000 000 евро) за коалиция и в) 200 000 лв. (100 000 евро) за инициативен комитет. При изборите за президент общата сума за финансиране на предизборната кампания на една кандидатска листа не може да надхвърля 2 000 000 лв. (1 000 000 евро) (чл. 12 от ЗИПВР). По отношение на местните избори, всеки кандидат за общински съветник може да разходва за предизборна агитация не повече от 5 000 лв. Всеки кандидат за кмет (на община, район или кметство) може да похарчи средства до размера, посочен в чл. 69 от ЗМИ; определените средства варират от 5 000 лв. до 1 000 000 лв. (от 2 500 евро до 500 000 евро) в зависимост от броя на населението в избирателния район. Съгласно чл. 78 от ЗИЧЕП, общият размер на средствата за предизборната кампания за изборите за членове на Европейския парламент не може да надхвърля 2 000 000 лв. (1 000 000 евро) за една кандидатска листа.