Степента на въздействие върху защитени зони „Българка (BG0000399)
Изтегляне 4.7 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Обикновена пърчовка
- Тигрова пеперуда (тигров молец на Джърси)
- Бръмбар рогач
- Буков сечко
- Длпийска розалия
- Обикновен сечко
- Ручеен рак
- Естествени еутрофни езера с растителност от типа
- Равнинни или планински реки с растителност от
|
При анализа на въздействията върху целевите видове също ще използваме както официално достъпната информация, получена в резултат на проект: „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I", реализирано по Оперативна програма околна среда така и собствени данни и проучвания. Обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum) е единственият растителен вид от предмета на опазване. Установен е в пет находища в участъци с по -ниска надморска височина в близост до населените места Зелено дърво, Езерото, Горни Стоевци и две находища източно от село Станчов хан (село Велчовци). Установената плътност е 0,00054 броя индивиди/м2 (30 индивида на 5,56 ха ефективна площ на популацията). Площта на оптималните местообитания е 171,74 ха, а на потенциалните 353,52 ха. Покритието на дървесната и храстовата растителност е между 15 и 30%. 
Предварителният проект засяга местообитания на целевия вид от две устройствени зони - територия за рекреационни дейности, курорти, вилни зони западно от квартал Стоевци и територии с допустима промяна на предназначението за смесени функции източно от квартал Късовци, източно от квартал Стоевци и между село Престой и махала Шипково на общо 8,629 дка от оптималните местообитания или 0,502 %. Ако се вземат предвид и потенциалните местообитания то общата засегната площ достига 64,564 дка или 1,228 % от всички местообитания. Максималното усвояване на устройствените възможности на предложените в Плана зони може да предизвика кумулативни отрицателни въздействия (оценка 5). В предложената от нас Алтернатива 2 е предвидено прецизиране или редуциране границите на устройствените зони, при което въздействието върху потенциалните местообитания на вида ще се сведе до минимум. Описаните фитоценози, както и климатичните и почвени дадености, определят специфичния състав на зооценозата. Описаните по-горе терени предоставят екологични ниши и за част от видовете от Приложение № 2 на Директива 92/43/EEC, включени в предмета на опазване на Защитена зона „Българка" (BG0000399) по Директива 92/43/EEC. Тигрова пеперуда (тигров молец на Джърси) (Callimorpha /Euplagia/ quadripunctaria), до края на 2012 г. са установени общо 9 находища в зоната с високо обилие. 
Площта на териториите с оптимални условия за вида е 1695.53 ha. Находищата му са част от оптималното и потенциалното местообитания. Показаните информативно на картния материал по-горе местообитания се засягат и от двете предложени устройствени зони - Територия за рекреационни дейности, курорти, вилни зони източно и западно от квартал Стоевци (оптимални и потенциални) и Територии с допустима промяна на предназначението за смесени функции южно от квартал Нейковци (оптимални и потенциални) и между село Престой и махала Шипково (потенциални). Хранителното растение на ларвата леска е установено при теренните проучвания като добре представено, както и хранителното растение на имагото воден коноп (дъбравник) (Eupatorium cannabinum). Общата площ на потенциалните местообитания е 16 937.02 ha. Предложените устройствените зони не засягат установени локалитети, но са част от територии с оптимални и потенциалните условия, каквито качества притежават над 90 % от терените в общината. При реализация на голям брой инвестиционни предложения, цитирани в т.2, е възможно да се очаква редуциране на хранителната база -обраснали с останалите растения от хранителния спектър терени-глухарче, коприва, къпина и др.. . Само при реализация на максималистичния вариант, че общо 45.7 ха в защитената зона, отредени за нови устройствени зони, ще бъдат изцяло със сменено предназначение, може да се допусне над 1 % засягане на оптимални местообитания, от което правим извода, че при анализираната Алтернатива 1 се очакват кумулативни отрицателни въздействия (оценка 5). Като лимитиращ фактор за разпространението на тигровия молец на Джърси може да се разглежда наличието на хранителното растение на имагото - воден коноп (дъбравник) (Eupatorium cannabinum), което по проф.Б.Китанов, 1987 се среща по влажни места и край потоци в цялата страна докъм 1000 м н.в. Изисквания към по-висока атмосферна влажност има и другото основно хранително растение обикновена леска (Corylus avellana). При Алтернатива 2 препоръчваме устройствени зони да се „отдалечат" от местообитания с подобни характеристики. В този смисъл очакваните отрицателни въздействия се минимизират до голяма степен. Бръмбар рогач (Lucanus cervus). До края на 2012 г. са установени 4 находища. В устройваната част от зоната няма установени находища, но обилието на оптимални и потенциални местообитания е голямо Общата площ на потенциалните 17491.52 ха и само при реализация на максималистичния вариант, че общо 45,7 ха в защитената зона, отредени за нови устойствени вони, ще бъдат изцяло със сменено предназначение е възможно да се допусне 0.26 % засягане по някакаъв начин. 
Като цяло в ЗЗ „Българка" съществуват добри условия за развитие и разпространение на вида поради голямата абсолютна площ на потенциални местообитания и тяхната нефрагментираност. Показаните информативно на картния материал по-горе местообитания се засягат и от двете предложени устройствени зони - територия за рекреационни дейности, курорти, вилни зони източно и западно от квартал Стоевци (оптимални и потенциални) и територии с допустима промяна на предназначението за смесени функции южно от квартал Нейковци (оптимални и потенциални). При анализираната Алтернатива 1 се очакват кумулативни отрицателни въздействия (оценка 5), които се избягват изцяло при Алтернатива 2, при която не се засягат местооибитания на вида. Буков сечко (Morimus funereus) /голям буков сечко (Morimus asper funereus), До края на 2012 г. са установени 13 находища, две от които в изследвания район. Общата площ на подходящите местообитания е 18 721.89 хектара, а на потенциалните - 20 724.59 хектара . Устройствените зони засягат 0.24 % от подходящите местообитания и 0.22% от потенциалните. 
Показаните информативно на картния материал по-горе местообитания се засягат и от двете предложени устройствени зони - територия за рекреационни дейности, курорти, вилни зони западно от квартал Стоевци (оптимални и потенциални) и територии с допустима промяна на предназначението за смесени функции южно от квартал Нейковци (оптимални и потенциални) и между село Престой и махала Шипково (потенциални). При анализираната Алтернатива 1 се очакват кумулативни отрицателни въздействия (оценка 5), които се избягват изцяло при Алтернатива 2, при която не се засягат местооибитания на вида. Длпийска розалия (Rosalia alpina). До края на 2012 г. не са установени находища в зоната. При теренните изследвания обаче е изчислена обща площ на подходящи местообитания от 13 292.40 хектара, а на на потенциалните 17 950.38 хектара. Те се засягат и от двете предложени устройствени зони - територия за рекреационни дейности, курорти, вилни зони източно и западно от квартал Стоевци (оптимални и потенциални) и територии с допустима промяна на предназначението за смесени функции южно от квартал Нейковци (оптимални и потенциални) и между село Престой и махала Шипково (потенциални). Предвид на това, въпреки че видът не е утановен, при максималната реализация на всички инвестиционни предложения, планове и програми и пълно усвояване на възможностите с предложените устройствени зони очакваме кумулативни отрицателни въздействия (оценка 5), които се избягват изцяло при Алтернатива 2, при която не се засягат местооибитания на вида. Обикновен сечко (Cerambyx cerdo). До края на 2012 г. не са установени находища в зоната. Общата площ на подходящите местообитания е 93.17 хектара, а на потенциалните - 267.87 хектара . Устройствените зони не ги засягат. Липсват ефективно заети местообитания, а потенциалните са стари широколистни гори с присъствие на отчупени, отсечени, стоящи или лежащи дървесни стволове, дънери, пънове, трупи, с наличие на гниеща дъвесина. Цитираните нови устройствени зони не засягат местообитания на обикновен сечко. До края на 2012 г. не са установени находища, ефективно заети и потенциални местообитания на обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides). Според общия доклад по проекта на МОСВ липсата на доказателствени материали за установяване на одонтоподизма (Odontopodisma rubripes) в страната и отсъствието на данни за наблюдение на вида след разграничаването му от близките O. montana и O. decipiens са основание за изключване на вида от фауната на страната, поради което той трябва да се изключи и от приложенията на Закона за биологичното разнообразие, както и от предмета на опазване на защитена зона «Българка». Ручеен рак (Austropotamobius torrentium). За периода 2011-2012 г. са установени само 3 находища, едно от които в Плачковска река южно от село Радевци. Площта на ефективно заетите местообитания от вида, в които той е намерен през периода на изследването е 55,62 ha, а на потенциалните местообитания е 168,58 ha. Предпочитаните от вида хабитати с каменист и песъкливо-каменист характер на дъното заемат около 80 % от общата дължина на реките в зоната и района, а повече от 90 % от потенциалните местообитания са в благоприятно състояние. Не се очаква въздействие. Присъствие на черна мряна (Barbus meridionalis) е регистрирано в реките Плачковска и Белица. Цитираните устройствени зони не засягат местообитания на двата вида в реките Плачковска и Белица, както и на останалите хидробионти, предмет на опазване в зоната - европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), обикновен щипок (Cobitis taenia) и обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis). Горчивката е предложена да отпадне като целеви вид за защитена зона «Българка». Голям гребенест тритон (Triturus karelinii) се среща се почти в цялата страна до около 1500 m н.в. /1700 м. на Витоша/. Отсъства около река Дунав и долните течения на дунавските притоци. Общото ефективно заето местообитание на вида в ЗЗ „Българка" е 8 095,61 ha.
Пълно отсъствие е изчислено за 15 901,14 ha (66,26% от цялата територия на зоната). Като слабо пригодни са определени 3 773,54 ha (15,73%), като пригодни 3 559,33 ha (14,83%), а за оптимални 762,74 ha (3,18%). Крайбрежни лагуни-Болата дере, блатата Алепу, Аркутино и Стомополо. Твърди олиготрофни до мезотрофни води с бентосни формации от Chara Срещат се в: Деветашкото плато, рибарници и язовири в северна България,, В. Търново, Левски, Шумен и др. Срещат се и в полуестествени басейни - напр. стари, запълнени с вода изкопи. Естествени еутрофни езера с растителност от типа Magnopotamion или Hydrocharition-В цяла България, основно в ниските райони. Най-много такива езера има в Дунавската равнина, Тракийската низина и по Черноморското крайбрежие. Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion- из цялата страна - Огоста, Вит, Янтра, Марица, Тунджа и др. Каталог: wp-content -> uploads -> 2012 2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения 2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения 2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г 2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на 2012 -> София-град Актуализиран на Педагогически съвет №8/04. 09. 2012 г 2012 -> Програма за развитие на селските райони европейски земеделски фонд за развитие на селските райони европа инвестира в селските райони 2012 -> Книгата е създадена по действителен случай. Имената на описаните места и действащите лица са променени 2012 -> Относно Обособена позиция №1 Изтегляне 4.7 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||
