Стопански факултет финансово-счетоводен анализ на фирма „стром 21“ оод
Изтегляне 154.25 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Изводи към първа глава
1.4. Алгоритъм на финансовия анализАлгоритъмът на финансовия анализ представлява последователност от действия, чрез които се реализира самия анализ. Алгоритъмът заедно с инструментариума на анализа (методи, показатели) формира методиката за финансов анализ. Методиката на финансово-стопанския анализ представлява система от методи, подредени в определена последователност, в зависимост от конкретните цели на изследването Методиката има две основни разновидности – частна методика и обща методика. Общата методика е ориентирана към аналитично обхващане на принципите на анализа, например финансови резултати, приходи, разходи и т.н. Частната методика е съобразена с конкретните особености на анализирания обект. Това могат да бъдат отрасловите особености на отделната фирма, а така също и особеностите на отделния тематичен обект на финансово –стопанския анализ. В условията на пазарна икономика интересите на стопанското предприятие са насочени преди всичко към печалбата и рентабилността, пряко обусловени от поведението на предприятието в динамичната пазарна конюнктура. Водещи елементи при разработване на съвременна методика на финансово-стопански анализ са следните24: Съобразяване с принципите на статиката и динамиката в управлението на предприятието; Съобразяване с водещото значение на печалбата и рентабилността за предприятието; Съобразяване с определящото значение на пазарната конюнктура; Съобразяване с обективните връзки и зависимости между печалбата, финансовото състояние и обуславящите ги фактори. Детайлизираният анализ на финансовото състояние на фирмата допълва, конкретизира и разширява технологията, по която се провежда финансовия анализ. Анализът се извършва по следните направления: - Анализ и оценка на финансово - икономическия потенциал на обекта ; - Анализ и оценка на резултатите от финансовата дейност на фирмата; Първото направление на анализа е свързано с оценяването на величината и структурата на дълготрайните и краткотрайни активи на предприятието, както и на относителният им дял в общата сума на активите. Оценява се и дела на собствения капитал в общата сума на пасивите, както и дела на привлечения капитал. За целта се използват хоризонталния и вертикалния анализ, за които вече споменахме. При анализа на резултатите от финансовата дейност на фирмата се набляга на следното: анализ на балансовата печалба на фирмата, анализ на рентабилността, анализ на паричните потоци на фирмата анализ на обръщаемостта на активите, анализ на ефективността от използването на капитала и др. Използват се различни разновидности на финансовия анализ, като най-важните от тях са следните: вътрешен и външен. Външният анализ се осъществява от субекти, които не са пряко ангажирани с дейността на предприятието, а вътрешният анализ се провежда от част от служителите на фирмата (напр. финансовите мениджъри и аналитици); Традиционният финансов анализ обикновено протича през следните етапи25: 1. Събиране на необходимата информация; 2. Оценка на достоверността на събраната информация (чрез външен одит); 3. Обработка на информацията (съставят се аналитични таблици, отчитане на риска и неопределеността ); 4. Изчисляване на структурни показатели на основата на финансовите отчети (вертикален анализ); 5. Изчисляване на показатели за изменение състоянието на отделните балансови позиции във времето, съдържащи се във финансовите отчети (хоризонтален анализ); 6. Изчисляване на финансови показатели, свързани с основните характеристики на финансовата дейност на фирмата (ликвидност, платежоспособност, рентабилност и т.н.); 7. Сравнителен анализ на стойностите на финансовите показатели със средните за отрасъла или с установени нормативи; 8. Анализ на измененията на финансовите показатели (установяване на тенденция към влошаване или подобряване); 9. Анализ и оценка на някои интегрални финансови показатели (многофакторни модели за оценка на финансовото състояние на фирмата, най-често използван от които е Z-анализа на Алтман); 10. Изготвяне на обобщаващи изводи за финансовото състояние на фирмата на основата на интерпретация на обработваните данни. За да се гарантира доброто и пълно информационно осигуряване на анализа, е необходимо то да се подчинява на следните основни изисквания: 1. Обхватност – информацията трябва да се извлича от всички възможни източници; 2. Обективност – тя трябва да отразява фактическото имуществено и финансово състояние на анализирания обект; 3. Своевременност – информацията трябва да постъпва навреме, да бъде актуална; 4. Достоверност – тя трябва да е реалистична и да бъде съпоставима през отделните периоди. Тези изисквания се пораждат поради обстоятелството, че при финансовия анализ се използва разнообразна по вид и количество информация. Като основни вътрешни информационни източници се използват26: 1. Счетоводен баланс; 2. Отчет за приходите и разходите; 3. Отчет за паричните потоци; 4. Счетоводни сметки – аналитични и синтетични; 5. Други финансово-счетоводни документи. Освен изброените вътрешни за фирмата източници на информация, в зависимост от целите на анализа могат да се използват и редица външни информационни източници. Най-важните от тях могат да бъдат следните: 1. Информация, получена от конкурентни предприятия; 2. Информация, получена от специализирани дружества, осъществяващи рейтингови оценки на свои клиенти; 3. Информация, предоставена от търговски банки, клиент на които е анализираното предприятие; 4. Други външни информационни източници. Важно е да се отбележи, че информацията е свързана с определени особености и се включва във финансовите отчети при отчитането на определени ограничителни условия. Така например, е необходимо да се отчита оптималното и справедливо съотношение между приходите и разходите на предприятието, обект на анализа. Това обстоятелство е свързано с изискването да не се допуска завишена оценка на активите и доходите на фирмата и занижена оценка на нейните пасиви и задължения. Информацията трябва да е конфиденциална и да не позволява накърняването на конкурентните позиции на анализираното предприятие. В заключение може да се направи извода, че финансовият аналитик трябва да подбере подходяща технология за извършване на анализа, като използва различни видове и форми на финансов анализ. За да постигне целта си, той трябва да познава основните информационни източници и техните специфични особености и да ги ползва коректно. В резултат ще се получи достоверна представа за финансово-икономическото състояние на анализирания обект и ще се вземат необходимите управленски решения. Изводи към първа глава:Изследванията показват, че зад термина финансов анализ се крият две твърде различни понятия - анализ на риска и стратегически анализ. На тази основа е характерно, че: Едната теза приема финансовия анализ като изследване на риска на фирмата и предимно като анализ на фирмата, намираща се във финансово затруднение. Разбира се, именно тази концепция възниква първа (кредиторът е искал да оцени своя риск) и все още твърде често финансовият анализ се свързва с изследване на фирми, намиращи се във финансово затруднение. В по-голямата си част тук изследването е насочено към възвръщаемостта. По тази причина важно значение има търсенето на отговор на следните въпроси: фирмата на загуба ли е през изследваните няколко финансови години или точно обратно - фирмата е рентабилна; каква е нормата на възвръщаемост - твърде висока (от порядъка на 25 % от собствените капитали), прилична (от порядъка на 10 % от собствените капитали), недостатъчна и т.н. Що се отнася до производствената структура важно значение имат: запасите и потребностите от оборотни капитали (тяхната величина по отношение на собствения капитал); природата и значението на реалните активи; основните разходи (покупки, персонални разходи, други разходи, финансови разходи...). В същото време анализът на финансовата структура изисква насочване вниманието към: величината на общата задлъжнялост по отношение на собствените капитали; мащабите на общото финансиране (дългове и собствени капитали) и неговото развитие. Според този първи анализ - който е само един бърз поглед върху финансовото състоянието на фирмата, финансистът трябва да определи основните елементи, характеризиращи дейността на фирмата: риск, ликвидност, платежоспособност, цикличност на развитие и др. Втората теза приема финансовия анализ като анализ, който позволява да бъдат разбрани икономическите, стратегическите и финансовите механизми, т.е. финансов анализ за стратегическа диагностика на фирмата. Той е свързан с анализ на финансовата политика на фирмата, като се изходи от счетоводното състояние. По тази причина терминът финансов анализ е двусмислен, тъй като изразява едновременно две различни техники: анализ на фирмата, намираща се във финансово затруднение; анализ на стратегията на фирмата. Може да се каже, че и двете тези са правилни, но втората теза е по-достъпна, често приложима и се защитава от по-голям кръг от специалистите по финансов анализ (включително и нашето мнение е в защита на втората теза). Повишаването на конкурентоспособността на националната икономика, на отделните сектори и на фирмите е важна предпоставка за постигане на икономически растеж и успешно конкуриране на международните пазари, както и за увеличаване на реалните доходи на населението и жизнения стандарт. Това на практика е причината, която превърна повишаването на конкурентоспособността на българската икономика в един от най-важните приоритети на икономическата политика. Проблемът с повишаването на конкурентоспособността на българските предприятия и на икономиката като цяло придобива изключително голямо значение след членството на нашата страна в ЕС. Силно регулираният европейски пазар предлага доста взискателна среда за дейност на българските предприятия. Конкуренцията от страна на производителите на масови стоки с ниска добавена стойност, сходната стокова структура и безспорните предимства в трудоемките производства, създават заплаха за българските предприемачи. Това налага преориентиране на дейността от широко застъпените в световен мащаб производства с ниска добавена стойност към определени малки ниши, заемани на основата на специфични конкурентни предимства и иновативни продукти с по-висока добавена стойност.
Изтегляне 154.25 Kb. Сподели с приятели:
|