Стопанство

ПРИЛОЖЕНИЯ

2. Международни адреси на Институти Деметер.

3. Адреси на регионални Институти Деметер в Германия.















Международни адреси на Институти Деметер

Demeter-International e.V.

Sekretariat Kraaybeekerhof, Postbus 17 NL-3970 AA Driebergen Fön + + 31-343-51 29 25 Fax -533 865 kraayhof@wxs.nl

CDN-Canadian Biodynamic Alliance

General Delivery, Lake Cowichan, BC VOR 2GO, Canada Fön + +1-250-7 49 41 99 Fax -7 49 47 88

Demeter-International e.V.

Prüfstelle für Internationale Demeter-Projekte Brandschneise 2 D-64295 Darmstadt Fön ++49-61 55-84 69-0 Fax -84 69-11 conny. Hauenschild @demeter, de www.demeter.net

A-Demeter-Bund Österreich

Hietzinger Kai 127/2/31 A-1130 Wien Fön ++43-1-8 79 47 01 Fax -8 79 47 22

CH-Schweizer Demeter-Verband

Grabenacker 15 CH-4142 Münchenstein l Fön ++41-61-4 16 06 43 Fax -4 16 06 44

DK-Demeterforbundet i Danmark

Birkum Bygade 20, DK-5220 Odense S Fön ++45-65-97 30 50 Fax -97 30 50

AUSBiodynamik and Gardening Assoc. Inc.

P.O.Box 54 AUS-2454 NSW Bellingen Fön ++61-266-55 85 51 Fax -55 85 51 poss@midcoast.com.au

BR-Instituto Biodinamico

C.P. 321 BR-18603-970 Botucatu SP. Fön ++55-148-22 50 66 Fax -8 22 50 66 u. + +55-148-22 36 48 ibd@ibd.com.br

F-Association Demeter-France

Heliopolis, EI Horrya P.O.Box 28 34, ET-Kairo Fön ++20-2-2 80 79 94 Fax -2 80 69 59 ebda@sekem.com

ET-Egyptian Bio-Dinamis Association

Heliopolis, El Horrya P.O.Box 28 34, ET-Kairo Fon + + 20-2-2 80 79 94 Fax – 2 80 69 59 abda@sekem.com

GB-Byodynamic Agricultural Association

Rudolf Steiner House, 35, Park Rd. GB-London NW1 6XT Fön, Fax ++44-1562 664 933 bdaa@biodynamic.freeserve.couk

I-Demeter Associazone Italia

Via Fornello 4 1-43030 Basilicanova/PR Fön ++39-05 21-68 20 00 Fax -68 20 16 demeter.italia@tin.it

IRL-Demeter Standards Ltd.

BDAAI, The Watergarden Thomastown, Co. Kilkenny Fön + +353-56-5 42 14 Fax -508-7 34 24 bdaai@indigo.ie

L-Veräin für biologisch dinamesch Landwirtschaft Letzeburg a.s.b.l.

13, Rue de la Gare L-5353 Oetrange Fön + + 352-35 59 61 Fax -35 02 45

NL-Verenigung voor Biologisch Dynamische Landbouw

Postbus 17, Diederichslaan 25 NL-A Driebergen Fön ++31-34 35-3 17 40 Fax -34 35-1 69 43 bd.vereniging@ecomarkt.nl

NZ-Bio Dynamic Farming and Gardening

Assoc. Inc. P.O.Box 39045, NZ-Welling-ton Mail Centre Fön ++64-4-589 53 66 Fax -4-589 53»45 biodynamics@clear.net.nz

S-Svenska-Demeterförbundet

Skillebyholm, S-15391 Järna Fön ++46-85 51-5 79 88 Fax -5 79 76

N-Biologisk-Dynamisk Forening

Kirkegata 64 N-2609 Lillehammer Fön ++47-61-22 39 10 Fax -61 25 46 00 biodynfo@frisurf.no

SF-Demeter-Biodynaminen Yhdistys, Biodynamiska Föreningen r.y.

Uudenmaankatu 25 A4 SF-00120 Helsinki 12 Fön ++35-89-64 41 60 Fax -6 80 25 91

USA-Demeter-Association Inc.

Britt Road Aurora USA-13026 NY Fön + + 1-315-3 64 56 17 Fax – 3 64 52 24 demeter@baldcom.net
Адреси на регионални институти Деметер в Германия

Demeter Baden-Württemberg

Vereinigung der Landesarbeitsgemeinschaften für Biologisch-Dynamische Würtschaftsweise Baden-Württemberg e.V. Hauptstraße 82 D-70771 Leinfelden Echterdingen Fön 07 11/90 25-40 Fax 07 11/90 254-54 demeter. bawue@t-online.de

Demeter Bayern

Biologish-Dynamische Vereinigung Demeter-Bayern e.V. Hohenbercha 23 D-85402 Kranzberg -Fön 0 81 66/62 04 Fax 0 81 66/62 74 demeter. bayern@t-online.de

Demeter Berlin-Brandenburg

Arbeitsgemeinschaft für Biologisch-Dynamischen Landbau e.V. Hauptstraße 41 D-15518 Eggersdorf Fön 03 34 32/7 22 14 Fax 03 34 32/7 22 13 demeterbb@t-online.de

Demeter Nordwestdeutschland

Bäuerliche Gesellschaft Nordwestdeutschland e.V. Bauckhof D-21385 Amelinghausen Fön 0 41 32/91 20-0 Fax 0 41 32/91 20-24

DemeterMarktforum e.V.

Brandschneise 2 D-64295 Darmstadt Fön 0 61 55/84 69-0 Fax 0 61 55/84 69-11 info@demeter.de www.demeter.de

Demeter Sachsen

Sächsischer Ring für Biologisch-Dynamische Landkultur Veilchenweg 52 D-01326 Dresden Fön 03 51/2 68 53 91 Fax 03 51/ 68 23 58

Demeter Sachsen Anhalt e.V.

Arbeitsgemeinschaft für Biologisch-Dynamische Wirtschafsweise Sachsen-Anhalt e.V. Hauptstraße 19 D-39164 Schleibnitz Fön 03 92 09/5 37 98 03 92 09/5 37 99 Fax 03 92 09/5 37 97

Demeter Thüringen

Arbeitsgemeinschaft für Biologisch-Dynamische Wirtschaftsweise hüringen e.V. Hauptstraße l D-06577 Hauteroda Fön, Fax 0 3 46/7 39 72 01

Demeter Bund e.V.

Brandschneise 2 D-64295 Darmstadt Fön 0 61 55/84 69-0 Fax 0 61 55/84 69-11 info@demeter.de www.demeter.de

Demeter-Dienste GmbH

Brandschneise 2 D-64295 Darmstadt Fön 0 61 55/84 69-0 Fax 0 61 55/84 69-11 dienste@demeter.de Demeter Sachsen

Sächsischer Ring für Biologisch-Dynamische Landkultur Veilchenweg 52 D-01326 Dresden Fön 03 51/2 68 53 91 Fax 03 51/ 68 23 58

Demeter Sachsen Anhalt e.V.

Arbeitsgemeinschaft für Biologisch-Dynamische Wirtschafsweise Sachsen-Anhalt e.V. Hauptstraße 19 D-39164 Schleibnitz Fön 03 92 09/5 37 98 03 92 09/5 37 99 Fax 03 92 09/5 37 97

Demeter Thüringen

Arbeitsgemeinschaft für Biologisch-Dynamische Wirtschaftsweise Thüringen e.V. Hauptstraße l D-06577 Hauteroda Fön, Fax 0 3 46/7 39 72 01

Demeter Bund e.V.

Brandschneise 2 D-64295 Darmstadt Fön 0 61 55/84 69-0 Fax 0 61 55/84 69-11 info@demeter.de www.demeter.de

Demeter-Dienste GmbH

Brandschneise 2 D-64295 Darmstadt Fön 0 61 55/84 69-0 Fax 0 61 55/84 69-11 dienste@demeter.de Forschungsring für -Biologisch-Dynamische Wirtschaftsweise

e. V. Brandschneise 2 D-64295 Darmstadt Fön 0 61 55/8*4 12-3 Fax 0 61 55/84 69-11 info@forschungsring.de www.forschungsring.de

Institut for biologischdynamische Forschung

Brandschneise 5 D-64295 Darmstadt Fön 0 61 55/84 21-0 Fax 0 61 55/84 21-25 info@ibdf.de; www.ibdf.de Auskunftsund Beratungsstelle

Vermittlung von Ausbildungsud Praktikaplätzen bzw. Tätigkeiten auf biol.-dyn. Betrieben weltweit Brandschneise 2 D-64295 Darmstadt Fön 0 61 55/84 12-3 Fax 0 61 55/84 69-11 info@forschungsring.de Demeter Hessen e.V.

Arbeitsgemeinschaft für Biologisch-Dynamischen Landbau Brandauer Weg 3 D-64397 Modautal-Webern Fön 0 61 67/15 65 Fax 0 61 67/73 41 Hgengenb @aol.com

Demeter Mecklenburg-Vorpommern

Arbeitsgemeinschaft für Biologisch-Dynamische Landkultur Dorfstraße 14 D-17139 Retzow/Malchin Fön 0 39 94/21 07 05

Demeter NRW

Arbeitsgemeinschaft für Biologisch-Dynamische Wirtschaftsweise Nordrhein-Westfalen e.V. Annener Berg 15 D-58454 Witten Fön 0 23 02/69 61-10 Fax 0 23 02/69 61-11

Demeter Rheinland-Pfalz und Saarland

Arbeitsgemeinschaft für Biologisch-Dynamische Wirtschaftsweise Rheinland-Pfalz und Saarland e.V. Deckenhardter Straße 25 D-66649 Oberthal Fön 0 68 52/80 23 93 Fax 0 68 52/80 23 94

Волфганг Шауман

Въведение в курса по земеделие

на Рудолф Щайнер

,,Духовно-научни основи за развитието

на селското стопанство„
Превод Д­р Петко Бояджиев,

Селскостопански курс,

състоящ се от:
Осем лекции, едно изказване и четири пъти отговори по въпроси, държани в Кобервитц при Бреслау (Вроцлав) от 7 до 16 юни 1924; издаден от издателство Рудолф Щайнер в Дорнах библиографски номер 327, шесто издание 1984 година, джобен формат 1989 година (преведен на български и издаден от издателство «Димо Даскалов» в Стара Загора).
Д­р ВОЛФГАНГ ШАУМАН; роден 1924, след пленничеството си изучава ветеринарна медицина. Същевременно се запознава с антропософията и по­специално с „Философия на свободата„ от Рудолф Щайнер. Член на ръководството на „Изследователски кръг за биологично­динамичен начин на производство„ и на съюза „Деметер„. Контакти с изследователи на селското стопанство и дейно участие в „Институт за биологично­динамично изследване„. Член на свободната висша школа за духовна наука в Дорнах/Швейцария, както и съосновател на селскостопанското училище Дотенфелдерхоф в Бад Филбел

Всички съдържащи се в тази книга сведения, резултати и т.н. са прегледани и съставени от авторите и проверени от тях, както и от Фондацията „Екология и селско стопанство„ с възможно най­голяма отговорност. Въпреки това грешки не могат напълно да се изключат. Затова издателството и авторите не могат да дадат гаранция и не поемат никаква отговорност, ако в текста има неправилни твърдения.

Weinstraße Süd 51, D-67908 Bad Dürkheim

По Петдесетница 1924 по настойчивата молба на земеделци и градинари д-р Рудолф Щайнер (1861-1925) изнася осем лекции относно ,,Духовно­научните основи за развитието на селското стопанство„ (т. нар. Селскостопански курс) в Кобервиц до Бреслау (Вроцлав). При това той разглежда материята не само от природонаучните гледни точки, а също и от наблюдаваните от него нематериални сили от различен вид, които идват от Космоса и играят важна роля във всички явления на живота. Те трябва да бъдат засилени чрез описаните в курса препарати, които земеделецът сам може да си произведе. Към това Рудолф Щайнер добавя: «Тъкмо при земеделието се разкрива, че от Духа трябва да се поемат сили, които днес са съвсем непознати и които имат значение не само че с тях в известна степен се подобрява земеделското стопанство, но тяхното значение е и в това, изобщо да може да продължи животът на човека на Земята във физически смисъл – нали човекът трябва да живее от това, което земята му доставя.»

За да се разберат дадените от Щайнер импулси, трябва да се навлезе дълбоко в тематиката. Неговите лекции са стенографирани през 1924 и публикувани за пръв път през 1929. Но и след прочитането им, на човек му е трудно да разбере всичко. Те принадлежат към най-сложните от неговите трудове. Което липсваше досега, беше наличието на коментар. Затова Фондацията ,,Екология и земеделие„ помоли д-р Волфганг Шауман (уважаван член на кураториума на тази фондация) да напише едно кратко и сбито разяснение по този труд. Следователно тази книга не е практическо ръководство. Който търси обширно изложение, препоръчваме му наръчника от Кьопф\Шауман\Хациус: „Биологично-динамично земеделие„ (Издателство Ойген Улмер, четвърто изцяло преработено и новооформено издание от 1996).

Благодарим на автора, че прие тази тежка задача и се надяваме, че настоящата брошура ще допринесе за разбиране на биодинамичния метод на земеделие.

„Философия и Антропософия„

Една принципна трудност лежи в наличието на най-различни потребности и предпоставки при читателите с оглед на житейския им опит. Аз се постарах да пиша така, че написаното да се смята също и за научно изложение. Повече читатели обаче очаквам измежду практикуващите. Представеното тук е резултат от дълго занимаване със съдържанието и в никакъв случай не е само една единствена духовна работа. Най-напред в много от общите усилия водещи бяха по-старите приятели, които са се занимавали с предмета вече десетилетия преди мен. После се заинтересуваха и други, които бяха с десетки години по-млади. Те също съдействаха по определен начин. Това не променя нищо във факта, че съдържанието представлява моето лично схващане и аз нося лична отговорност. Сърдечно благодаря на критичните читатели на проекта! Разбира се, може да има различни мнения по много точки, но все пак аз се помъчих да се издигна над само изказани мнения. По-специално изборът на коментираните места би могъл да се направи по друг начин. Не се предявяват претенции за изчерпателност и не се и прави опит за това. Във всички случаи е необходима една прецизна мисловна работа от страна на читателя, така че истинските потребности може би не стоят така далече една от друга. Всеки лесно може да пропусне това, което може би го интересува по-малко. Главната трудност обаче се намира в там, че също и в Селскостопанския курс Щайнер описва нещата въз основа на своето, често съвсем непосредствено, свръхсетивно наблюдение. В своята въвеждаща в Антропософията книга „Теософия„ той казва:

«Той (Духовният изследовател) винаги мисли само следното: Това го изживях в духовните области на битието и аз разказвам за тези мои изживявания.»¹

Но тези сведения произлизат не само като че ли от друга държава, а са изживявания от принципно друго естество и са различни от получените чрез сетивата. Освен това нашият език в своето устройство напълно е приспособен да изразява изживяванията, придобити от сетивния свят. Поради това езиковото изразяване на свръхсетивните опитности представлява далеч по-голяма трудност, която слушателите и читателите трябва да осъзнаят. Следователно не трябва да се мисли, че съдържанието на такъв курс ще може бързо да се възприеме и лесно да се разбере.

Биологично-динамичният селскостопански метод е основан в 1924 и е първият съзнателно-екологичен селскостопански метод, системно приложен от мнозина земеделци. Подобно както в природата, в която всеки живот съществува в една жизнена общност, земеделското стопанство се разглежда и икономически се управлява като биологична система, в която всяко нещо е свързано с всичко в нея и е въведено от човека в една друга полезна връзка. Думата „система„ може да ни заблуди да схващаме тази връзка като нещо твърдо установено, както е в една компютърна програма. Един жив организъм няма само своята обмяна на веществата и своите възприемащи функции, които си взаимодействат, но той покълва, расте, променя се, размножава се и т.н., следователно става друг с оглед вида на тази свързаност. Оттук терминът „организъм„ е за предпочитане пред „система„. Вземе ли се под внимание още и това, че никое земеделско стопанство в това отношение не е еднакво с друго, то става разбираем изразът „индивидуалност„. На тази първа, най-ниска степен в разбирането на това понятие винаги става въпрос за организми със съвсем индивидуални свойства.

Ясно е, че на организмите от този вид липсва завършеното устройство, каквото притежава едно растение, едно животно, един човек. Екосистемите не възникват също както отделните организми от една определена клетка (обикновено от оплодената яйчна клетка). Както се знае, това води до факта, че всички клетки имат еднаква генетична екипировка. При екосистемите е различно, т.е. много видове с огромно генетично разнообразие и много индивиди заедно изграждат такъв „физиологичен организъм от по-висок порядък„². Следователно изразите се употребяват повече в образен, в преносен смисъл. За една научна дефиниция това може би е недостатъчно. Те обаче насочват вниманието към това, което следва и което е от централно значение за Селскостопанския курс.

Всепроникващият централен екологичен аспект за създаването и оформянето на земеделското стопанство стои тук под допълнителната, от по­висш порядък гледна точка, че материалната проява на живота на Земята има точно конкретно-духовен, това означава нематериален източник и че тази духовност във всеки момент определя, и трябва да определя живота на Земята. Поради това съществува живот и само тогава той остава трайно продуктивен и здравословен. Описанието съдържа опиращото се на личния опит на автора на лекциите убеждение, че в съвременен, строго експериментален и контролируем смисъл е възможно тази духовност да се достигне и опознае.

По-долу ще се занимаем с това духовно съдържание. Селскостопанският курс обаче почти не разглежда, или само косвено разглежда тази познавателно-методична страна, а предпоставя знанието за тази основа. Всичко друго, което Рудолф Щайнер вече е развил в продължение на четири десетилетия в книги и лекции, е включено в тези лекции, без той да може отново да го представи в подробности, понеже това би надхвърлило дадените рамки. Това той предоставя на грижата на участниците.

Поради това писмено поднесеният лекционен курс е труден за изчерпване духовен извор на познанието и е централно духовно съдържание на съвместен стремеж. Големият практически опит, свързан с него, прави възможно, в продължение на десетки години в различни стопанства да се работи по био­динамичен начин и без това изучаване. Това сочат многото на брой примери във всички части на света. Но с нищо не се променя фактът, че този курс е същинският източник, който не може да бъде заобиколен както за по-дълбокото разбиране, така и за по-нататъшното развитие. Много земеделци, градинари и т.н., които въпреки че имат силен интерес към съдържанието, много трудно са в състояние да изпълнят тези предпоставки поради своето житейско положение. Това важи не само за практикуващите. Други групи земеделци и градинари, работещи екологично, направо се отказват от това.

Затова тук ще се направи опит да се облекчи разбирането на непредубедения читател в смисъла на едно въведение. Основанията обикновено ще бъдат представени накратко, но ще бъде посочен техния източник. За да се удаде това, обемът трябва да позволи, книгата да може да се прочете и от много заетите хора. Следователно тук няма стремеж за подробен коментар. Само ще се опитам да изясня какво е имал предвид Рудолф Щайнер при такива места, които ми изглеждат особено важни или особено трудни. За това ще бъдат търсени връзки между самите лекции, а понякога също и връзката с други изказвания на Рудолф Щайнер.

Има голям избор на литература, която въвежда в био-динамичния метод на земеделие. Като първа възможна важна крачка в посока към повече принципната задача на курса авторът вижда в своята статия за практическия и научния път в развитието на екологичното земеделие.³ Там е направен опит да бъде описан този път с неговите душевно-духовни причини, като се започне с 18. столетие. Разбира се, има един непрекъснат поток от външни събития. Там обаче не господства само каузалността. Много повече хората се намесват с нови, променени цели, намерения, желания, но естествено също и със силните стари страсти в този поток от външни събития. Промяната на историята в края на краищата представлява история на променящия се човек. Това важи за всички области на културата, следователно и за земеделието. Също и природната наука в този смисъл се намира в историята на променящото се съзнание и не е просто там само като „обективно установило се отношение към света„.

Разбирането на това е едно важно, неизбежно средство, за да можем да обхванем нашето време, самите себе си и задачите на антропософията, а с това също и «Селскостопанския курс».

За всяко съответно настояще се поставя въпросът накъде води то. Ние винаги сме склонни да схващаме духовно-душевната ситуация на нашето собствено съвремие като същинската, правилната, отговаряща на истината. Самите ние обаче сме деца на нашето време. Съвсем естествено е, че повечето млади хора, когато подрастват, имат чувството, че те са докарали нещата толкова надалеч в сравнение най-вече с поколението на техните родители. Но също когато е точно обратното и дълбокото съмнение по отношение на бъдещето на света и на собствения живот гризе душата, още нищо не е спечелено. Важното е да се изучават съвременните явления, като те и естеството на тази промяна бъдат разбирани като симптоми на тази поврат и от това ясно да се познаят задачите, с които трябва да се захванем. Защото културата не се променя от само себе си, а само посредством хората и тяхното поведение.

Това поведение се определя от картината, която хората си съставят за света и за самите себе си. Винаги има консервативни хора, които охотно пропускат всяка промяна, за да си останат на изпробваното. Това би довело до една втвърдена, не променяща се култура. Това съществува също и в нашия век в голямо многообразие и в крайни форми. Все още има събирачи, ловци и номади. Много от тях отбягват контактите с европейците, защото знаят или предчувстват, че бързо ще загубят важни способности, ако се доближат до съвременната култура. Днес в Египет много земеделци още орат земята с рала, напомнящи тези от преди 4000 години. Тези земеделци са най-приятелски настроените хора, каквито човек може да си представи. От друга страна има и прогресивни хора, които искат да се заловят за всичко ново, без да се досещат на какви духове служат в същото време и какви са последиците от това. Но съществува също и възможността да се види насоката, в която хората и светът трябва да се движат, за да може развитието поне в известна степен да е успешно. Такава картина за посоката на развитието във всяко време може отново да бъде проверявана, допълвана или коригирана, напълно свободно от фанатизъм. Трябва да се опитваме да си поставяме нашите цели много по-надалеч в бъдещето. За това ни е нужно знание за миналото. Но всяка стъпка трябва да бъде съобразена с наличните факти. Такова усърдие ние наричаме отговорност. Само в такива рамки човек може да разбере, какъв е замисълът на антропософията и на Селскостопанския курс.