Фиг.3 Модел на повърхнината Фиг.4

За проверка точността на измерванията е направено следното замерване. На обработващ център ЦМ040 е закрепен точен, шлайфан цилиндър с диаметър [mm], като оста му е произволно разположена в работното пространство. Спрямо избрано координатно начало, по програма, в няколко сечения, успоредни на OZY, са измерени по девет точки по повърхнината му. Стъпката по Y е 2.5 [mm]. Диаметърът на опипващата сфера е . Измерващата програма е проиграна три пъти. Стойностите на координатите, във всяка точка, са усреднени и са записани в Приложение 3. Така се получава масива на измерените точки .

Съответните точки от модела в ПК са пресметнати чрез табл.(1) и са записани в масива .

Таблица 1

x	0, -3,-6,-9,-12,-15,-18,-21
y	10.,7.5,5.,2.5,0,-2.5,-5.,-7.5,-10.
z

и се нарича трансформационна матрица [79]. Състои се от матрицата за ротация

а транслационния вектор е .

Ротацията се характеризира с Ойлеровите ъгли , които се определят от равенствата

Средните точки (центроидна точка) на всеки “облак” се определят по формулите

Означавайки произведението на двете матрици с , сингурларното разложение на е от вида , където е функция от системата (singular value decomposition). Известно е, че . Така се определят Ойлеровите ъгли и съответните вектори за ротация по осите

Транслационният вектор е .

Измерените точки се транслират с този вектор и се завъртат с R1, R2 и R3. Така се определя новото положение на точките и итерацията се повтаря, докато сумарната грешка стане по-малка от зададено малко положително число. Ако началните разлики между точките и са малки, то и броя на итерациите ще са малко. Чрез тази методика се сравняват двата “облака” и се склопяват до сумарна грешка 0.004 [mm], посредством програма за MATLAB. Тази грешка показва и грешката при работа с предложеното устройство.

Както бе споменато по горе, чрез него може да се мерят съществуващи физични модели на обекти с ПКП, или при наличие на CAD модел, да се мери вече обработената повърхнина. Използуват се различни стратегии.