Стратегия за управление на общинската собственост


Политики за опазване и социализация на културното наследство



страница4/4
Дата18.06.2018
Размер0.66 Mb.
#74419
1   2   3   4

Политики за опазване и социализация на културното наследство


Мерките за неговото опазване и социализация са включени по традиция сред приоритетите в общинските стратегически и планови документи. В този контекст следва да бъдат посочени:

Общински план за развитие 2014-2020 год. В три от приоритетните области, изведени в документа (Приоритетна област 1 „Наследство и изкуство“, Приоритетна област 3 „Икономическо развитие и растеж“ и Приоритетна област 6 „Сътрудничество в развитието“) са включени общо 19 мерки, насочени към различни аспекти/обекти на опазването, социализацията, популяризирането и управлението на наследството и неговата среда и за развитие на културния туризъм. Програмната част на плана включва над 40 конкретни проекта, предвидени за реализация на тези мерки.

Културна стратегия на община Пловдив 2014-2024 г. (приета с Решение № 238, Протокол  № 13 ОТ 24. 07. 2014 г. на ОбС) и Стратегия и план за устойчиво развитие на туризма в Пловдив за периода 2014-2020 г. (приети с Решение № 41, Протокол  № 3 ОТ 20. 02. 2014 г. на ОбС) на свой ред приоритизират опазването и реализацията на наследството в контекста на политиките за социално и икономическо развитие на общината.

Общият устройствен план на община Пловдив създава устройствени условия за реализиране на политики за управление на системата „Културно наследство”. Необходимо е да бъдат предприети следните мерки:

  • Пълноценен обхват на съществуващите и нови материални и нематериални културни ценности като обекти на внимание, защита и използване.

  • Изява на културното наследство като ресурс-стимулатор за общото териториално развитие и за развитието на отделните функционални системи. Нарастване на значението на наследството в ежедневния живот на гражданите в емоционален и в познавателен смисъл. Изява на ролята на културното наследство за качеството на живот в средата на обитаване, включително чрез интегриране на елементи на наследството в съвременната градска среда и в териториите извън обхвата на груповата културна ценност Историческа зона “Филипопол-Тримонциум-Пловдив”.

  • Синтез на културни и природни ценности в единно работеща система; повишаване на традиционната роля на р. Марица и на природните територии; интегриране на културен и еко-туризъм.

  • Постигане на по-пълна изява и реализация на гео-културния потенциал на културното наследство и на неговия културен ареал, повишаване на ролята му в мрежата на културните коридори и активното му включване в европейското културно пространство.

Съгласно предвижданията на ОУП на гр. Пловдив следва да се изготви „интегрирана система от надземни и подземни културно-исторически структури”, включващо възможности за оптимизиране на устройството на системата от подземни пространства, както и свързването им с надземните градски структури. Така, освен „изява на териториална цялост на историческите пластове и цялост на тяхната стратификация”, тези подземни обществени пространства (закрити или открити) ще осигурят допълнителни експозиционни площи, както и условия за информационни и други обслужващи дейности, адресирани към гражданите и туристите.

Интегрираният план за градско възстановяване и развитие (ИПГВР) на гр. Пловдив с времеви хоризонт - 2020 г. е разработен в съответствие с разпоредбите на Закона за регионално развитие и се свързва с прилагането на Оперативната програма „Региони в растеж”, както и на други оперативни програми, финансиращи проекти в градовете. Планът съдържа комплексен набор от интервенции, концентрирани в рамките на три специфични зони за въздействие на територията на града, които са: “Първа градска част” - зона с преобладаващ социален характер; „Гладно поле” - зона с потенциал за икономическо развитие и “Централна гара“ - зона на публични функции с висока обществена значимост. При обосновката на избора на зоните за въздействие, по-специално на „зоната със социален характер”, е акцентирано върху наличието на ценни обекти от археологическата структура с потенциал за експониране, разположението на територията непосредствено в източното и южно подножие, на подстъпите към Старинен Пловдив, както и на активните функционални връзки в западна посока, с централната част на града. При избора на „зоната с публични функции” също са взети предвид обстоятелства, отнасящи се към туристико-обслужващите функции на територията, както и културно-историческия й потенциал. На тази база са определени комплексни проекти за изпълнение в следващия планов период, включително такива, отнасящи се за изпълнение на КРР и експониране на НКЦ и за развитие на инфраструктурата, обслужваща културния туризъм.

Пловдив – културна столица на Европа през 2019 г. В инвестиционната част на програмата са цитирани следните обекти и дейности, отнасящи се пряко към недвижимото наследство:

  • Античният театър (ремонти на вход, сцена и мултимедийна обиколка);

  • разкопки на оставащите части от Римския стадион – втори етап;

  • разкопки на (други) археологически обекти;

  • адаптиране на обществените пространства под Одеона за артистични дейности;

  • тютюневи складове (проект „Тютюневия град“);

  • ремонт на Баня „Старинна“ (седалище на Центъра за съвременно изкуство);

  • текущ ремонт на исторически къщи (обществени) в Стария град;

  • реконструкция на историческите павирани тротоари и художествено осветление в Стария град + подземната инфраструктура;

  • реконструкция и обновяване на откритите пространства на Художествената галерия;

  • Регионален природонаучен музей;

  • цялостно обновяване на парк „Дондуков“;

  • изграждане на информационни и градски точки за ориентация1.

Тези обекти и дейности са включени в предвижданията на Общинския план за развитие и са в съответствие с тези на ОУПО. Част от тях са вече в реализация.

Списъкът не изчерпва териториите и фондовете на наследството, с отношение към успешното реализиране на инициативата, доколкото намеренията са голяма част от проявите да бъдат осъществени в обекти на НКН или публични пространства в историческите градски части. Освен това, културната столица на Европа, респ. териториите и обектите на наследството в нея ще бъдат местата на най-активно туристическо посещение. Очаква се през следващите години броят им да нараства съществено. Това означава възможност и задължение за оптимално представяне и популяризиране на културното наследство на града и региона. В този смисъл следва да се продължат засилените дейности по придобиване, опазване и стопанисване на имоти – недвижими културни ценности на територията на Старинен Пловдив в синтез с цялостната визия за развитието на културата и туризма на територията на гр. Пловдив



Степен на реализация на стратегическите и планови предвиждания


През последните години са осъществени няколко крупни инвестиционни кампании за изпълнение на консервационно-реставрационни работи (КРР), експониране и/или адаптация за съвременни публични функции на значими обекти на недвижимото културно наследство в Пловдив. Изпълнени са още мащабни благоустройствени работи в части от територии на ГНКЦ, като „Старинен Пловдив“, ул. „Княз Александър І Батемберг“, ул. „Райко Даскалов“, кв. „Капана“, Цар Симеоновата градина. Реализирани са инвестиционни дейности за обновяване на експозициите, сградите-НКЦ и оборудването на основни музеи. Проведени са архитектурни и градоустройствени конкурси; разработени са проекти за подробни устройствени планове за части от териториите с НКН; в процедура са проекти за КРР и социализация на обекти на наследството. Продължават редовните и спасителните археологически проучвания.

Въпреки тези реализации, изпълнението на значителна част от предвижданията на стратегическите и планови документи предстои. Все още се констатира неудовлетворително състояние (до аварийно) на значителна част от НКЦ. В процедури по изпълнение са изготвяне на КРР и експониране на археологически обекти с ключово значение, като комплексите Небет тепе, Източна порта, Голяма (Епископска) базилика, разкритите части на Античния форум, археологическите обекти в кв. 71 по плана на Първа градска част. Констатират се процеси на деградация на някои от паметниците на градинското и парковото изкуство - Хълм на Освободителите, Данов хълм, - имоти – общинска собственост с особено голямо значение за облика на града.



V. ТРАНСПОРТНО-КОМУНИКАЦИОННА СИСТЕМА

Уличната мрежа в Пловдив се нуждае от ремонт и ново изграждане, съобразно предвижданията на ОУП и ПУП. Натовареността на транспортния поток предполага необходимост община Пловдив да започне придобиване и строителството на нови улични трасета според проектните предвиждания в ОУП и ПУП. На следващо място - в община Пловдив проблемът с паркирането, както в повечето български градове е особено изострен. Основната причина той да се задълбочава е неизграждането на предвидените паркоместа (по конкретни разработки в ПУП-ПРЗ). С особена острота и болезненост проблемът с паркирането стои в ЦГЧ. Пловдив има нужда от десетки хиляди паркоместа, с оглед на което следва да се изготви визия за подобряване на паркирането в града и се изпълнява ежегодно.



VІ. НАСОКИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ИКОНОМИКАТА

Развитието на съвременна, устойчива икономика в условията на високо конкурентна икономическа среда е свързано със създаване на условия за създаване на възможност за реализиране на инвестиционни намерения от частноправни субекти, повишаване на конкурентноспособнстта и приходите в общинския бюджет. В този смисъл следва да се обърне особено внимание на имотите-общинска собственост, чието предназначение предполага наличие на стопанска инициатива от частнопртавни субекти. Следва да се има предвид, че община Пловдив не разполага с необходимия ресурс, нито е предмет на нейните органи да реализират мероприятия, предмет на конкурентната икономика. В този смисъл при преглед на имотите – общинска собственост, чието конкретно отреждане и фактичско ползване не предполага публичен характер на собствеността, следва да се прилагат инструментите за управление и разпореждане от частрно-правни субекти, заложени в ЗОС, ЗУТ, ЗК, ЗПЧП, ЗФВС и др. специални закони. Имоти – общинска собственост, които са предназначени за жилищни функции, производствени и складови дейности, спорт и атракции, туристически зони, обществено обслужващи дейности и чието предназначение не е реализирано, следва да бъдат управлявани по начин, който ще повиши ефективността от ползването им, ще позволи да бъдат реализирани отредените им функции и ще способства за нарастване на приходната, а не на разходната част на общинския бюджет.

Особено място в развитието на общинската икономика в стратегическите планове и намерения на община Пловдив е развитието на съвременни иновативни технологии и усъвършенствани продукти – резултат от появата на нови иновативни предприятия.
Друго условие за появата на конкурентна икономика е наличието на съответната инфраструктура, която да подпомага появата на нови идеи, разработване на нови технологии, подготовка на кадри за създаване на иновации и за развитие на икономика на знанието.
VІІ. В ТОЗИ СМИСЪЛ ПРИ ИЗГОТВЯНЕ НА ЕЖЕГОДНИТЕ ГОДИШНИ ПРОГРАМИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ, УПРАВЛЕНИЕ И РАЗПОРЕЖДАНЕ С ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ СЛЕДВА ДА СЕ ИМАТ ПРЕДВИД ОПИСАНИТЕ ПО-ГОРЕ НАСОКИ И ПРОБЛЕМИ НА ГР. ПЛОВДИВ
Предложената рамка за анализ отговаря на избрания подход за разглеждане на общинската собственост като основен актив и инструмент за изпълнение на основните функции на местната власт и предоставяне на качестве­ни публични услуги. Разглеждането на общия обем имоти по видове, описван в ежегодните Годишни програмни за придобиване, управление и разпореждане с общинската собственост, съобразно основните функции, включени в об­щинския бюджет, ще даде възможност за осигуряване на съответствие както с данните за приходите и разходите по отделните функции, така и с основните категории на социално-икономическия анализ, приложен при изготвянето на общинските планове за развитие.

Общинската собственост, осигуряваща управленски функ­ции е източник на разходи за общинския бюджет, тъй като не генерира преки приходи. Финансовите цели са разходно ориентирани - постигане на оптимално ниво на разходи по имотите в рамките на техния жизнен цикъл.

Общинската собственост, осигуряваща делегирани и функ­ции, за които са налични минимални стандарти, задоволя­ващи трайни обществени потребности, също представлява източник на разходи за общинския бюджет. За разлика от управленските функции обаче, в тази група са включени и функции, за осигуряването на които може да бъде из­ползвана и частна общинска собственост. За изпълнени­ето на част от тези функции, например в областта на предоставяне на социалните услуги, може да бъде тър­сено партньорство с частни организации за експлоатация и съответно поддръжка на собствеността. Финансовите цели на този тип собственост са смесени - преимущест­вено разходно ориентирани (т.е. общинският бюджет след­ва да може да осигури финансово тяхното управление при необходимост), но съществува възможност за частично генериране на приходи при привличане на частни организа­ции, които да предоставят подходяща част от услугите, свързани с тези функции.

Общинската собственост, осигуряваща местни функции предоставя възможност за осъществяване на сделки на управление разпореждане с имоти и ге­нериране на приходи чрез привличане на частно финанси­ране за изграждане/доизграждане и експлоатиране, което позволява оперативните разходи, разходите за поддръжка и капиталовите разходи да бъдат прехвърлени на частен партньор, който експлоатира собствеността при поемане на ангажимент за предоставяне на услуги, осигуряващи съответните функции.

При благоприятен сценарий, частното финансиране след­ва да сведе до минимум нуждата от бюджетни разходи за управлението на тази собственост. Финансовите цели на този тип собственост са смесени - преимуществено приходно ориентирани, като управлението им следва да генерира приходи, достатъчни за покриване както на част от типове разходи (оперативни, за поддръжка, капиталови - напр. социални жилища, спортни съоръжения), така и разходно ориентирани за обществените функции, за които не носят директни потребителски приходи (напр. паркове и зелени площи).

Общинската собственост, която не е необходима за оси­гуряване на функциите (управленски, делегирани или мест­ни) на местната власт, следва да се разглежда като източник на приходи в общинския бюджет. Генерираните приходи следва да превишават всички типове разходи по управлението на тази собственост (оперативни разходи, разходи за поддръжка и капиталови разходи).



  • Намаляване на разходите за поддръжка на използ­ваните имоти: определяне на критичните имоти, за които предприемането на подходящи действия ще доведе до най-голям дял в намаляването на разходите;

  • Намаляване на субсидиите: определяне на имо­тите, които могат да бъдат управлявани и/или развивани като част от проекти за публично-частно партньорство (в широкия смисъл на това понятие). Те трябва да отговарят на изискванията за законосъобразност, техническа възможност, както и да генерират интерес от страна на частните организации. В случай, че такъв интерес липсва, се планират мерки, които водят до неговото повишаване;

  • Увеличаване на приходите: определяне на критич­ните имоти от инвестиционната група. Планиране на дейности за подобряване състоянието и при­влекателността на останалите имоти в групата. В случай, че липсва интерес от страна на частни организации, се планират мерки, които водят до неговото повишаване.

Основните решения, които могат да бъдат взети по от­ношение на недвижимата собственост, зависят от балан­са между приходите, получени от инвестиционните имоти, разходите за инвестиционната програма и разходите, оп­ределени за поддръжка на използваните (за предоставяне на услуги) имоти. Всички те трябва да бъдат обвързани с общата стратегия за развитие на общината и публичните услуги, предоставяни от нея.

Въз основа на определените в Стратегията за упра­вление на общинската собственост стратегически цели и приоритети, както и въз основа на подготвената в рамките на бюджетната процедура тригодишна бюджет­на прогноза, общинската администрация подготвя пред­ложения за конкретни мерки да изпълнение на приорите­тите. Общинският съвет приема годишната програма по предложение на кмета на общината.

В програмата се включват предложения за инвестиционни проекти (ремонт и изграждане, придобиване на собстве­ност), както и предложения за управление на собстве­ността чрез законоводопустимите способи. Годишната програма съдържа прогноза за очакваните приходи и необходимите разходи, свързани с управлението на об­щинската собственост, както и други данни, определени от общинския съвет. Програмата се приема най-късно до приемането на бюджета на общината за съответ­ната година, като по този начин планираните мерки се обвързват финансово с оперативния документ за изпъл­нение на общинската политика за развитие.


Публичен регистър на общинската собственост

Съществуващият модел на публичен регистър на общинската собственост следва да се разшири, като има за цел:



  • осигуряване на публичност на процеса на управле­ние на общинската собственост и

  • насърчаване осъществяването на публично-част­ното партньорство чрез улесняване на достъпа на бизнеса до информация за основни активи за предоставяне на публични услуги.

Публичният регистър на общинската собственост като инструмент, подпомагащ публично-частното партньорство, е концентриран върху информацията, необходима на биз­неса и общинската администрация за подпомагане осъ­ществяване на частната инициатива и не представлява цялостна система за управление на общинската собственост.

Поставен е акцент върху настоящото състояние на об­щинската собственост, Информацията, която се интегри­ра в регистъра е структурирана в три надграждащи се нива:



  • Минимални характеристики за съдържание на пуб­личните регистри за общинска собственост, опре­делени нормативно (източник на тази информация са съществуващите регистри за публична и част­на общинска собственост);

  • Допълнителни характеристики за общинските имо­ти, позволяващи по-добро управление на общин­ската собственост, вкл. чрез прилагане на подхо­да за публично-частно партньорство;

  • Допълнителни характеристики за общинските имо­ти, търсени от бизнеса и гражданите за пови­шаване на информираността и насърчаване учас­тието в публично-частни партньорства.


заключение
Приемането от Общински съвет - Пловдив, на Стратегията за управление

и разпореждане с общинска собственост и разработването на годишни програми,

съгласно чл. 8, ал. 9 от ЗОС, следва да придобият качеството на основен способ за

регистриране и отчитане на настъпилите промени и новите приоритети в

развитието на способите по УРОС в Община Пловдив. Тези управленски

документи ще са в основата на проектите за общинския бюджет, за всяка година

до края на мандата на управление, както и при кандидатстването пред различни

финансови институции, по оперативни (международни) програми, проекти и

споразумения за ефективно управление на общинската собственост в интерес на

гражданите от Община Пловдив.



1



стр.

Каталог: wp-content -> uploads -> 2012
2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения
2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения
2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г
2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на
2012 -> София-град Актуализиран на Педагогически съвет №8/04. 09. 2012 г
2012 -> Програма за развитие на селските райони европейски земеделски фонд за развитие на селските райони европа инвестира в селските райони
2012 -> Книгата е създадена по действителен случай. Имената на описаните места и действащите лица са променени
2012 -> Относно Обособена позиция №1


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница