УЧЕБНА ДИСЦИПЛИНА
„Външна политика, военна дипломация и протокол” КУРСОВА РАБОТА На тема:
,,Структура на военната дипломация‘‘
Разработил: Проверил:
/Алеков Д.М/ /Полк. доц. д-р инж. фак. №: 62512101 Христо Атанасов Атанасов/
Friday, 02 December 2022 г. СЪДЪРЖАНИЕ I.Увод …………………………………………………....3стр.
II.Изложение…………………………………………….4стр.
III.Аналитична част……………………………………..5стр.
1.Военна дипломация на върха.……..………….....5стр.
2.Военно-дипломатически представителства……5стр.
3.Военно-икономически представителства……...6стр.
4.Военни мисии…………………………………….6стр.
5.Военни комисии…………………………….……7стр.
IV.Изводи и препоръки……………………………..…..7стр.
V.Заключение…………...…………………..…………10стр.
VI.Използвана литература………...…….……..….…..11стр.
I.Увод. Военната дипломация има своето съществено място за реализиране на външнополитическите приоритети на отделните държави както в двустранните им контакти, така и в многостранното дипломатическо общуване, което преобладава в съвременните международни отношения. Тя е позната от древността, според някои автори предшества дипломацията като способ за мирно уреждане на спорове, възродена е по времето на Наполеон, когато се използва като класическа военна дипломация за набиране на информация. В съвременната епоха има своето специфично развитие по време на Студената война и обвързването й с политиката за сдържане и твърдата сила. В този период държавите от двата блока разчитат изключително много на военните аташета за събиране на информация и те са основни съветници на посланиците по въпросите на сигурността и отбраната. След края на Студената война военната дипломация придобива ново, много по-широко приложно поле, тя се разглежда като част от меката сила, обвързва се с публичната дипломация и спомага да се обслужва друга основна цел – промотиране на либералните демократични ценности и пазарната икономика. След 2011, когато както подчертава Джоузеф Най светът не е нито еднополюсен, нито многополюсен, нито хаотичен, а трите неща взети заедно едновременно, военната дипломация се разглежда като един от компонентите за изграждане на интелигентна стратегия на страната, основана върху интелигентната сила и мрежовото дипломатическо общуване.
Целта на настоящият труд е да систематизира и представи нормативната база, върху която се осъществява военната дипломация в официалните дипломатическите представителства на страната зад граница. Военният аташе е не само военнослужещ, но и дипломат, който в пълен обем притежава дипломатически привилегии и имунитет. За него е изключително важно да познава както международната, така и националната правна рамка за реализиране на дипломатическите дейности. В. Попов съветва дипломатическите представители, включително военните аташета добре да познават Виенската конвенция за дипломатическите отношения и винаги да я имат под ръка. До голяма степен те се подчиняват на общите принципи и норми на дипломатическото право, поради което в пособието ще бъдат разгледани както общите основи, така и спецификите по отношение на службата на военния аташе.